Решение № 5427 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13979/2013 г.

Решение № 5427 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13979/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Валери Евтимов - Бети" срещу решение № 142 от 30.08.2013 г. по адм. дело № 437/2013 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 16-ДО-177-00/23.05.2013 г. на директора на РИОСВ - Перник за отказ от издаване на разрешение за дейности с отпадъците. Иска се отмяна на съдебното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът оспорва жалбата чрез представено писмено становище от процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Фактическата обстановка е правилно установена от АС - Перник, а правните му изводи изцяло се споделят. Отказът на административния орган е постановен на основание чл. 71, ал. 3, т. 4 и 6 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) - непредставена банкова гаранция по чл. 69, ал. 2 от ЗУО и неотстраняване на указаните нередовности от заявителя в определения двумесечен срок. Второто указание е относно непредставени от едноличния търговец актуален договор за наем на площадката, на която се предвижда извършване на дейностите с ОЧЦМ, номер на постановено решение по ОВОС или решение, с което е преценено да не се извършва такъв и документ за платена такса за издаване на разрешение по третиране на отпадъци. Касационните оплаквания по същество са същите, които са развити и пред първоинстанционния съд. Касаторът признава допуснатото от него нарушение на закона, но твърди, че единствената причина за това е незаконосъобразното и необосновано бездействие на същия административен орган. Видно е, че молбата на касатора, по повод на която било постановено решение № ПЕ-11-ПР/2013 г. за издаване на решение за ОВОС е от 10.01.2013 г. Безспорно е също, че съгласно чл. 93, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) органът се произнася по необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда в срок един месец от внасяне на искането от възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2, като публично обявява мотивите за своята преценка. Действително от материалите по делото е видно, че административният орган, издал процесното решение (л. 4) е същият орган, който е издал преди това решение № ПЕ-11-ПР/2013 г. да не се извършва ОВОС за инвестиционното предложение (л. 18). Вярно е твърдението на жалбоподателя, че той се е произнесъл едва на 2.04.2013 г., т. е. след изтичане на посочения по-горе срок. Липсата на представено решение за ОВОС до датата на произнасяне на РИОСВ на 23.05.2013 г. не е било обаче единственото основание за постановяване на отказа да се издаде на търговеца разрешение за дейности с отпадъци. В оспорения административен акт конкретно са посочени и обсъдени отделните непълноти по документите, представени от ЕТ "Валери Евтимов - Бети", както и сроковете, в които те е следвало да бъдат отстранени. Затова органът правилно е приложил чл. 69, ал. 8 - 10 във връзка с чл. 71, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗУО, което е било констатирано от сезираният с жалбата съд. При това положение АС - Перник е бил обвързан с относимите към спора правни разпоредби. Точното им приложение и проверката относно наличието на предвидените в тях условия обосновано са довели до отхвърляне на жалбата като неоснователна. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на решението на АС и то следва да се остави в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което касаторът следва да се осъди да заплати на РИОСВ - Перник сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,