Решение № 2762 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8190/2010 г.

Решение № 2762 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8190/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по жалба на "УИНДПАУЪРБГ" АД, със седалище и адрес на управление град Сливен срещу т. V от решение № С-05/12.04.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което на жалбоподателя е отказано издаване на сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, поради неточност на представените от производителя данни. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на решението в оспорената му част, като се иска отмяната му. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорения административен акт. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Със заявление вх. № Е-ЗСП-285/13.01.2010 г. жалбоподателят "Уиндпауърбг" АД е поискал от ДКЕВР издаване на сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). С писмо от 19.01.2010 г. председателят на ДКЕВР е уведомил заявителя, че е необходимо да представи допълнителна информация за количеството електрическа енергия, произведена от вятърна електроцентрала "Лесово 3" за периода 17.03.2009 - 31.03.2009 г., като е определил 7-дневен срок за изпълнение на указанията. С писмо от 5.02.2010 г. изпълнителният директор на дружеството е посочил произведеното количество електроенергия към датата 31.03.2009 г. в размер 275 200 КВТ, като е заявил, че няма техническа възможност да бъде "сепарирано произведеното количество енергия за определен период от време". Изготвен е доклад от 9.04.2010 г. от директорите на Дирекция "Енергетика" и на Дирекция "Правна", съгласно който "Уиндпауърбг" АД не е изпълнило дадените му указания да представи количеството енергия за посочения период, което е негово задължение съгласно сключения договор за изкупуване на електрическа енергия между жалбоподателя и "ЕВН България Електроснабдяване" АД, по силата на който производителят е длъжен да изготвя, редовно да води и съхранява дневник за продадените количества електроенергия, поради което е предложил на ДКЕВР да му бъде отказан сертификат за произход. Видно от протокол № 52/12.04.2010 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е взето решение да не бъде издаден сертификат за произход на жалбоподателя, поради нередовности на документите му. С т. V от решение № С-05/12.04.2010 г. ДКЕВР е отказала издаването на сертификат на жалбоподателя, като се е позовала на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, приета с ПМС № 18/28.01.2009 г., в сила от 28.01.2009 г. При така установените факти по делото, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ), в сила от 14.11.2008 г. урежда обществените отношения, свързани с насърчаване на производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и/или енергия от охлаждане от възобновяеми енергийни източници и от алтернативни енергийни източници, на производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта. ДКЕВР издава на производителите сертификати за произход на енергия от възобновяеми енергийни източници - чл. 19, ал. 1 от ЗВАЕИБ, като формата, съдържанието и редът за издаване на сертификатите за произход се определят с Наредба, приета от Министерския съвет по предложение на ДКЕВР - ал. 3 на чл. 19 от закона. Посочената като правно основание за постановения от ДКЕВР отказ за издаване на сертификат за произход на жалбоподателя разпоредба на чл. 10, ал. 1 от Наредбата предвижда, че непълнота, неточност или недостатък на предоставените от производителя документи е основание комисията да откаже издаването на сертификат за произход. В конкретния случай жалбоподателя е приложил към заявлението изискващите се по чл. 4, ал. 2 от Наредбата документи. Към заявлението следва да бъдат приложени данни за произведеното количество електрическа енергия от отделните съоръжения на производствената централа - чл. 4, ал. 3, т. 1 от наредбата; при производство в централа, използваща различни енергийни източници - данни, които удостоверяват количеството електрическа енергия, произведена при използване на ВЕИ - чл. 4, ал. 3, т. 2 и копия от фактури, издадени при продажба на съответното количество електрическа енергия - чл. 4, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Към заявлението на жалбоподателя не са приложени доказателства съгласно посочените изисквания на чл. 4, ал. 3 от Наредбата, с оглед на което административният орган е дал указания, че е налице непълнота на предоставените от заявителя данни и му е предоставил възможност да отстрани тези нередовности на заявлението. Жалбоподателят не е предоставил данни за произведеното от него количество електрическа енергия от ВЕИ за времето от 17.03.2009 до 31.03.2009 г., по съображения, че това е технически невъзможно. Видно от приложеното разрешение за ползване № ДК-07-008/17.03.2009 г., издадено от началника на РДНСК Ямбол е разрешено ползването на строеж "Вятърна електроцентрала" с възложител "Уиндпауърбг" АД, находяща се в землището на Лесово, община Елхово. На 23.03.2009 г. между "Уиндпауърбг" АД и "ЕВН България Електроснабдяване" АД е сключен договор № Ц-61 за изкупуване на електрическа енергия от независим производител, съгласно раздел VII, чл. 15 от който, производителят е длъжен да изготвя, редовно да води и съхранява дневник за показанията на електромерите и за другите данни, свързани с произвежданата електрическа енергия. При така представените доказателства и обсъдената нормативна уредба следва да се приеме, че от датата на началото на производството на електрическа енергия от ВЕИ, което е свързано с издаването на разрешението за ползване на "Вятърната електроцентрала" - 17.03.2009 г., жалбоподателят е длъжен да отчита произведеното от нея количество електроенергия и да представи данни за него на ДКЕВР във връзка с издаването на сертификат за произход. Предоставянето на тези данни е задължително именно с оглед на точното количество електрическа енергия, която произведена от ВЕИ, а не предоставяне на цялото количество енергия към определената дата, в което може да бъде включена и електрическа енергия, която не произведена от ВЕИ. Предвид на изложеното оплакванията в жалбата са неоснователни, същите са в противоречие с представените по делото писмени доказателства и приложимите правни норми. ДКЕВР правилно е приложил разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, която дава правомощия на регулаторния орган да откаже издаването на сертификат, като санкция за непълнота, неточност или недостоверност на предоставените от производителя данни. С оглед на това решението в оспорената му част е законосъобразно, като издадено от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, разпоредбите на материалния закон и неговата цел. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не се присъждат пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,