Решение № 1066 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1368/2019 г.

Решение № 1066 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1368/2019 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Е. Лацова срещу решение № 2695 от 14.12.2018 г. по адм. д. № 1184/2018 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от нея жалба против заповед № Р-602/28.03.2018 г. на ректора на Медицински университет - Пловдив за отстраняването й от университета за срок от пет години, като студентка, IV курс, специалност "Медицина", Медицински факултет /МФ/, Медицински университет – Пловдив /МУ- Пловдив/. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съгласно чл. 82, ал. 4, т. 1 от Правилника на МУ Пловдив студент се отстранява с решение на ректорския съвет, а не със заповед на ректора за определен срок при предоставяне на неверни данни въз основан на които е приет във висшето училище. В чл. 83 от същия правилник са предвидени санкции налагани от ректора, а не принудителни административни мерки. За извършени нарушения санкции, включително отстраняване за определен срок, предвижда и чл. 145 от Правилника, която разпоредба не е посочена в заповедта. Съдът не е преценил законосъобразността на нормите на Правилника на МУ. Счита, че правното основание на което е издадена заповедта - чл. 82, ал. 4, т. 1 и чл. 83, т. 4 от Правилника на МУ Пловдив е незаконосъобразно. В Правилника на МУ не следва да се предвиждат наказания/санкции, които са идентични с предвидените в ЗВО принудителни административин мерки. Незаконосъобразно заповедта е издадена въз основа на подзаконов нормативен акт и предвиден в него размер. Излага доводи, че в заповедта са посочени конкуриращи се и противоречиви правни основания. Основанието по чл. 82, ал. 1, т. 4 от Правилника е - предоставяне на неверни данни, а основанието по чл. 83 е нарушаване на разпоредбите на ЗВО, Правилника или произтичащите от тях, уронване престижа и доброто име на университета. Основание по чл. 83 от Правилника на МУ не е описано словесно в заповедта. Не е посочен чл. 145 от Правилника, който също съдържа състави на нарушения. Счита, че заповедта е издадена при липса на компетентност, в заповедта не е обективирана волята на ректора за налагане на принудителна административна мярка, а за налагане на наказание/санкция. В заповедта не е посочено считано от кога жалбоподателката е отстранена като студент от МУ-Пловдив. С Решение на Ректорски съвет № 5/27.03.18 г., приложено по делото, е постановено, че на жалбоподателката не следва да се издават справки и удостоверения от университета, поради което заповедта се изпълнява предварително. Няма доказателства Е. Лацова да е била уведомена за започването на производство по издаване на заповедта, обстоятелството, че е било поискано отново да представи академична справка, което тя е и направила, не означава, че й е дадена възможност да даде обяснения. Първоначално производството се е развивало пред Декана на МФ и Ректорския съвет, а оспорената заповед е издадена от Ректора на МУ-Пловдив. Счита, че налагането през 2018 г. на мярка за нарушение, осъществено през 2012 г., когато е извършен приемът на Лацова в МУ-Пловдив, не преследва законовата цел. Евентуално прави възражение за погасяване на отговорността на жалбоподателката по давност. Ответната страна е представила писмен отговор. Сочи, че в чл. 74, ал. 2 от ЗВО е регламентирано отстраняването на студент от висше учебно заведение, както и предпоставките и срока при които се извършва. Ректорският съвет, като съвещателен орган, е взел решение за отстраняване на жалбоподателката, съгласно чл. 82, ал. 4 от ПУДМУ. Компетентен да издаде заповед за отстраняването на студент е Ректорът, който съгласно чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО, решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, специализанти и докторанти - т. е. с негова заповед се определя статута на студенти, специализанти и докторанти, поради което има правото да се произнася за отстраняването им за определен период. В чл. 21, т. 6 от ПУДМУ също е записано, че ректорът решава окончателно всички кандидатстудентски и студентски въпроси според нормативните актове и този правилник. Претендира разноски по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателката е била прехвърлена от МУ - София в МУ - Пловдив специалност "Медицина", държавна поръчка, след подадена от нея молба с вх. № Р-5387/15.10.2012 г. и представена академична справка, посочена в молбата на студентката / издадена от Деканат на МФ на МУ - София - техен изх. № 67/17.09.2012 г./. Прехвърлянето се е осъществило на основание подадена молба и представената академична справка с последвало решение на PC на МУ - Пловдив протокол № 14/16.10.2012 г. и заповед № Р-2144/24.10.2012 г. При извършената от МУ - Пловдив проверка е поискано потвърждение на академичната справка на жалбоподателката, издадена с изх. № 67/17.09.2012 г. и представена от студентката при записването й в МУ - Пловдив. От представената с отговора на декана на МФ на МУ - София академична справка с изх. № БС-20/26.02.2018 г. е установено, че жалбоподателката има реално заверени три семестъра, а не четири. При съпоставката на академичните справки от 17.09.2012 г. и тази от 26.02.2018 г. е констатирано несъответствие по отношение на изучавани дисциплини, положени изпити и получени оценки. След отправено писмено запитване до СУ "Св. Климент Охридски", Медицински факултет, въз основа на решение на Ректорски съвет с протокол № 4/13.03.2018 г., е получен отговор с вх. № 238/26.03.2018 г., съгласно който в регистъра на издадени академични справки на университета няма лице с такова име, което да се е обучавало за студент по медицина и няма издадена академична справка под № 3073, а под факултетен № 80159 в МФ на университета е записано на 06.10.2014 г. за студент по медицина друго лице. Предвид цялостната проверка по случая, въз основа на получените документи от Медицински факултет - София и СУ "Св. Климент Охридски", е направен извод, че студентката е представила неверни данни, въз основа на които е приета в Медицински университет - Пловдив, както и че е продължила да представя такива и по време на административната проверка за изясняване на фактическите обстоятелства по случая. Констатирано е, че студентката не е учила и завършила реално първи курс по специалността "Медицина", предвид обстоятелството, че не е била студентка в Медицински факултет на СУ "Св. Климент Охридски", както и че са налични разминавания между признати положени и оценени изпити. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, спазена е законоустановената форма на акта, налице са материалните предпоставки за издаването му. По делото са събрани, както в хода на производството по установяване на фактите относно предоставените неверни данни, въз основа на които жалбоподателката е приета за студент по медицина, така и на събраните такива в хода на съдебното производство доказателства, които представляват официални документи и от които е ясно, че декларираните от нея обстоятелства не отговарят на действителното положение. При справката от Софийски университет "Св. Климент Охридски", представена по делото, се установява, че в Медицински факултет на университета няма студент с име Е. Лацова, и с ЕГН на жалбоподателката, както и че под факултетен номер 80159 е записан друг студент. Същото се вижда от представената в заверено копие Главна книга за факултетен номер 80159. С идентично съдържание са и документите, събрани в хода на административното производство – писмо изх. № 207/09.03.2018 г. и писмо изх. № 212/22.03.2018 г. на декана на МФ при СУ "Св. Климент Охридски", от което се установява, че няма студент с такова име и няма издадена академична справка под № 3073. С оглед на това съдът е приел, че са налице материалните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Решението е правилно. От доказателствата по делото е установено, че студентката Е. Лацова е представила неверни данни, отразени в академична справка от 2012 г., въз основа на което е била приета в Медицински университет – гр. Пловдив. Установено е, че не е била студентка в Медицински факултет на СУ "Св. Климент Охридски, въз основа на което се е прехвърлила в Медицински факултет - София, а след това в МУ - Пловдив специалност "Медицина". Установено е и, че жалбоподателката има реално заверени три семестъра, а не четири. При съпоставката на академичните справки от 17.09.2012 г. и тази от 26.02.2018 г. е констатирано несъответствие по отношение на изучавани дисциплини, положени изпити и получени оценки. Следователно правилно е прието, че са налице фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед на ректора е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Като правно основание за издаване на оспорената заповед, административният орган е посочил законовата разпоредба на чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование, чиято хипотеза е осъществена и това е достатъчно да се приеме, че заповедта е законосъобразна. Безспорно е установено, че жалбоподателката е предоставила неверни данни, въз основа на които е приета във висшето училище, което фактическо и правно основание е посочено в оспорената пред съда заповед. Със заповедта по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование се налага принудителна административна мярка, за което е издадена оспорената пред съда заповед. Така наложената мярка е регламентирана в закона, неоснователни са доводите в касационната жалба, че не е налице законово основание за налагане на мярката. Обстоятелството, че в диспозитива на заповедта неправилно е записано, че студентката се наказава, не се отразява на нейната законосъобразност, след като е посочено правилно фактическото и правното основание за налагане на принудителната административна мярка. В заповедта е посочена и разпоредбата на чл. 82, ал. 4, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Медицински университет Пловдив, съгласно който студент/докторант се отстранява с решение на ректорския съвет от висшето училище за определен срок при предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище, или подправяне на документи за студентското си положение. Доколкото разпоредбата на чл. 82, ал. 4, т. 1 от Правилника възпроизвежда разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 1 от закона, не е незаконосъбразна, добавено е само, че отстраняването се извършва с решение на ректорския съвет от висшето училище. Неправилно в заповедта е посочен като правно основание и чл. 83, т. 4 от правилника, която разпоредба касае административно наказание, а в случая е приложена принудителна административна мярка. В този смисъл доводите в касационната жалба, че неправилно е посочена разпоредбата на чл. 83, т. 4 от правилника са основателни, но това не е отразило на законосъобразността на оспорената пред съда заповед, волята на административния орган да приложи разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование е ясна, в този смисъл не са основателни доводите в касационната жалба, че не е ясно каква е волята на издателя на акта. Разпоредбата на чл. 83, т. 4 от правилника е посочена доколкото в нея е определен срок за отстраняване от университета от 1 до 5 години. Независимо, че в Правилника за устройството и дейността на Медицинския университет – Пловдив е записано, че отстраняването се извършва с решение на ректорския съвет за определен срок, правилно е прието от съда, че компетентен да наложи принудителната административна мярка е ректорът, който като административен орган налага предвидените в закона принудителни административни мерки. Заповедта на ректора е издадена въз основа на решение на ректорския съвет, съгласно на чл. 82, ал. 4, т. 1 от Правилника, в което е определен срока, за който се налага принудителната административна мярка. Съгласно чл. 67 от ЗВО статут на студент се загубва и и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2, поради което правилно е прието, че компетентен да наложи принудителната административна мярка е ректорът на университета. За случая не е приложим институтът на давността, каквито доводи са наведени от касатора, тъй като със заповедта не е наложено административно наказание, а принудителна административна мярка. Тъй като принудителната административна мярка временно отстраняване не е административно наказание, определеният от органа срок на мярката не може да бъде променян от съда, а в случая размерът на срока е определен въз основа на решение на Ректорския съвет. В чл. 82, ал. 4, т. 1 от Правилника е записано, че отстраняването се извършва с решение на ректорския съвет за определен срок, следователно ректорския съвет определя срокът за отстраняване във всеки конкретен случай. Относно срока за налагане на мярката, определен от ректорския съвет следва да се приеме, че продължителността на действието на принудителната административна мярка е съобразена с допуснатите сериозни нарушения на Закона за висшето образование, посочени в чл. 74, ал. 2, т. 1 от закона. В мотивите на заповедта е посочено, че във връзка с тежестта на нарушението Ректорският съвет е взел предвид, че студентката е извършила нарушение на императивните правни норми на ЗВО, във връзка с ПУДМУ Пловдив, като е представила неверни данни, въз основа на които е приета във висшето училище, както и че е продължила да представя такива през извършената от университета проверка, следователно са изложени обосновани мотиви за срока за който е наложена принудителната административна мярка. Твърдяното обстоятелство, че е допуснато предварително изпълнение на заповедта, не е свързано със законосъобразността на наложената принудителна административна мярка. Правилно е прието от съда, че на жалбоподателката е дадена възможност да представи доказателства в административното производство е била дадена възможност да представи доказателства, видно от представената по-горе академична справка и попълнената собственоръчно на 13.03.2018 г. декларация за това, не са налице нарушения на административнопроизводствените правила, даващи основание за отмяна на акта. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение