Решение № 10130 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7502/2015 г.

Решение № 10130 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7502/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Л. Д. против решение № 1279 от 05.03.2015 г., постановено по адм. дело № 230/2015 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Димов срещу заповед № 4332/26 от 05.12.2014 г. на началника на 01 сектор "Контрол на пътното движение и отчет на водачи" в отдел "Пътна полиция" на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на Д. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли да бъде отменено. Ответникът оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд за липса на основания за отмяна на обжалваната заповед са направени при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. При постановяване на решението не са отчетени допуснатите нарушения във формата на оспорения административен акт. В заповедта е посочено, че Д. превишава правата си, като се намесва в процедура по съставяне на акт на установяване на административно нарушение, без да има качеството на административно - наказващ орган по конкретната преписка. От изложеното не може да се направи извод за действителното нарушение, допуснато от служителя, тъй като административно- наказващият орган принципно няма правомощия по съставяне на акта за установяване на административно нарушение (последното се констатира от друг орган). Освен това в заповедта не е уточнено в какво се изразява "намесата" на Д. при съставяне на конкретния акт и доколко изразеното от него становище относно липсата на административно нарушение (в заповедта е употребена думата "казал", а не разпоредил) е било задължително за актосъставителя. При постановяване на заповедта са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които също не са съобразени от първоинстанционния съд. Не е отчетено, че заповедта е издадена без да се изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не е изяснено в какво качество и на какво основание актосъставителят Марков е уведомил жалбоподателя Д. за фактите по издаване на акта за установяване на административно нарушение. По делото е установено, че Марков е назначен на длъжност младши автоконтрольор във 02 група "Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия" на 02 сектор "Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия" към отдел "Пътна полиция" - СДВР, а жалбоподателят Димов временно е назначен на длъжност началник на 05 група "Административно- наказателна дейност" при 01 сектор "Контрол на пътното движение и отчет на водачи" при отдел "Пътна полиция" - СДВР, т. е. последният не е непосредствен и пряк ръководител на М. При липсата на установена непосредствена субординационна връзка, фактически не е изяснено доколко задължителна за актосъставителя М. е преценката на Д. относно вида и характера на административното нарушение или нарушенията в конкретния случай. Допуснатите нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като първите накърняват правото на служителя на защита, който при посочените неясноти фактически не е известен за причините, довели до ангажиране на дисциплинарната му отговорност, а вторите се отразяват на правилността на изводите на административния орган относно наличието на предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. Тези нарушения са самостоятелни основания за отмяна на заповедта, като същевременно същите обосновават постановяване на административния акт и в противоречие с материалния закон, порок, който също не е констатиран от първоинстанционния съд. Изводите на съдебния състав за съответствие на заповедта с материалния закон са в противоречие с нормативната уредба и не се споделят от настоящата инстанция. Служителят Д. е наказан на основание чл. 194, ал. 2, т. 3 във връзка чл. 200, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), без да са установени предвидените в нормите предпоставки за неговото санкциониране. Липсват доказателства, че Д. е превишил правомощията си, тъй като не е изяснено на какво основание актосъставителят М. е запознал жалбоподателя Д. с фактите по издаване на административно - наказателното постановление за извършеното (извършените) от Костадинова административно нарушение (административни нарушения). Ако М.в не е имал (правни или субординационни) основания да се съобрази със становището на Димов, изразеното от последния мнение за това доколко поведението на Костадинова при напускането на местопроизшествието съставлява административно нарушение, няма обвързваща за актосъставителя стойност, поради което следва да се приеме, че при изготвяне на акта за установяване на административно нарушение М. е формирал собствено становище, подпомогнато вероятно и от казаното от Д., без това обаче да може да вмени във вина или отговорност на последния, тъй като в този случай би ставало въпрос за лична преценка и мнение. Обратно, ако Д. в качеството си на временно назначен на длъжност началник на 05 група "Административно - наказателна дейност" при сектор 01 "Контрол на пътното движение и отчет на водачи" при отдел "Пътна полиция" - СДВР, има основания с оглед възложените по длъжностна характеристика функции да контролира съставения от Марков акт за установяване на административно нарушение, то в такъв случай не е налице превишаване на служебните правомощия, а неправилната преценка на Д., ако такава е налице, би следвало да се квалифицира като друг вид нарушение, за каквото обаче последният не е санкциониран. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на посоченото в заповедта основание. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки за санкциониране на служителя и за липса на основания за отмяна на заповедта, са направени в противоречие с нормативната уредба. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон. Поради това същото следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед № 4332/26/05.12.2014 г. на началника на 01 сектор "Контрол на пътното движене и отчет на водачи", при отдел "Пътна полиция - СДВР да бъде отменена. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,