Решение № 1427 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, чрез процесуалния му представител юрк. Папазов, против решение 933 от 22.05.2023г. по адм. дело 975/2022г. на Административен съд гр. Благоевград, с което е отменена заповед ЧР 317 от 01.11.2022г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Х. Никовски от [населено място], общ. Благоевград, считано от 01.11.2022г., поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди на първо място неправилност на извода на съда, че в заповедта е следвало да се посочат фактическите основания за издаването й, като напротив навежда съображения, че посоченото правно основание изпълва изискванията на закона за това. Посочва и че от представените доказателства е ясно, че доколкото упражняваната от жалбоподателят длъжност старши инспектор Рибарство и контрол /РК/ , изискваща по длъжностна характеристика обиколка на водоемите в поверения му район, предполага големи физически натоварвания, а жалбоподателят от 2016г. има издадено ЕР на ТЕЛК с диагноза [заличен текст] с противопоказания тежки физически натоварвания, продължително време стоене прав и ходене при упражняване на труда, то са налице непреодолими причини във връзка с упражняване на длъжността от него. Поради това твърди, че с оглед на преценката на работодателя, че усилията при упражняване на служебните задължения на жалбоподателя ще се отразят негативно на неговото здраве, е законосъобразно прекратено служебното му правоотношение. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Ответникът Х. Никовски, чрез процесуалния си представител адв. Маринов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Благоевград е приел от фактическа страна, че по делото след отмяна на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е издадена оспорената в това производство повторна такава от 01.11.2022г. Посочил е и че по делото са представени три броя ЕР на ТЕЛК, като последното е от 18.03.2016г., с определена 75% трайно намалена работоспособност пожизнено на жалбоподателя с диагноза [заличен текст]. При тези факти съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, без обаче да е спазена предвидената в закона форма съгласно чл. 108 ал. 1 ЗДСЛ, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и в противоречие с материалния закон. Достигнал е до извод, че в оспорената заповед не са посочени фактически обстоятелства, обосноваващи наличието на основанието по чл. 107 ал. 1 т. 5 ЗДСл., като липсата на фактически основания е и съществено нарушение. Посочил е, че основанието - невъзможност на държавния служител да изпълнява възложената му работа поради болест - е налице, когато е създадена нова фактическа обстановка, която води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това са непреодолими и за двете страни в правоотношението, включително при работодателя няма друга подходяща за здравословното състояние на служителя длъжност или ако има такава, той е отказал да я заеме. Приел е в тази връзка, че предвид събраните доказателства не се установява наличието на тези предпоставки, тъй като нито се установява невъзможност за изпълнение на длъжността, промяна на обстоятелствата, нито пък изпълнение на другите предпоставки, посочени в решението. Поради това е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Правилен е изводът на съда, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на формата, установена в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. В противоречие с цитирания текст в административния акт не са посочени фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Никовски. По този начин заповедта е издадена без мотиви, такива липсват включително в административната преписка. Това е съществен пропуск, който препятства надлежното упражняване на правото на защита от страна на жалбоподателя, тъй като за него остава неясно какви са причините и проявите на невъзможността му да изпълнява задълженията си, довели до прекратяване на правоотношението. Допуснатото нарушение във формата на акта и липсата на фактически основания, обосновават и извод за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, засягащи правото на защита на адресата на акта, както правилно е приел първоинстанционният съд, които нарушения са достатъчно основание за неговата отмяна. Въпреки това, съдът е изложил аргументи и относно материалната незаконосъобразност на заповедта. Съответен на закона и събраните по делото доказателства е и изводът на АС гр. Благоевград, че същата е незаконосъобразна, тъй като предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са осъществени. Правилно в съдебното решение е посочено, че в константната си практиката относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание се приема, че за да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В случая на първо място липсват конкретни факти, сочещи на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията и функциите, присъщи на заеманата от него длъжност "старши инспектор" в сектор Рибарство и контрол Благоевград, на отдел "Рибарство и контрол" Западна България при ИАРА. Наличието на ЕР на ТЕЛК с определен процент намалена работоспособност на служителя само по себе си не обосновава наличието на конкретна невъзможност да изпълнява задълженията си, още повече, че това ЕР на ТЕЛК не е ново обстоятелства, напротив същото е издадено на 18.03.2016г. и в рамките на поне 7 години служителят е работил на заеманата от него длъжност след издаването на ЕР на ТЕЛК. Поради това по никакъв начин не може да бъде обосновано наличието на основанието по чл. 107 ал. 1 т. 5 ЗДСл. Следва да се посочи и че този разпоредба не е приложима въобще в случая и по отношение на Никовски, тъй като видно съдържанието на чл. 107 ал. 1 т. 5 ЗДСл, той се прилага извън случаите на чл. 103 ал. 1 т. 3 ЗДСл, а именно извън случаите, в които установено заболяване, довело до трайна неработоспособност, за което са налице индиции в случая. За пълнота следва да се посочи и че видно от представена по делото заповед 316 от 01.11.2022г. на изпълнителния директор на ИАРА на същата дата 01.11.2022г. Никовски е бил възстановен на заеманата от него длъжност след като с влезнало в сила решение е била отменена предходна заповед на изпълнителния директор на ИАРА за прекратяване на служебното му правоотношение. В деня, в който е възстановен на заеманата от него длъжност 01.11.2022г. е издадена отново заповед ЧР317 от 01.11.2022г., с която отново е прекратено служебното му правоотношение и то поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Не е ясно как административния орган е установил, че е налице такава в рамките на един и същи ден от възстановяването до прекратяването на правоотношението отново. Този факт води и до извод за превратно упражняване на власт от страна на административния орган и издаване на заповедта в противоречие с принципите за законност и съразмерност по чл. 4 и чл. 6 АПК. По изложените съображения е правилен извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението на Административен съд гр. Благоевград като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски, като същите като доказани в размер на 1000 лв. следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на второ отделение,