Решение № 7495 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14610/2012 г.

Решение № 7495 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14610/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Панчева, против решение № 5357 от 11.10.2012 г., постановено от Административен съд София - град, първо отделение, 13 състав, по адм. д. № 372/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата по делото, което е довело до необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно твърди, че приложената по делото декларация от ЕТ "ЗК Аграрика - Михаил Шевкенов", съгласно която отстъпва ползването на земеделската земя на жалбоподателя "Никея трейд" ЕООД, не е годно правно основание, удостоверяващо право на ползване на застъпените имоти от страна на "Никея трейд" ЕООД и не доказва, че той е реалния ползвател на спорните парцели. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и да постанови друго, с което да отхвърли оспорването на процесното уведомително писмо. Прави възражение за прекомерност на разноските, присъдени в полза на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Не претендира разноски пред касационната инстанция. Ответникът - "Никея трейд" ЕООД, гр. Ямбол, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Пейчев, оспорва касационната жалба. Възразява срещу направеното за първи път в касационното производство твърдение на касатора, че представената декларация от ЕТ "ЗК Аграрика - Михаил Шевкенов" не е годно правно основание, доказващо, че реалния ползвател на парцела е "Никея трейд" ЕООД и заявява, че още в хода на административното производство пред ДФ "Земеделие" декларацията е била приета без възражение от административния орган, заедно с представено от заявителя Споразумение за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ, които неправилно не са били взети предвид при преценката за допустимост на заявените парцели. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът, въз основа на доказателствата, включително и неоспорената съдебно-техническа експертиза, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 5357 от 11.10.2012 г. на АССГ, е отменено уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. по УРН 370298 изх. № 02-280-2600/3472/02.10.2011 г., с което на "Никея трейд" ЕООД е отказано финансово подпомагане по СЕПП и СНДП в размер на исканите суми; преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда и в тежест на ответника са присъдени разноски в размер на 1250 лв. За да достигне до този резултат административният съд е проверил законосъобразността на волеизявлението на административния орган по реда на чл. 146 от АПК и е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, но в противоречие с материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, вр. чл. 58, § 2 от Регламент № 1122/2009 г., посочени като правно основание за издаване на административния акт. Тези изводи съдът е изградил след преценка на наличната в административната преписка декларация, с която ЕТ "ЗК Аграрика - Михаил Шевкенов" декларира, че е преотстъпил за ползване и стопанисване на "Никея трейд" ЕООД ниви в землището на с. Роза с обща площ 37,42 ха, както и въз основа на неоспорената съдебно-техническа експертиза по делото. От последната съдът е приел за установено, че процентното съотношение на недопустимата площ към установената като годна за подпомагане по СЕПП и СНДП е 12,30 %, като разликата между установените от ДФ "Земеделие" площи, и тези от експертизата, се явява в следствие на уточненията, направени в посочената декларация и включването на площ от 7,15 ха в рамките на допустимата площ. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. При постановяване на атакувания съдебен акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд София - град точно е констатирал, че процесното уведомително писмо е издадено при неправилно приложение на материалноправните норми на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП относно СЕПП, чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП относно СНДП и чл. 58, § 2 от Регламент № 1122/2009 г. В мотивите на атакуваното решение правилно е преценено, че по делото са събрани доказателства, опровергаващи констатациите на административния орган, че наддекларираната площ е 18,66 ха или 21.06 %. Неоснователно е твърдението на касатора в тази връзка, че наличната в административната преписка нотариално заверена декларация на стр. 13 от делото и декларация от 30.09.2010 г. на стр. 73 от делото, двете с идентично съдържание и воля, са негодно доказателство за установяване правото на ползване на застъпените имоти от страна на "Никея трейд" ЕООД. Следва да се посочи, че касаторът не е изложил никакви аргументи в подкрепа на твърдението си защо смята, че тези декларации са "негодно правно основание" за установяване на декларираните в тях обстоятелства. И двете декларации са били приети от административния орган в хода на административната процедура и налични по административната преписка, като те ясно и недвусмислено обективират волеизявление от страна на декларатора за отказване от застъпените 37,42 ха, както и доказват реалния ползвател на спорния парцел. Декларацията от 30.09.2010 г., заедно със Споразумение за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ на л. 79 - л. 97 от делото, са били отразени от административния орган в Списък с потвърдени кадастрални имоти и представени за тях документи на л. 74 - л. 79 от делото, представляващ приложение към Декларацията за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, но неправилно не са били взети предвид при постановяване на оспорения административен акт. Тези доказателства безспорно установяват, че именно "Никея трейд" ЕООД е ползвател на заявената площ и че застъпването в БЗС 62921-333-9-3 от 7,15 ха е отстранено, поради което и съдът е възприел предложеното от вещото лице процентно отношение на недопустимата площ към установената като годна за подпомагане - 12.30 % по СЕПП и 12.30 % по СНДП. Неоснователно е и възражението на касатора за прекомерност на присъдените в негова тежест разноски в първоинстанционното производство в доказания размер - 1250 лв. Настоящият съдебен състав намира, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което намира, че възражението следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение, счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение