Решение № 7644 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1688/2018 г.

Решение № 7644 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1688/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началника на М. С., срещу Решение № 7633/12.12.2017 г., постановено по адм. дело № 7269/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, П. отделение, IХ състав, с което, по жалба на СД "Алусил - Симеонова, Спасов и С-ие" гр. С., е отменен отказ за отписване на погасени по давност задължения по Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 52/12.12.2008 г., обективиран в писмо рег. № 32-161198/13.06.2017 г. на касационния жалбоподател, като административната преписка му е изпратена за ново произнасяне по искането от 30.05.2017 г. Присъдени са и разноски в коригиран размер. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Димитрова, по изложените в нея съображения. Счита, че не са налице основанията за отписване на задълженията по давност, както е посочено в решението на първоинстанционния съд, поради което моли същото да бъде отменено. Ответната страна - СД "Алусил - Симеонова, Спасов и С-ие", редовно призовано, не се представлява. Депозиран е отговор по касационната жалба от адв. Стефанов, с приложени: договор за правна защита и съдействие, адвокатско пълномощно от 29.01.2018 г. и списък на разноските пред ВАС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна за производството страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт - процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да отмени отказа на административния орган по постъпилото искане, съдът е приел, че подадената срещу него жалба е процесуално допустима, подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес за оспорване. Не е споделен изводът на издателя за недопустимост на жалбата, с оглед влезлия в сила предходен отказ, обективиран в писмо от 30.01.2017 г. на Началника на М. С., тъй като процесният отказ е постановен по повод втора, депозирана на 30.05.2017 г., от оспорващото дружество молба, без искане за възстановяване на срока за обжалване на първия отказ. Посочил е, че процесният отказ е самостоятелен акт, подлежащ на съдебен контрол, като не е налице сочената хипотеза на липса на годен за оспорване акт. По същество, съдът е приел жалбата за основателна. Изложил е съображения, че същият е издаден от компетентния, съгласно чл. 220 ЗМ, орган - Началника на М. С., във връзка с факта, че ППСПДВ е изпълнително основание за принудително събиране на установени по съответния ред публични държавни вземания - мито и ДДС. В случая обаче отказът е счетен за немотивиран, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му - изброяването на това какво се е случило и, че няма промяна от отказа от 13.01.2017 г., не обуславя мотивираност на отказа. Липсват изводи на органа относно това кога е започнала да тече давността, предприети ли са действия по спирането или прекъсването й, а това не се променя и с констатацията, че дружеството има установени и други задължения, по друг акт. Решението е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. На първо място, споделя се изводът на съда за допустимост на съдебния контрол за законосъобразност на оспореното писмо, за разлика от твърдението на касатора за приложимост на разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ДОПК и задължително обжалване по административен ред пред Директора на А. М., на процесния отказ за отписване на погасени по давност задължения. Касае се за сезиране и произнасяне на митнически орган, издал Постановление № 52/12.12.2008 г. за принудително събиране на публични държавни вземания, установени по размер в предишни производства. Съгласно чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи, по реда на Административнопроцесуалния кодекс . По силата на чл. 81, ал. 1 АПК, индивидуалните и общи актове "могат" да бъдат оспорени по административен ред, пред непосредствено по-горестоящия административен орган - преценката е на подателя на жалбата, а разпоредбата на чл. 148 АПК, въвежда изборност на реда за оспорване, освен ако "в този кодекс или в специален закон е предвидено друго". В случая, ЗМ не съдържа изрична уредба по отношение на давността, за разлика от редица други производства, свързани с установяване на вземания, промяна на тарифни кодове, обезпечителни мерки и пр., по отношение на които е предвидено като задължителна предпоставка обжалването по административен ред. Аргумент за този извод е налице и в разпоредбите на чл. 19б, ал. 6 и ал. 7 ЗМ, във връзка с изпълнението на влязло в сила решение за установяване на митническо задължение или друго вземане. В случай, че с жалба е сезиран по-горестоящият орган, то предмет на контрола на съда ще се решението на Директора на Агенция "Митници", по реда на АПК (ал. 2 на чл. 220 ЗМ). Това, че материалноправното основание да се иска признаване и да претендират последиците от изтекла давност, е предвидено в ДОПК (чл. 171, чл. 173), не променя този извод и не установява приложимост на ДОПК, при наличие на изрично препращане към правилата на АПК при контрола на актовете на митническите органи. Обоснована е преценката на първоинстанционният съд и, че оспореното писмо има характера на изричен отказ на административния орган да уважи отправеното от дружеството искане по чл. 173, ал. 1 ДОПК, за отписване на задълженията, поради погасяването им по давност. В него е цитирано отправеното предходно идентично искане, по което с писмо от 30.01.2017 г. на Началника на М. С., дружеството е уведомено, че "не е изтекла давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК" и искането не може да бъде уважено, цитиран е и заведеният отрицателен установителен иск, оставен без разглеждане, определението за което е оставено в сила от ВАС. В процесното писмо, освен казаното дотук, възприето като процесуална пречка за произнасяне по постъпилото повторно искане, е посочено и, че не е налице промяна в обстоятелствата, както и, че първоначалното писмо не е било оспорено по съответния ред. Изготвено по този начин, писмото носи белезите на индивидуален административен акт, с който се засяга правната сфера на жалбоподателя. Последният претендира "отписване", т. е. заличаване, изключване от списъка на активните задължения на задължението, по отношение на което е изтекла погасителна давност и за което от длъжника е направено възражение. Процесният отказ не съдържа фактически и правни основания за издаването му, произнасяне по същество по това искане административният орган не е осъществил, затова и правилно съдът, отчитайки допуснати съществени процесуални и на материалния закон нарушения и отменяйки отказа, е върнал делото като преписка с изрични указания по тълкуването и прилагането на закона - да се установи кога Постановлението е влязло в сила, от кога тече срока за доброволно изпълнение и от кога започва да тече давността, налице ли са действия по принудително изпълнение, има ли спиране или прекъсване на давността и пр. и в крайна сметка - налице ли са основанията за уважаването на искането за отписване на задължението от 5160.95 лв. и лихвите към него. Правилно в решението е отчетена неотносимост на предходния необжалван отказ - от 30.01.2017 г., касаещ друг период и след като е налице ново искане, с различно времево отчитане по отношение на срока на давността, не е налице преклузия, издаден е нов, самостоятелен административен акт, подлежащ на съдебен контрол. С оглед тези съображения, касационната жалба е неоснователна, съдът е постановил правилно решение, за което не се обективира наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209, т. 3 АПК, при поради което и с оглед изхода на спора, на ответната по жалбата страна се дължи присъждането на разноски за производството пред ВАС, в размер на 500 лв., своевременно претендирани с представения отговор и надлежно доказани като заплатени. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,