Решение № 12755 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2967/2013 г.
ВАСIII отделение03.10.2013 г.докладчик т Ваня Пунева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47 от 8.01.2013 г., постановено по адм. дело № 585 от 2012 г. по описа на Административния съд - гр. Бургас. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12755 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2967/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Антон Христов от гр. Несебър чрез адв. Халачева, срещу решение № 47 от 8.01.2013 г., постановено по адм. дело № 585 от 2012 г. по описа на Административния съд - гр. Бургас. В жалбата конкретно не са посочени касационните основания за отмяна на съдебното решение, но от пространната обстоятелствена част е видно че се поддържа допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до необоснованост и на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Община - Несебър, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени даказателствата по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил исковата молба на Антон Христов от гр. Несебър срещу Община - Несебър, за сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, неимуществени вреди. Съображенията за това са били, че предявеният иск за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен, тъй като не е доказана първата предпоставка за уважаването му, а именно наличие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при упражняване на административна дейност. Съдът е посочил, че не е доказано по делото наличието на незаконосъобразно бездействие на кмета на общината, свързано с изпълнително-разпоредителната дейност на администрацията. Установено е по делото от представените доказателства, че между ищеца и ответника е имало висящ процес на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен предварителен договор за продажба на обект - ателие за битова техника, находящо се в гр. Несебър, ул. "Струма ", като искът е бил отхвърлен с влязло в сила решение по гр. д. 345/2004 г. по описа на Бургаския окръжен съд. С оглед на установеното съдът е приел, че липсва бездействие изразяващо се в неподписване на приватизационен договор за продажба от страна на компететния административен орган и от тук на основната предпоставка на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - установено бездействие на административен орган, като е отхвърлил предявения иск. Решението е валидно, правилно и обосновано. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложен ЗОДОВ. Доказателствата по делото са обсъдени поотделно и в съвкупност и са изложени подробни мотиви с правни изводи съобразно приложимия закон. В тази връзка доводът на кастора за необоснованост на съдебното решение не може да бъде споделен. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на основен елемент от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, поради което законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. Правилни са изводите на административния съд, че в хода на съдебното производство, не е установено твърдяното бездействие на кмета на общината, тъйкато не са били налице предпоставките по чл. 35 от ЗППДОбП (отм.) за сключване на договор за продажба на обекта по този ред и за кмета не е съществувало задължение за подписване на окончателен договор за приватизационна продажба. Напротив с влезли в сила съдебни актове е установено по делото, че иска на ищеца по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, за обявяване на предварителен договор за продажба на обекта - ателие за битова техника. е отхвърлен. Ето защо правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд за неоснователност и недоказаност на предявения иск. С оглед гореизложеното атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,