Решение № 3412 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 246/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение 19898 от 14.10.2024 г., постановено по адм. д. 4889/2024 г. Административен съд София град, трето отделение, 75-ти състав, е отхвърлил жалбата на Корес Ел ЕООД, ЕИК 206678643, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], представлявано от управителя Л. П. П., срещу РА Р-22221023002680 091 - 001 от 18.12.2023 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, с решение 374 от 22.03.2024 год. на директор на дирекция ОДОП -София при ЦУ на НАП. С решението съдът е осъдил Корес Ел ЕООД да заплати в полза на Национална агенция по приходите разноски в размер на 2 415,77 лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Корес Ел ЕООД, ЕИК 206678643, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], представлявано от управителя Л. П. П., чрез процесуалния му представител адв. И. Симеонов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт В. Зарева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Корес Ел ЕООД, ЕИК 206678643, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], представлявано от управителя Л. П. П., срещу РА Р-22221023002680 091 - 001 от 18.12.2023 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, с решение 374 от 22.03.2024 год. на директор на дирекция ОДОП -София при ЦУ на НАП, в частта относно установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди от м.03/2022г. до м.11.2022г. ведно с начислените лихви, в това число за периодите от м.12/2022г. до м.03/2023г. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения ревизионен акт, установените факти и обстоятелства по време на ревизията, констатациите на органа по приходите, поради които са установени задължения за ДДС за внасяне в размер на 17 766,37 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 6 ЗДДС по доставки от Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД и са определени лихви за забава в размер на 1747,78 лв., в .ч. за анулирани фактури, издадени от 7 Грама Кафе Студио ЕООД, по които неправомерно е приспаднат данъчен кредит. В мотивите е възпроизведеното и проведеното административно оспорване на ревизионния акт, който е бил потвърден от решаващия орган. Съдът е описал и приложените по делото доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 120 ДОПК форма, съдържа необходимите реквизити, в това число фактическите и правните основания за издаването му. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията на задълженото лице за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при провеждането на ревизията, в това число на принципите за служебно начало, на обективност и истинност, при необсъждане и съобразяване на възраженията и доказателствата, ангажирани от задълженото лице. Изложени са мотиви, че органите по приходите са уведомили задълженото лице за всички събрани в хода на ревизионното производство доказатeлства.

По същество решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на ревизионния акт са изложени на стр.6 11 от решението, л. 224 и сл. от първоинстанционното дело. На първо място е дадено е тълкуване на понятието данъчен кредит по смисъла на чл.68,ал.2 ЗДДС, кои са кумулативните елементи на фактическия състав, документите за доказването им, каква е правната им природа, на кого лежи тежестта за доказване и прочие. Направено е надлежно позоваване на съдебна практика, в това число на тълкуването на закона, дадено в решения на Съда на Европейския съюз.

Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно непризнатото право на данъчен кредит по доставките на Глобъл Трейдинг корпорейшън ЕООД са изложени на стр. 7 10 от решението, л.225 226 от първоинстанционното дело. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, същите се изразяват в следното: 1. Отбелязано е, че предмет на доставка по процесните фактури е търговско оборудване, което е индивидуализирано по вид и модел в описанието на всяка фактура, като в хода на ревизията за установяване на условията за признаване на ползваното данъчно предимство от ревизираното лице са представени единствено копия на процесните 8 броя фактури, както и извлечение от счетоводните регистри на ревизираното лице. 2. Отбелязано е още, че при извършената насрещна проверка на доставчика същият е отрекъл да е имал търговски взаимоотношения с Корес Ел ЕООД, във връзка с които да му е издал данъчни фактури, като това негово твърдение обосновано епоставено под съмнение от приходната администрация, доколкото след справка от представения от дружеството хронологичен регистър за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г. са установени приходи от продажби на стоки по две фактури, издадени на ревизираното лице, а именно с 200..55/31.03.2022 г. и 200 .56/31.03.2022 г., и двете с данъчна основа 9000,00 лв. и ДДС 1800,00 лв. По отношение на останалите Останалите 6 броя фактури, по които жалбоподателят е ползвал данъчен кредит, е отбелязано, че те са издадени след дерегистрацията на доставчика Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД /20.07.2022 г./, която констатация е дала основание за формиране на извода за липса на реалност на доставките. 3. Съдът е коментирал, че приема за основателно възражението на жалбоподателя, че нередностите при доставчика не могат да се противопоставят на получателя, нито могат да служат за самостоятелно основание за непризнаване на право на данъчен кредит, като е отбелязано, че в същото време само притежанието на данъчни фактури не е основание за признаване на разходите по тях. 4. Решаващият съд е посочил, че едва в съдебното производство жалбоподателят представя документи, въз основа на които твърди /за първи път с жалбата до съда с оглед доводите в жалбата до директора на Дирекция ОДОП, л. 48-51/, че доставчикът Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД е предходен наемател на търговския обект магазин 5, находящ се в гр.София, бул. Симеоновско шосе 207, в който жалбоподателят осъществява дейността си през ревизирания период, като се твърди, че при напускане на обекта Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД е продало закупеното преди това от Екоес-Експрес Сервиз ЕООД търговско оборудване на жалбоподателя Корес Ел ЕООД и предаването на активите било осъществено в търговския обект. 5. Административният съд е възпроизвел представените от страната доказателства за установяване на твърденията му: - заверени копия на договор за наем от 19.10.2019 г. между Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД и Никвик ООД, което дружество е наемодател по сключения за същия търговски обект договор за наем с ревизираното лице от 01.04.2022 г. /л. 152/; копие на фактура с предмет плащане за доставка на търговско оборудване , издадена от Екоес-Експрес Сервиз ЕООД на Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД, с ДО 3614450 лв. и ДДС 7228,40 лв.; декларации от производител /в превод на български език/, справка на ДМА към 31.12.2023 г. за Корес Ел ЕООД, извлечение от регистър на БАБХ, вътрешни документи на Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД и такива, свързани с регистрацията на дейността му; договори за изготвяне на Система за управление на безопасността на храните и за обслужване от Служба трудова медицина. 6. По отношение на така представените нови доказателства решаващият съд е неправил следния коментар:

Първо: - Тези документи, противно на твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, не са част от ревизионната преписка, за да е непълна, както заявява пълномощника му в съдебно заседание . Същите не са представени в хода на ревизията, поради което е нелогично очакването да бъдат преценявани с оглед доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения във връзка с анализа на събраните доказателства. Независимо от позицията на оспорващия, че документите са били в търговския обект при посещението на органите по приходите, тези документи не са им предявени, което е видно от отразеното в изготвения Протокол 1903201/29.09.2023 г. /л. 487 от приложение 2/.

Второ: въпросните документи не опровергават извода на приходната администрация за нереалност на доставките. Посредством тях не може да бъде попълнена констатираната от приходната администрация липса на доказателства за прехвърляне на собствеността на стоките /посочените във фактурите машини и оборудване/ към получателя. От представените документи не се установява сочения във фактурите доставчик да е разполагал с описаното по вид и модел търговско оборудване, за да бъде то обект на последващи доставки към жалбоподателя.

Трето: Друго не следва и от наличната по делото фактура 1553/15.11.2019 г., издадена от Екоес-Експрес Сервиз ЕООД на Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД . Тази фактура с неясен и без конкретика предмет плащане за доставка на търговско оборудване не може да се обвърже с процесните фактури. Прави впечатление и това, че фактурата е с данъчна основа 36 144,50 лв., докато общата стойност на данъчната основа по процесните осем броя фактури за употребявано /по твърденията на жалбоподателя/ оборудване е 88 771,86 лв. Продажбата му на по-висока цена на ревизираното лице, дори игнорирайки обичайното изхабяване, е лишено от всякаква икономическа логика. Поради това неоснователно се твърди, че въпросната фактура от Екоес-Е. ЕООД доказва произхода на закупеното от доставчика Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД оборудване.

Четвърто: Останалите документи също нямат търсения убедителен за реалността на доставките ефект. Представените декларации за съответствие не съдържат полезна информация за релевантните за реалността на доставките обстоятелства. Това са придружаващи стоките документи за качество, които не съдържат данни за купувач, освен за производителя, и не са в състояние да установяват чия е собствеността им. Същото се отнася и до представените договори за наем, както и тези, свързани с обезпечаването на търговската дейност на Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД. Договорите за наем установяват единствено последователно възникнали наемни правоотношения за един и същ търговски обект, който първоначално е ползван от доставчика, а впоследствие от жалбоподателя. Те, както и останалите документи, обезпечаващи и съставени във връзка с търговската дейност на Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД, не са в състояние да докажат главно и пълно твърденията в жалбата, че след прекратяване на наемното правоотношение на Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД закупеното от него от Екоес-Експерс ЕООД търговско оборудване е прехвърлено на жалбоподателя и предадено при освобождаване на обекта.

1. Предвид изложеното решаващият съд е изградил изводи, че представените за първи път в съдебното производство документи нямат никакво доказателствено значение за установяване на реалността на доставките, а приобщените с ревизионната преписка копия на фактури и счетоводни документи, са в състояние единствено да докажат счетоводното

отразяване на данъчните документи, заприхождаването на стоките предмет на фактурите, тяхното обективно наличие в търговския обект на жалбоподателя и използването им за осъществяване на дейността. Посочено, че тези обстоятелства не се оспорват от приходната администрация, поради което е напразно усилието на жалбоподателя да ги установи, вкл. и посредством счетоводна експертиза. 8. На стр.9 от решението административният съд е изложил мотиви защо споделя констатациите на ревизиращите органи за липса на реални доставки по процесната фактура, с това число цитиране на съдебна практика и решения на Съда на Европейския съюз, което обосновано е послужило за отказ за признаване на право на данъчен кредит и определяне на съответни задължения ведно с лихви за забава . 9. На стр.10 от решението са изложени мотивите на съда защо споделя за правилни и обосновани констатациите на органите по приходите за начислени лихви за забава за неправомерно упражнено право на данъчен кредит по доставки на 7 грама Кафе Студио ЕООД.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на Корес Ел ЕООД, ЕИК 206678643, се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Като процесуални нарушения се твърди това, че решаващият съд не е изложил свои мотиви, а е възпроизвел тези на приходната администрация, че не е обсъдил заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съответно не обсъдил и анализирал детайлно възраженията на задълженото лице. Поддържат се и оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, основно свързани с това, че административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява реалност на доставките на Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД. На отделен ред се поддържат и оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта относно начислени лихви за неправомерно ползван кредит по доставки на 7 Грама Кафе Студио ЕООД.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

С оглед на доказателствата по делото и становищата на страните, първоинстанционният съд правилно е определил, че основните спорни въпроси по делото са следните: 1. Явява ли се Корес Ел ЕООД получател по доставки по смисъла на чл.6,ал.1 ЗДДС по фактури издадени от Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД и правомерно ли е упражнил право на данъчен кредит по тях. 2. Налице ли е неправомерно ползван данъчен кредит по доставки на 7 Грама Кафе Студио ЕООД.

По отношение на първия въпрос принципно между страните няма спор относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит, съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка".

В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова - не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките.

В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на продажбата. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките или услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 9 ЗДДС и в тежест на задълженото лице е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт.

При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставянето на такива документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч. и издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове.

Казано в обобщение, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката или услугата от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, как е била транспортирана до място на предаване.

При така очертаната правна рамка и предвид събраните доказателства по делото настоящата съдебна инстанция споделя при условията на чл.221,ал.2 АПК изводите на първоинстанционния съд, че събраните по делото доказателства не установяват факта на предаване на стоките, предмет на фактурите издадени от Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД, поради което не са налице условия за упражняване на право на данъчен кредит.

Противно на изложеното в жалбата, мотивите на решението дават основание да се приеме, че първоинстанционният съд е изложил свои самостоятелни мотиви по спора, извършил е анализ на събраните по делото и доводите на страните, поради което не са налице твърдяните в този смисъл съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обстоятелството, че съдът не е възприел доводите на жалбоподателя, не може да се разглежда като нарушение на съдопроизводстведствените правила.

Не могат да бъдат споделени и пространните оплаквания в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.

Принципно жалбоподателят поддържа тезата, че въпросното търговско оборудване, предмет на фактурите, се е намира в магазин, находящ се в гр.София, [улица], стопанисван по силата на договор за наем от м.април 2022г. от Корес Ел ЕООД, че предишен наемател на този магазин е бил доставчикът Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД, който е продал въпросното оборудване на Корес Ел ЕООД след като е прекратил търговската си дейност в обекта, че предаването на оборудването се е извършило между страните в магазина, където то се е намирало и това обстоятелство е установено с полагането на подписи по фактурите; че по делото са представени доказателства, че доставчикът Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД и бил собственик на подобно оборудване, че по делото са налице безспорни доказателства, че оборудването е налично, ползва се в търговската дейност на ревизираното лице, заведено е счетоводно, за него са начислени амортизации, като при проведената ревизия на дружеството не е извършена корекция на финансовия резултат както за осчетоводените разходи за закупуване на оборудването, така и на разходите за амортизация.

С оглед на данните по делото действително следва да бъде прието, че оборудване от вида на описаното в процесните фактури се намира в търговския обект, стопанисван от Корес Ел ЕООД, че същото се използва в икономическата дейност на дружеството, за него са начислени амортизации и са осчетоводени разходи за закупуването му. Нещо повече, по делото са налице и доказателства, че върху това оборудване е наложен запор от публичен изпълнител за обезпечаване на събирането на задълженията по ревизионния акт.

Спорът между страните в действителност се свежда до това дали това оборудване действително е придобито по доставките на Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК, която го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

В хода на ревизията за установяване на правомерното ползване на право на данъчен кредит по въпросните фактури от страна на задълженото лице са представени единствено процесните 8бр.фактури, както и извлечение от счетоводните регистри на Корес Ел ЕООД за осчетоводяването му. А тези доказателства, предвид очертаната по-горе правна рамка на правото на данъчен кредит и установената съдебна практика, само по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че е налице прехвърляне на собствеността върху продадените вещи и от там, че правото на данъчен кредит е упражнено правомерно.

В хода на ревизията доставчикът Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД е отрекъл факта да е извършвал доставки към Корес Ел ЕООД, като това обстоятелство е опровергано при извършената насрещна проверка, при която е установено, че две от фактурите са издадени на 31.03.2022г., а останалите след прекратяване на регистрацията на дружеството по ДДС след 20.07.2022г. За тези обстоятелства е прието, че те принципно не могат да се противопоставят на получателя по доставките, но съставляват косвено доказателства за липсата на реални доставки.

От данните по делото може да бъде обоснован извод, че ревизираното лице за пръв път поддържа тезата, че Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД е бил предходен наемател на магазинното помещение и че доставките се извършени след прекратяване на търговската му дейност в него , при оспорването на ревизионния акт пред първоинстанционния съд, след като в потвърждаващото решение на директора на Д ОДОП София са изложени мотиви, че липсват доказателства доставчикът да е разполагал с такива машини и че в случая е налице относителна симулация, като стоките са доставени от трето лице, което е различно от сочения във фактурите доставчик. Тогава от страна на задълженото лице се представят и допълнителни доказателства в тази насока. Тези доказателства са анализирани от първоинстанциионния съд на стр.8 от решението, като изводите му, че те не опровергават констатациите за липса на реални доставки, се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, която ги намира за логически правилни и обосновани.

Не може да се сподели и тезата на жалбоподателя, че фактът на предаването на вещите се удостоверява с подписване на фактурата от страните. В процесните фактури няма отбелязване за факта на предаване на стоката, някой от тях не са й подписани и от двете страни, а по други има само подпис на съставител, който е различен от МОЛ, представляващо дружеството. От административната преписка е видно, че по други доставки от процесните периоди към фактурите има приложени приемо-предавателни протоколи, от което се следва, че задълженото лице има знанието, че за факта на предаване на стоката следва да бъде създаден съответен счетоводен документ, който да удостоверява извършената стопанска операция. Отсъствието на такъв документ обосновава при условията на чл. 37,ал.4 презумпция, че такава стопанка операция не е била извършена.

Заплащането на цената действително не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, но това обстоятелство винаги е било косвено доказателство в подкрепа на извода за реалност или липса на реалност на доставката. В конкретния случай обстоятелството, че стоката не е заплатена на доставчика и липсват данни сумите да са търсени от него, косвено обосновава извода, че тези доставки не са извършени от него, а от трето лице, като са издадени фактури, за да бъде предаден вид, че доставките са извършени от Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД.

Без значение за правото на данъчен кредит е обстоятелството, че с ревизионният акт не е извършена корекция на начислените амортизационни отчисления и на отчетените разходи за закупуване на актива. Без значение са и наведените доводи, че за въпросното имущество е налице съответната документация за ползването му в дейността на дружеството, доколкото това е обстоятелство, което не спорно между страните и не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит.

На основание гореизложеното следва да бъде прието, че първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, че фактурите издадени от Глобъл Трейдинг Корпорейшън ЕООД не удостоверяват реално извършени доставки, поради което правото на данъчен кредит по тях е упражнено неправомерно.

Настоящата съдебна инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и в отхвърлителната му част за начислени лихви за забава върху упражнено право на данъчен кредит в по-голям размер от действителния.

От данните по делото е видно, че за данъчни периоди м.09/2022г. до м. 03/2023г. ревизиранато дружеството е упражнило право на данъчен кредит по фактури издадени от 7 Грама Кафе Студио ЕООД общо в размер на 19 133,12лв. В хода на ревизията е установено, дружеството е декларирало завишени стойности на фактурите и ДДС, като действително заплатените суми са на по-ниски стойности от тези, посочени в дневника за продажби на доставчика. След извършена насрещна проверка при доставчика е установено, че реално следващия се данъчен кредит е 412,43лв., или е налице разлика в размер на 18 720,69лв. За направените констатации са уведомени управителя на ревизираното дружеството и счетоводителя, които при условията на чл.78 ЗДДС са направили корекция , като в подадената справка-декларация през м.10/2023г. за данъчен период м.09/23г. в дневника за покупки недействителните стойности са посочени със знак - /минус/, и са декларирани действителните данъчни основи и съответния ДДС. Поради това органите по приходите са приели, че не следва да се извършват други корекции с ревизионния акт, а единствено са начислили лихви за забава за неправомерно упражненото право на данъчен кредит за времето от когато е деклариран до времето на корекцията /вж.сумите в ревизионния доклад на л.29 от първоинстанционното дело гръб/. Решаващият съд е приел, че в тази част ревизионният акт е законосъобразен, като против нея част в жалбата не се правят оплаквания.

Наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на тази част от решението са неоснователни. Правното основание за дължимост на лихвите не е посочено действително нито от органите по приходите, нито от съда, но това не може да бъде разглеждано като някакво съществено нарушение. Същото е в правната норма на чл.175,ал.2, т.1 ДОПК , според която лихва се дължи и: 1. за неправилно възстановени или прихванати публични вземания, включително всякакви плащания, получени въз основа на искане за възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство.

След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд София е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса, на осн.чл.161,ал.1 ДОПК дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д "ОДОП" София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 2 415,76лв. с оглед обема на извършената правна защита.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,