Решение № 4096 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7443/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Столичен Електротранспорт ЕАД, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Ж. Болна, срещу Решение 6200 от 23.05.2024 г., постановено по адм. дело 2268/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Столичен Електротранспорт ЕАД срещу ПАМ- предписания по т. 1- 4 от Протокол за извършена проверка ПР 2348743/18.01.2024 г. от органи при Дирекция Инспекция по труда- София и е осъдено да заплати на Дирекция Инспекция по труда - София разноски по делото. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Не се претендират разноски по делото. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - София, редовно призован, се представлява от юриск. Стоянова, която оспорва касационната жалба и моли съда да остави обжалваното решение в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Столичен Електротранспорт ЕАД против Задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, дадени на Столичен Електротранспорт ЕАД, обективирани в т. 1-4 от Протокол за извършена проверка ПР 2348743 от 18.01.2024 г., съставен от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" - София. От фактическа страна по делото е установено, че между "Столичен Електротранспорт" ЕАД като работодател и Ц. Б. Ч. е сключен трудов договор 18/10.04.2007 г., с който последната е била назначена на длъжност ватман в ТМ депо Красна поляна. С допълнително споразумение 784 от 02.11.2022 г. страните се съгласили, считано от 01.11.2022 г., допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на Ц. Ч. да се заплаща в размер на 34 %. На 15.12.2023 г. Ч. е подала молба до Изпълнителния директор на Столичен Електротранспорт ЕАД, с която е поискала да получи справка за получените от нея суми, представляващи основна месечна заплата за периода от м. май 2023 г. до м. октомври 2023 г. включително, в която да са посочени поотделно начислените суми за придобит трудов стаж и професионален опит, болнични, извънреден труд и редовен отпуск. С писмо от 10.01.2024 г. Столичен Електротранспорт ЕАД е предоставил на Ч. искания от нея документ, като в нарушение на чл. 128а, ал. 1 от КТ не спазил 14-дневния срок за предоставянето му. Реализирана е била проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на работодателя, обективирана в Протокол ПР 2348743 от 18.01.2024 г. В хода на проверката, при преглед на представените платежни документи за периода от м. май 2023 г. до м. ноември 2023 г. включително и писмени сведения, дадени от Столичен Електротранспорт ЕАД, контролните органи са констатирали нарушения, като в тази връзка са издали задължителни предписания на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. По отношение на т.1-3 от Протокола, е било констатирано нарушение в начисления процент за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 20,40 %, вместо полагащия й се по-висок процент в размер на 34%. По отношение на т. 4 от Протокола, относно м. ноември, контролните органи са констатирали още едно нарушение, предвид което са издали задължителни предписания на основание чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ във вр. с чл. 118, ал. 1 от КТ. Протоколът е връчен на 17.01.2024 г. на адресата. При тези фактически установявания, първоинстанционният съд е потвърдил дадените от контролните органи задължителни предписани по т. 1-4, като е обосновал мотивите си с разпоредбите на чл. 128, т. 1 и т. 2 и чл. 118 от КТ, и не е възприел твърденията в жалбата на Столичен Електротранспорт ЕАД. Решението е правилно. Същото е валидно и допустимо, като постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, от компетентен съд в рамките на правомощията му и след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Административен съд София-град е постановено и при правилно прилагане на закона. В производството пред първоинстанционния съд са събрани необходимите доказателства, въз основа на които релевантните за спора факти и обстоятелства са изяснени. Съдът е извършил дължимата проверка на обжалвания пред него административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, като е анализирал доказателствата, обсъдил всички искания и доводи на страните, и е приложил правилно относимата нормативна уредба. Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ по отношение на т. 1, т. 2 и т. 3 от дадените на работодателя задължителни предписания. По силата на нормата на чл. 128 КТ, законодателят регламентира задълженията на работодателя, като страна в трудовото правоотношение, за начисление и плащане в установения срок на трудово възнаграждение на работника или служителя. Неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание за издаването им. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл. 242 КТ) и затова работодателят е длъжен да начислява и да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа (чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ). Съгласно чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, брутната работна заплата се състои от основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда, допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2. С оглед гореизложеното, като е приложил по-ниския процент в размер на 20,40%, вместо полагащия се по-висок в размер на 34% (съгласно Допълнителното трудово споразумение 784/02.11.2022 г.), Столичен Електротранспорт ЕАД не е изпълнил задълженията си по чл. 128, т.1 и т. 2 от КТ. По отношение на предписанията по т.4 от протокол за извършена проверка, настоящият съдебен състав ги намира също за правилни и законосъобразни. Първоинстанционният съд обосновано и правилно е посочил, че работодателят в противоречие с разпоредбите на чл. 128, т. 1 и т.2 във вр. с чл. 118, ал 1 от КТ, едностранно е намалил полагащото се на Ч. трудово възнаграждение. Във връзка с това е установено, че по отношение на брутното възнаграждение за положен труд, пропорционално на отработеното време, за м. ноември 2023 г., при размер на основно трудово възнаграждение от 1830,65 лв., същото е било намалено неправомерно на 1680,65 лв./месечно. Основните и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са част от задължителните компоненти на индивидуалния трудов договор и като такива могат да бъдат изменяни само със съгласието на работника и работодателя. Следва да се отбележи, че съгласно нормата на чл. 118, ал. 1 от КТ работодателят не би могъл законосъобразно да начисли и изплати на работничката Ч. основно или допълнително трудово възнаграждение в по-нисък размер от уговореното, защото това би нарушило принципа за недопустимостта страните по правоотношението да изменят по своя воля- едностранно, който и да е от елементите на съдържанието на правоотношението. Предвид изложеното по-горе, правомощието на административния орган за даване на задължителни предписания за изплащане на процесната заплата е реализирано при установеното наличие на материалноправните предпоставки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ. Решението на Административния съд София - град е правилно и изложените в мотивите съждения и изводи се споделят изцяло от касационната инстанция, като обосновани и законосъобразни. В случая контролните органи са приложили ПАМ, за да предотвратят и преустановят нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в незаплащане на трудово възнаграждение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съставът на АССГ е събрал всички относими и значими за правилното решаване на спора доказателства, извършил е прецизна преценка и анализ и извел правилни фактически констатации, въз основа на които достигнал до обосновани и верни правни изводи, които настоящата инстанция споделя изцяло. По изложените съображения, като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Административният съд София-град е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски за касационното производство е основателно, като следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,