Решение № 12928 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5294/2012 г.

Решение № 12928 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5294/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 8 от 02.03.2012 г., постановено по административно дело № 576/2011 г., Административен съд - Русе е: 1) отменил по жалбата на Мишо Николов Гущеров от гр. Русе решение ПЕО № 240/28.11.2011 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Русе, с което е изменено разпореждане № 38 от 29.07.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване; 2) разпоредил връщане на преписката по жалба вх. № ОП-20816/19.09.2011 г. на Мишо Николов Гущеров за ново произнасяне с указания относно прилагане на материалния закон, дадени в мотивите на решението; 3) осъдил Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Русе да заплати на Мишо Николов Гущеров сумата от 350 лв. разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Русе. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване решението на директора на ТП на НОИ - Русе. Ответникът по касация Мишо Николов Гущеров от гр. Русе в писмено становище и пълномощникът му адв. Катя Димова в писмени бележки оспорват касационната жалба и претендират присъждане на деловодните разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд в състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на Русенския административен съд за валидност и допустимост, е неоснователна. С разпореждането от 29.07.2011 г., изменено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на РУСО - Русе от 28.11.2011 г., ръководителят на "Пенсионно осигуряване" на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменил отпуснатата на Мишо Николов Гущеров лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, като я е определил в действителен размер 983.27 лв., считано от датата на отпускането й, ограничен на основание § 22з, ал. 1 от ПЗР на КСО в размер на 700 лв. Разпореждането е атакувано от Гущеров с доводи, че пенсията му е определена в по-нисък размер от дължимия, защото неправилно е изчислен индивидуалния му коефициент поради включването на по-нисък осигурителен доход. При осъщественият административен контрол директорът на РУСО е изменил разпореждането, като пенсията била изчислена в размер на 982.66 лв., като отново изплащането било ограничено до 700 лв. Подложеното на касация решение на Русенския административен съд, с което жалбата до него е била уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията), решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че при постановяването на решението на директора на РУСО - Русе и разпореждането на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" съответните административни органи неправилно са приложили материалния закон при определяне на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето (отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК), налагащо жалбата на Гущеров да бъде уважена като основателна, а преписката върната на компетентния административен орган за произнасяне съобразно изложените мотиви. Съществото на правния спор пред Русенския административен съд в случая се е свеждало до определяне на осигурителния доход на Гущеров за периода на незаконно уволнение от 5.03.1998 г. до 12.02.2001 г., както и двата месеца преди уволнение - януари и февруари 1998 г. Този период включва в себе си време, за което на лицето е изплатено обезщетение по чл. 225 от КТ за оставане без работа поради уволнение, което е признато за незаконно, както и време, през което Гущеров е работил при друг работодател, но при условия на труд от по-ниска категория и при по-ниско възнаграждение. Решаващият съдебен състав правилно е отговорил на тези въпроси, като развитите от него съображения се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Към тях е уместно да се добави, че тъй като уволнението на Гущеров е признато за незаконно след 1.01.2000 г. (на 30.01.2001 г., когато е влязло в сила решението на Районен съд - Козлодуй), по аргумент от чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурителен стаж на лицето следва да се зачете времето от уволнението до възстановяването му на работа, с тежестта за внасяне на осигурителни вноски за този период от осигурителя върху последното брутно трудово възнаграждение, респ. върху разликата между него и получавания през периода осигурителен доход в по-малък размер. В случая е приложимо правилото на съответните редакции на чл. 10, ал. 2, т. 5 и ал. 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (сега с наименование Кодекс за социално осигуряване), според което се зачита за осигурителен стаж времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа, и работодателят внася изцяло осигурителните вноски за фонд "Пенсии" за това време, а не само за времето след 1.01.2000 г. Щом като осигурителните вноски за целия период на незаконното уволнение са били дължими (т. е. и за времето до 31.12.1999 г.), приложимо е правилото на чл. 46, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, а не това по чл. 46, ал. 2, т. 8 от същата наредба, на което се е позовал административният орган. Правилото по чл. 46, ал. 2, т. 8 би било приложимо, ако уволнението е било отменено като незаконно преди 31.12.1999 г., защото тогава не е съществувала разпоредба, идентична на чл. 10, ал. 2, т. 5 от КЗОО (сега чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО). Ако обаче уволнението е било отменено като незаконно след 1.01.2000 г. (както е в случая), приложимо е посоченото по-горе правило по този кодекс, а то налага да бъде приложено правилото на чл. 46, ал. 4 от посочената наредба. Касателно процесният казус от направения по-горе анализ на относимата нормативна уредба се налага изводът, че при незаконното уволнение на Гущеров, установено след 1.01.2000 г., ако и лицето да е било осигурявано на друго основание, понеже осигурителният му доход за този период е по-малък от последното брутно възнаграждение, то работодателят по незаконно прекратеното правоотношение е дължал осигурителни вноски върху разликата и съответно пенсионният орган при изчисляване на индивидуалния коефициент е следвало да вземе предвид дохода, върху който са били внесени или дължими осигурителни вноски. В случая обаче при изчисляване на размера на пенсията административният орган неправилно не е включил пълният размер на дохода, върху който са били дължими осигурителни вноски от работодателя, извършил незаконното уволнение. Директорът на РУСО - Русе на свой ред е извел материално незаконосъобразен извод, че времето от 5.09.1998 г. до 31.12.1999 г. се зачита за осигурителен стаж, но не се взима предвид при определянето на осигурителния доход, от който се изчислява пенсията. При осъщественият административен контрол не е отчел, че при определяне на осигурителния доход до 31.12.1999 г. за изчисляване на индивидуалния коефициент и размера на пенсията на Гущеров пенсионният орган неправилно е приложил чл. 46, ал. 2, т. 8 от НПОС, вместо чл. 46, ал. 4 от НПОС, като не е включил пълния размер на дохода, върху който са били дължими осигурителни вноски. От изложеното явства и, че тезата на касатора, че осигурителните вноски се дължат от работодателя, който е извършил незаконното уволнение, но само ако лицето е било без работа за този период, не може да бъде кредитирана, защото в случаите, в които лицето е упражнявало трудова дейност при друг осигурител, осигурителните вноски от работодателя, извършил незаконното уволнение, са били дължими за спорния период и това е следвало да бъде съобразено при определяне на осигурителния доход. По тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразното решение на директора на ТП на НОИ - Русе и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноските за производството пред настоящата инстанция е основателно, които са в размер от 500 лв. (заплатени на упълномощения да го представлява пред ВАС адвокат, видно от номерирания като лист 9 от делото договор за правна защита и съдействие от 28.08.2012 г.), платими му от касатора. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като в случая е налице хипотезата на чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,