Решение № 4 от 1.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2963/2020 г.

Решение № 4 от 1.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2963/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Образувано е по молба, подадена от В. И. Ч. – И. чрез адв. С. М. от АК – П. за отмяна на влязло в сила решение № 73 от 12.06.13 г. по гр. дело № 311/12 г. на Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение. С него е отменено въззивно решение № 534 от 17.11.11 г. по гр. дело № 1007/11 г. на Пловдивския апелативен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр. искът на молителката против Регионален инспекторат по образованието – Стара З. към МОН за сумата от 44284 лв – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между възнаграждение за заеманата длъжност преди уволнението и действително получените доходи по нови трудови правоотношения за периода от 19.07.2002 г. – 11.01.2010 г., които увреждания са в резултат на действия на служител на Р. – Стара З., изразяващи се в уволнения на В. И. Ч. И. със заповеди № 168/19.07.02 г. и ЛС- 2- 68/6.12.05 г. Молителката се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърди, че е налице ново писмено доказателство за обстоятелство, което има съществено значение за изхода на спора, а именно – решение № 971 от 2.07.19 г. по гр. дело № 222/19 г. на Старозагорски районен съд, с което са уважени исковете й за защита срещу незаконно уволнение, извършено със заповед № ЛС-2-68.6.1205 г. на Началника на Р. Стара З., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, потвърдено с решение № 3 от 6.01.20 г. по в. гр. д. № 1425/19 г. на Старозагорски окръжен съд и недопуснато до касационно обжалване с определение № 556 от 16.06.20 г. по гр. дело № 1209/20 г. на ВКС, Трето г. о. Ответникът по молбата Регионално управление на образованието – Стара З. счита, че е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето г. о. като прецени данните по делото, приема следното: С определение № 315 от 6.11.20 г. състав на Трето г. о. на ВКС е допуснал до разглеждане в открито съдебно заседание молбата за отмяна. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. Доказателствата не трябва да са новосъздадени, т. е. да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение. В разглеждания случай молителката твърди, че признаването на уволнението й, извършено със заповед № ЛС-2-68/6.12.05 г., за незаконно и неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение представлява ново обстоятелство от значение за спора, тъй като именно липсата на отмяна на заповедта за уволнение като незаконосъобразна е обусловила правния извод на ВКС за липсата на причинно-следствена връзка между подлежащата на обезщетяване вреда и признатото дискриминационно третиране, извършено със същата заповед за уволнение. Настоящият съдебен състав приема, че представеното с молбата писмено доказателство няма характер на ново, нито се отнася за новооткрити обстоятелства, е нововъзникнал юридически факт. Устните състезания пред Върховния касационен съд са приключили на 14.02.13 г., а постановеното решение е влязло в сила на 12.06.2013 г. Решение № 971 от 2.07.19 г. по гр. дело № 222/19 г. на Старозагорския районен съд е влязло в сила 16.06.20 г., т. е. след постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Като новосъздаден факт приложеното съдебно решение не е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на атакуваното решение. Според посочената норма заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Това основание се отнася за случая, когато решението е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт. Настоящата хипотеза не е такава. Решението на Върховния касационен съд не се основано на съдебно решение или административен акт, които впоследствие са били отменени. Отмяната на заповед № ЛС-2-68/6.12.05 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание между страните на основание чл. 325, т. 8 КТ с влязло в сила съдебно решение не може да послужи като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като уволнителната заповед не е индивидуален административен акт. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е приложима само когато се касае за индивидуален административен акт, на който е основано решението. По изложените съображения настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че следва да остави без уважение молбата за отмяна като неоснователна. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ молителката следва да заплати на ответника по молбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето г. о.