Решение № 377 от 7.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 1920/2011 г.

Решение № 377 от 7.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 1920/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на повереника на частния тъжител П. К. М. против решение № 76/10.05.2011 г. по въззивно чхд № 230/2011 г. на Русенския окръжен съд, наказателна колегия. Поддържа се, че е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на закона. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и определяне на размера на дължимите разноски в справедлив размер. Подсъдимият Д. И. Р. не е направил възражение по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че не са допуснати процесуални нарушения и решението следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл. 347 НПК намира: Русенският районен съд образувал нчхд № 684/2010 г. въз основа на частната тъжба на П. К. М. против Д. И. Р. с обвинение за извършени на 15.12.2009 г. престъпления "обида" и "клевета" по смисъла на чл. 148 НК. С определение от 13.05.2010 г. частният тъжител е конституиран по негово искане като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева, отменено с определение от 22.06.2010 г. и по съображения за приемането му в нарушение на чл. 85, ал. 1 НПК е прекратено производството относно разглеждането на делото в частта за гражданския иск. С присъда № 134/22.06.2010 г. подсъдимият Р. е признат за виновен за извършено престъпление "обида" по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 НК като на основание чл. 78а НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му наложил наказание глоба в размер на 500 лева. Русенският окръжен съд, образувал въззивно нчхд № 603/2010 г. по жалбата на подсъдимия Р., с решение № 246/29.10.2010 г. отменил присъдата в осъдителната й част и относно разноските поради постановяването й при съществено нарушение на процесуалните правила. Русенският районен съд с присъдата от 10.02.2011 г. по нчхд № 2624/2010 г. изпълнил указанията в отменителното решение и признал за виновен подсъдимия Р. да е извършил престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146 НК като на основание чл. 78а НК му наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева. Произнесъл се и по въпроса за гражданската отговорност. С постановеното на 14.12.2010 г. определение е приел предявеният граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, претърпени от престъплението, и конституирал частния тъжител М. като граждански ищец. Уважил иска в размер на 1 000 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. Въззивното производство по нчхд № 230/2011 г. е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия против присъда с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона с осъждането на подсъдимия по предявеното му обвинение и уважаване на граждански иск, приет в нарушение на НПК. С оспореното решение въззивният съд е отменил присъдата, прекратил е наказателното производство и е осъдил частния тъжител да заплати разноските - адвокатското възнаграждение на защитника на подсъдимия Р. В мотивите си е изложил съображения, че са налице предпоставките по чл. 24, ал. 4, т. 3 НПК, защото пострадалият и деецът са се помирили при условията, които частният тъжител е предложил в съдебното заседание на 14.12.2010 г. Този извод е направил като се е позовал на изявления на страните в съдебното заседание на 25.I.2011 г. на първоинстанционния съд, че макар и в отсъствие на частния тъжител е било поднесено извинение. Независимо от противопоставянето на частния тъжител, че това не е било направено пред него поради отсъствието му от страната и при липсата на каквито и да било доказателства - от гласни доказателствени средства, от писмени - каквото би следвало напр. да е изготвен от заседанието на катедрения съвет протокол, съдът е направил произволен, основан на предположение извод, че са налице предвидените в посочената норма предпоставки - включително, че не е налице неизпълнение от страна на подсъдимия на условията на помирението без уважителни причини, за каквито е приел отсъствието на частния тъжител от заседанието на катедрения съвет. За да приеме, че следва да бъде прекратено производството поради наличие на помирение, обаче, е бил длъжен да обсъди и възражението на частния тъжител за липса на помирение, което е прието като основание делото да бъде разгледано от първоинстанционния съд по същество с провеждане на съдебно следствие за събиране и проверка на доказателствения материал. Това е било наложително не само на основание оспорването, но и защото подсъдимият не е доказал, че действително е било постигнато помирение и не е налице неизпълнение на уговорените в съдебното заседание условия. Само на твърдения, които не са подкрепени с никакви доказателства, не може да се направи извод като този на въззивния съд, че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство. Във въззивното решение липсват мотиви по въпроса за гражданската отговорност, по които първоинстанционният съд се произнесъл като е приел, че подсъдимият следва да плати обезщетение за неимуществени вреди в определения размер и при условията на чл. 45 ЗЗД. Не е обсъждан въпроса по повод направеното възражение от страна на подсъдимия, дали е допустимо приемането и разглеждането на гражданския иск при второто разглеждане на делото от първоинстанционния съд след като производството в тази му част вече е прекратявано при първото разглеждане от същия съд. Задължението да се произнесе по гражданския иск произтича и от разпоредбата на чл. 88, ал. 3 НПК в случай на конкретния когато съдебното производство се прекрати. Липсата на мотиви е съществено нарушение, защото се отнася до решаването на съществен въпрос от предвидените в чл. 301 от НПК и е основание за отмяна на решението. Въззивният съд, на който делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, следва да обсъди всички доводи и възражения на страните, по повод на които при необходимост да проведе съдебно следствие съобразно правомощията като инстанция по същество и в изпълнение на процесуалните задължения по чл. 13, 14 и чл. 107 НПК. При новото разглеждане на делото следва да се реши правилно и въпроса за размера на дължимите разноски предвид възраженията на частния тъжител. Решението да бъде съобразено с правата на страните като се отчете не само правото да им бъдат присъдени направените по повод на делото, но и доколко е доказано, че са действителни, необходими и разумно направени и съобразени както с предвидените в Наредбата за адвокатските възнаграждения, така и с фактическата и правна сложност, продължителност на процеса, с обема на осъществената правна помощ. Предвид изложеното за допуснати нарушения, които имат характер на касационни основания за отмяна, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, поради което и на основание чл. 354 Върховният касационен съд, второ наказателно отделение