Решение № 11448 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5407/2010 г.

Решение № 11448 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5407/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Добрич, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Росица Митева, срещу решение № 27 от 15.03.2010 г. по адм. дело № 748/2009 г. на Административен съд - гр. Добрич. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение Добричкият административен съд е отменил като незаконосъобразен административен акт писмена покана изх. № 2904-03-96 от 7.12.2009 г., с която касационният жалбоподател е започнал производство за събиране на сумата 3578,53 лв., неоснователна заплатена поради нарушение, извършено от "Медицински център - Добрич" ЕООД, гр. Добрич на договора за извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК и това лечебно заведение. За да постанови този резултат административният съд е приел, че твърдяното от касационния жалбоподател превишаване на регулативен стандарт за първото тримесечие на 2009 г., резултат на издадени по-голям от определения брой направления за медико-диагностична дейност (МДД), не е нарушение на договора и изплатените от РЗОК в повече суми за МДД поради това превишаване на регулативния стандарт не са неоснователно платени и лечебното заведение не дължи тяхното възстановяване на РЗОК. Според Добричкия административен съд лимитирането на броя на медицинските направления посредством регулативен стандарт води до ограничаване на кръга на задължително здравно осигурени лица (ЗЗОЛ), които при нужда получават достъп до основния пакет от здравни дейности през съответното тримесечие. С въвеждането на това лимитиране Националният рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006) противоречи на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), поради което и на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове следва да бъде игнориран - не може подзаконов нормативен акт чрез стеснителни по своя характер норми да ограничава гарантирани права на гражданите със закон и с Конституцията. На изложените към него мотиви решението на Добричкия административен съд е неправилно. Отменената от административния съд писмена покана е основана на т. 169 от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. Тази разпоредба препраща към правилата на НРД 2006 за осъществяване на контрол по изпълнението на регулативните стандарти, а предходните на нея т. 166 - 168 съдържат правила, по които се утвърждават и определят индивидуалните регулативни стандарти за всеки изпълнител на медицинска помощ. С решение № 10261 от 31.07.2009 г. по адм. д. № 3407/2009 г. на тричленен състав от шесто отделение, оставено в сила с решение № 4035 от 25.03.2010 г. по адм. дело № 13207/2009 г. на петчленен състав, Върховният административен съд е отхвърлил като неоснователно направеното от лечебно заведение оспорване на точки 166, 167, 168 и 169 от цитираното Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК. За да постановят този резултат съставите на Върховния административен съд са приели, че: а) регулативните стандарти имат характеристика на прогнозна финансова рамка, поради което тяхното регулиране е въведено в чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., който регламентира правомощието на НЗОК всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ да определя броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности; б) оспорените текстове - т. 166 - 169 вкл. от цитираното решение на УС - всъщност са приети в изпълнение на посоченото задължение на УС на НЗОК да утвърди реда за разпределение броя на назначаваните специализирани медицински дейности от изпълнителите на медицински дейности, както и тяхната стойност; в) вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти обезпечава финансовия ред в страната и затова всяко превишаване на тези стандарти ще има за последица недопустима промяна на параметрите на разходната му част. В решението на тричленния състав е посочено, че то е съобразено и със задължителното за всички решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България, според което определянето на регулативни стандарти не противоречи на Конституцията. Съдебното решение, постановено по оспорване на нормативен административен акт, също има действие по отношение на всички - чл. 193, ал. 2 АПК. Следователно решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България и решение № 10261 от 31.07.2009 г. по адм. д. № 3407/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, оставено в сила с решение № 4035 от 25.03.2010 г. по адм. дело № 13207/2009 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на втора колегия, са били задължителни за Добричкия административен съд. Като не е съобразил тези решения, Добричкият административен съд е постановил оспореното с касационната жалба решение в нарушение на материалния закон (чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г.), поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да обсъди, да прецени и да се произнесе по останалите доводи на лечебното заведение - жалбоподател. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,