Решение № 15986 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9408/2019 г.

Решение № 15986 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9408/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Кметът на община Варна обжалва Решение № 1037/27.05.2019 г. по адм. дело № 3031/2018 г. на Административен съд – Варна, с което 1) е отменена Заповед № 3408/20.09.2018 г., разрешаваща на собствениците на пет поземлени имота, на основание чл. 190, ал. 1 и 2 вр. ал. 6 ЗУТ, прокарване на временен път с разширяване на съществуващ път, обозначен в кадастралната карта с идентификатор 10135.2552.2010, преминаващ през шест поземлени имота, индивидуализирани в акта по КК на гр. Варна, и 2) преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона.

Р. Недева, В. Атанасов и С. Липчева са на становище за неоснователност на жалбата, останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

1. Противно на основния касационен довод, макар и с временен характер и въпреки целта, за която се прокарва, спрямо пътя по чл. 190, ал. 1 ЗУТ са приложими правилата на чл. 81, ал. 1 ЗУТ относно неговата широчина и наличието на уширение за обръщането на автомобилите и другите превозни средства.

а. Проектираният временен път по същината си представлява задънена улица за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти, т. е. той попада в понятието за "улица" от вида по чл. 81, ал. 1 ЗУТ. При липсата на специална разпоредба, изключваща временния път от обхвата на изискванията, предявими към останалите обекти от същия вид, предвиждането му следва на общо основание да се подчинява на идентични технически параметри. Това разрешение следва и по аргумент от ал. 2 на чл. 81 от закона, уреждаща изрично хипотезите на възможни отклонения от общите критерии, в които временния път не фигурира. Извън целта за осигуряване на достъп до откриването на новопроектираните улици, той изпълнява функцията на улиците с траен градоустройствен статус, поради което евентуалното отклонение от изискванията, създадени с оглед осигуряването на условия за удобство, безопасност, икономичност и достъпност – вж. чл. 75, ал. 3 ЗУТ, не намира опора в закона.

б. Затова изводът на съда за несъответствието на временния път с дължимото по чл. 81, ал. 1 ЗУТ, обоснован и с приетата съдебно-техническа експертиза, е правилен от материалноправна страна.

2. Указанието, че е недопустимо временният път да следва новата улица по ПУП-ПУР, съдът черпи от зачитането на силата на пресъдено нещо на решението по адм. дело № 3626/2014 г. по описа на АС – Варна. Доколкото касаторът не оспорва съдържащото се в този мотив установяване за местоположението на трасето, възраженията му относно прилагането на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК и съжденията за най-икономичния и целесъобразен вариант на проектиране са неоснователни. Ако въпросът е вече решен с влязъл в сила съдебен акт, повторното му обсъждане е безпредметно, независимо от правилността по принцип на позоваването на регламентираното в чл. 190, ал. 3, изр. 1 ЗУТ препоръчително предписание временните пътища по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания.

3. Неточно в касационната жалба е интерпретирана констатацията на вещото лице по факта на засягането с временния път на дълготрайни дървета.

а. Освен уточнението, че в обхвата на трасето попадат и кореновите системи на дълготрайни дървета, които се намират в близост до същото, в т. 1 от заключението експертът изрично е формирал извод за засягане на дълготрайни дървета в три от поземлените имоти по разрешения път. В случай, че е считал експертизата за недостоверна в тази й част, касаторът е могъл своевременно да я оспори пред първата инстанция.

б. Засягането на дълготрайни декоративни дървета нарушава забраната по чл. 190, ал. 3, изр. 2, предл. посл. ЗУТ и представлява отрицателна материална предпоставка на волеизявлението за прокарване на временен път по разпоредения начин.

4. Позицията в жалбата за идентичност на първия от двата предложени от вещото лице алтернативни варианта на път с този на административния орган по същество противоречи на становището на самия експерт, който припознава разлика в трасетата. Почиващите на ценената експертиза фактически установявания на административния съд определят границите, въз основа на които касационната инстанция преценява приложението на материалния закон – чл. 220 АПК. Повторно изследване от ВАС на фактическите въпроси по индивидуализацията на трасетата и съпоставката между тях е недопустимо.

5. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Изходът на спора пред касационната инстанция е основание за присъждане на своевременно поисканите разноски за платени адвокатски възнаграждения в полза на ответниците, участвали в настоящото производство.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение