Решение № 13265 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7070/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез юрк. Иванова като процесуален представител, срещу решение 2874 от 29.04.2024 г., постановено по адм. дело 8683/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена негова заповед 51Зз-4961/14.06.2022г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита за напълно погрешен извода на съда за недоказаност на авторството на деянието и упражненото от наказания служител неправомерно физическо насилие над протестиращи граждани на 10.07.2020 г. Излага съображения, че в хода на дисциплинарното производство и на съдебното следствие са събрани достатъчно и убедителни доказателства, от които може да се установи по несъмнен начин извършването на тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Прави искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът М. И. И., лично и чрез пълномощника си адв. Грозев изразява становище за неоснователност на касационната жалба Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед 513з-4961/14.06.2022 г., издадена от директора на СДВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР поради неспазване на т. 15, т. 19, т. 20, т. 21, т. 31, т. 33, т. 69 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, на младши инспектор М. И. И. - старши полицай в 02 група на 02 сектор на отдел Специализирани полицейски сили (СПС) при СДВР е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР като държавен служител, считано от датата на връчване на заповедта 26.08.2022 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната съгласно чл. 210 ЗМВР писмена форма и с указаното в нормата съдържание, в предвидените по чл. 195 ЗМВР преклузивни срокове, но в противоречие с материалния закон. След съвкупна преценка на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза и показанията на разпитаните свидетели, достига до извод, че дисциплинарно наказващият орган (ДНО) неправилно приема за извършено от настоящия ответник описаното в оспорената заповед дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Излага съображения, че не са събрани достатъчно и убедителни доказателства, от които да може да се установи по несъмнен и безспорен начин извършването на тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Констатира, че повод за образуване на дисциплинарното производство са изнесените данни за действия на полицейски служители, възприети в експертна справка 26-Ф/2020 г. Обсъдени са изисканите от НСО записи от охранителна камера върху фасадата на Министерски съвет (МС), приобщени по преписката заедно с експертна справка 26-Ф/2020 г. Позовава се на протокол от проведен съвместен преглед на видеозаписи от камера 03 на МС, на протокол от 24.09.2021 г. и справка от 12.10.2021 г., в която е прието, че с голяма степен на вероятност са идентифицирани служителите, заснети по време на протестните действия в периода 22.30 ч. 23.30 ч. на 10.07.2020 г. пред и под колоните на МС. Съдът констатира, че в рамките на проверката е изготвен и протокол с 3383р-5278/14.02.2022 г. от проведен преглед на видеозаписи от камера 03 на МС, в който комисията приема, че на изброените стоп-кадри в конкретни часове се виждат действията на ст. полицай М. И., изразяващи се в нанасяне на един удар с десен крак на задържано лице, два удара с десен крак на второ задържано лице и 19 удара с дясната ръка на трето задържано лице, което е на земята. Според дадено сведение на 21.01.2022 г. от главен инспектор Е. В. Й. началник сектор 02 в отдел СПС при СДВР, в предоставените му записи от видеокамери под колоните на МС той оприличава служителя М. И.. Като се позовава на извършени две видео-технически експертизи, във връзка с които са изготвени експертни справки: 21/ИДИ-201,обективирана в протокол от 02.09.2021 г. за резултатите от извършен анализ на видеозаписи, съдържащи се на два оптични носителя, както и 21/ИДИ-210, обективирана в протокол от 17.09.2021 г. за резултатите от извършен анализ на видеозаписи, съдържащи се на четири оптични носителя, съдът приема, че приложените към тях записи са негодни за сравнително лицево-идентификационно разпознаване и е налице вероятност, поради което не може да се установи безспорно, че именно служителят М. И. е установен в заключението по протокол 3383р-5278/14.02.2022 г. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства приема, че оспорващият не е бил в района на МС за посочения в заповедта период от време, като свидетелят гл. инспектор Е. Й., дал сведението в хода на дисциплинарното производство, сочи, че е разпознал неговите служители само по снимките от БДС, но не и по снимките от записите, които са му показани. Приема за основателно възражението, че комисията, изготвила протокола от 14.02.2022 г. не би могла да извърши компетентно лицево разпознаване, тъй като нейните членове не са експерти, като от приложените записи може да се установи единствено броят на служителите и на задържаните лица, както и употребата на физическа сила спрямо тях, но разпознаване не може да бъде направено, каквито са изводите на вещите лица по приетото по делото заключение и експертните справки, извършени от Националния институт по криминалистика (НИК) в хода на дисциплинарното производство. Според съда по делото не е установено и по отношение на кои конкретни физически лица оспорващият служител упражнява физическа сила, което определя като самостоятелно основание за отмяна на административния акт. По тези съображения достига до извод, че не е установено по несъмнен начин уволненото лице да е извършило дисциплинарно нарушение по начина, по който е описан в заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Противно на доводите в касационната жалба от съда са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, вкл. приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Относимите за спора факти и обстоятелства са правилно установени. Направените фактически установявания се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, при спазване на предвидените срокове по чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 196 ЗМВР и съобразно изискванията на чл. 205, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 ЗМВР. Настоящият състав споделя извода за постановяване на административния акт в противоречие с материалния закон. В оспорената заповед е посочено, че на 10.07.2020 г. за времето от 22. 30 часа до 23.30 часа в гр. София, пред сградата на МС по време на протестни действия старши полицай И. неправомерно използва физическа сила спрямо задържани протестиращи лица, като спрямо две от тях им нанася три пъти удари с крак и застанал до служител със светлоотразителна жилетка нанася последователно 19 удара с дясната си ръка на трето задържано лице, което е на земята. Прието е, че действията са установени в протокол 8121р-16869/29.09.2021 г., протокол 4575р-2728/24.09.2021 г., протокол 3383р-5278/14.02.2022 г. и сведение, дадено от гл. инспектор Е. Й. на 21.01.2022 г. Поведението на служителя е квалифицирано като нарушение на т. 15, т. 19, т. 20, т. 21, т. 31, т. 33, т. 69 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а предвид широкия обществен отзвук е прието, че то е уронващо престижа на службата и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че събраните в дисциплинарното производство и в съдебния процес доказателства не могат да обосноват категоричен извод за извършване на посочените в заповедта неправомерни действия именно от М. И. И.. В изготвените от ДРО обобщена справка и предложение по отношение на идентификацията на нарушителя се казва, че в определени часове униформено лице може да бъде оприличено на младши инспектор М. И. и че с голяма степен на вероятност са идентифицирани служителите, заснети по време на протестните действия на 10.07.2020 г. от камерите на МС. Споделят се констатациите на съда относно заключенията на експертите, изготвили експертни справки 21/ИДИ-201/02.09.2021 г. и 21/ИДИ-210/17.09.2021 г. Двамата експерти са разпитани в съдебно заседание, като изрично заявяват, че основната им задача е била да проследят насилствени действия на полицаи над граждани по време на протестните събития, което са направили, но що се отнася до идентификационната част са дали всичките си заключения вероятно, защото изображенията на лицата, извлечени от видеозаписа, заемат изключително малка част от общата площ на кадъра, т. е. не съдържат различими частни идентификационни признаци, за да се извърши категорична идентификация. На въпрос на процесуалния представител на оспорващия дали го разпознават на двете снимки, на които е изписано неговото име, двамата експерти заявяват, че може да има някакви сходства, но даденото становище е вероятно, а не категорично. В този смисъл включването в експертната справка от 02.09.2021 г. на младши инспектор М. И. не води до еднозначен извод относно неговите действия, тъй като не се съдържат категорични данни за идентифициране в резултат на извършените анализ на видеозаписа и лицево-идентификационно разпознаване (сходство по общи признаци). Следва да се има предвид, че на снимката над неговото име, извлечена от видеозаписа, се вижда униформено лице, подпряно на колона с ръце зад гърба, което по никакъв начин не води до извод, че е извършител на описаните в заповедта насилствени действия по отношение на протестиращи лица. Правилно съдът посочва, че в заключението на експертите по отношение на част от полицейските служители, заснети да използват неправомерно физическа сила и помощни средства спрямо лица, задържани на протеста на 10.07.2020 г., изображенията на лицата, извлечени от видеозаписа не съдържат различими частни идентификационни признаци и не отговарят на изискванията за категорична идентификация. В заключението на втората експертна справка 21/ИДИ-210, обективирана в протокол от 17.09.2021 г. за резултатите от извършен анализ на видеозаписи, съдържащи се на четири оптични носителя, е констатирано, че униформените лица са на значително разстояние от заснемащите устройства, изображението е със силен шум, тъй като е заснето в тъмната част на денонощието, дефокусирано и компресирано, лицата се движат и застават едно пред друго, което не позволява разграничаване на действията на всяко едно от тях. Отделно от това правилно съдът се позовава на свидетелските показания на гл. инспектор Е. Й., който подробно обяснява механизма, по който е извършил разпознаването на своите служители в хода на дисциплинарното производство, като изрично посочва, че това е станало само по снимките им от личните документи, защото на другите снимки, свалени от видеозаписите, не се вижда лице. По този начин се опровергава даденото от него сведение за поведението на наказания служител на 21.01.2022 г. Противно на възражението в касационната жалба по делото липсват данни за други сведения от полицейски служители, които да подкрепят възприетите от наказващия орган факти за извършени от И. противоправни действия така, както са описани в заповедта. Констатациите в протокола от 14.02.2022г., съставен от комисия от полицейски служители от различни служби и звена в структурата на СДВР, след преглед на видеозаписи от камера 03, монтирана под колоните на сградата на Министерския съвет за времето от 22.30 ч. до 23.30 ч., според които в изброени часове и минути на пет стоп-кадъра служителят нанася точно посочени удари с десен крак и дясна ръка на три задържани лица, не са достатъчни да установят по несъмнен начин, че тези неправомерни действия са осъществени именно от него. От протокола не става ясно по какви критерии и белези е извършено разпознаването. Отделно от това установеното в него не се подкрепя от изложеното в експертната справка от 02.09.2021 г., която след преглед на същите кадри не идентифицира И. като служителя, нанесъл конкретните удари над задържани лица. При тези данни са обосновани изводите на съда, че от приложените по делото записи може да се установи извършването на неправомерни действия от полицейски служители и техният брой, но са негодни за сравнително лицево-идентификационно изследване, поради което лицево разпознаване не може да бъде извършено. В този смисъл е и приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, според което лицата, които се виждат във видео файловете са с много малка резолюция и малък размер, който не позволява да бъдат извадени и сравнявани. В допълнение следва да се посочи, че дисциплинарно наказващият орган основава издадената от него заповед и на протокол 8121р-16869/29.09.2021г., с който И. е идентифициран като полицейски служител, употребил неправомерно физическа сила по отношение на задържани цивилни лица. В този протокол са цитирани освен изготвената експертна справка от 02.09.2021 г. на НИК, в която макар оспорващият пред първата инстанция да фигурира, при липса на безспорни идентификационни признаци, потвърдено от показанията на двамата експерти в съдебно заседание, но и сведения от служители от отдел СПС при СДВР, без посочване на имената им и без такива обяснения да са събрани в хода на дисциплинарното производство. Предвид изложеното касационната инстанция споделя заключението на съда, че възприетите за осъществени от ДНО противоправни действия не могат да почиват на предположения и вероятност, а само на действителни факти. Ето защо, като достига до извод за недоказаност на авторството на деянието, решаващата инстанция законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото приема, че не са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на полицейския служител, поради което отменя оспорената заповед. С оглед изложеното и при липса на сочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и съобразно своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника М. И. И. искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, Столична дирекция на вътрешните работи следва да заплати такива, представляващи адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 1500 лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото възражението за неговата прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение