Решение № 11449 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6212/2010 г.

Решение № 11449 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6212/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "СИЛВИЯ КОМ" ЕООД, гр. Петрич, подадена от неговия управител Валентин Лазаров Парапунов, срещу решение № 110 от 23.02.2010 г. по адм. дело № 999/2009 г. на Административен съд - Благоевград.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Благоевградският административен съд е отхвърлил жалбата на "СИЛВИЯ КОМ" ЕООД срещу решение № 6 от 19.10.2009 г. и потвърденото с него разпореждане № 062 от 08.09.2009 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което причиненото на 10.10.2001 г. от машина за калиброване на арматурно желязо тежко травматично увреждане на работника Георги Любенов Махлелиев от гр. Петрич е прието за трудова злополука. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че и двата акта са издадени от компетентните административен орган и длъжностно лице в предписаната от закона форма и при спазване на установените административнопроизводствени правила. Приел е, също така, че и двата акта са издадени в съответствие с материалния закон и с целта на този закон, поради което са законосъобразни и обосновани.

Първият довод, инвокиран с касационната жалба, е за допуснато от административния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на съдебното решение. Този довод е аргументиран така: "По делото бе насрочено съдебно заседание (оказало се и единствено), в което по обективни причини нито аз, нито процесуалният ми представител можахме да се явим. Същевременно бяхме депозирали писмено становище, като в същото имахме доказателствени искания, едното от които бе за допускане до разпит на двама свидетели - очевидци на инцидента, за който се твърди, че е трудова злополука. Първоинстанционният съд, без каквито и да било мотиви не е уважил това наше искане и е приключил производството в едно съдебно заседание и в наше отсъствие. Считам, че отказа на първоинстанционния съд да допусне свидетели - очевидци на инцидента в съществена степен е ограничило правото ми на защита, тъй като по този начин бе ограничена възможността ми да оспоря твърдените фактически констатации в протокола за разследване на злополуката, както и за неговото несъответствие със законовите норми."

Този довод е неоснователен. От данните по делото на Благоевградския административен съд е видно, че по жалбата на "СИЛВИЯ КОМ" ЕООД е било насрочено открито съдебно заседание на 10.02.2010 г. от 10.30 часа. Призовката, изпратена на "СИЛВИЯ КОМ" ЕООД за това заседание, е била връчена лично на управителя Валентин Лазаров Парапунов на 23.12.2009 г. Процесуален представител на дружеството не се е явил на съдебното заседание, но в 10.15 часа в съда е получено по факса писмено становище с искане: "Моля за следващото съдебно заседание да бъдат допуснати двама наши свидетели при довеждане. Свидетелите ни са очевидци на инцидента, поради което от съществено значение за изясняване на обстоятелствата, касаещи т. н. трудова злополука, е същите да бъдат изслушани пред Вас." По това искане Благоевградският административен съд е постановил следното определение: "Дава възможност на жалбоподателя да доведе 2-ма души свидетели, които да установят обстоятелството относно трудовата злополука в дружеството му. За събиране на горните доказателства съдът отлага делото и го насрочва за 17.02.2010 г. от 9.30 часа." На основание чл. 137, ал. 7 АПК на страните не са били изпратени призовки за съдебното заседание, насрочено за 17.02.2010 г. На това съдебно заседание търговското дружество - жалбоподател отново не е било представлявано, нито пък свидетелите, които подателят на писменото становище, изпратено по факса, е заявил, че ще бъдат доведени за разпит, са били доведени. При тези данни очевидно е налице процесуално бездействие на жалбоподателя, а не съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от съда. Не е налице и необоснованост на съдебното решение, защото то е напълно съобразено с установените по делото факти.

Вторият довод, инвокиран с касационната жалба, е за "неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон". Този довод е основан на следните аргументи:

а) По делото липсват доказателства, че лицето Венко Манов (посочено като издател на разпореждането) е надлежно длъжностно лице, имащо право да издава разпореждане, с което да определя злополуката като трудова или не.

Този аргумент е неоснователен. С писмо изх. № К-49 от 20.01.2010 г. директорът на ТП на НОИ - Благоевград в изпълнение на съдебно определение е изпратил за приобщаване към доказателствата по делото:

• длъжностна характеристика на длъжността "Инспектор трудови злополуки",

• негова заповед № 340 от 20.05.2002 г., с която на основание чл. 60, ал. 1 КСО е определил Венко Сотиров Манов, инспектор "Трудови злополуки", за длъжностно лице, което да регистрира, разследва и отчита трудовата злополука и въз основа на документите и досието в 7-дневен срок от декларирането (да) издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова;

• допълнително споразумение към трудов договор между ТП на НОИ - Благоевград и инж. Венко Сотиров Манов за длъжността "инспектор, ТЗ/ главен".

Тези писмени доказателства се намират на л. 69 до л. 74 вкл. от делото на Благоевградския административен съд и сочат на обоснованост на направения от този съд извод, че разпореждане № 062 от 08.09.2009 г. е издадено от надлежно овластено за това длъжностно лице. А изразеното от касационния жалбоподател становище, че длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО не може да участва в разследването на злополуката, не намира основание нито в закона (КСО), нито в подзаконовия нормативен акт - Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

б) Следващият аргумент, на който е основан довода за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, е за липса на мотиви в разпореждане № 062 от 08.09.2009 г. Според касационния жалбоподател е недопустимо тази липса на мотиви да бъде преодоляна от наличието на протокол за разследване на злополуката, нито от мотивите, изложени в решението на директора на ТП на НОИ, защото задължението на директора е да осъществи контрол за законосъобразност и правилност на оспореното пред него разпореждане, "а не тепърва да мотивира същото".

Този аргумент е също неоснователен. Вярно е, че липсата на мотиви, въз основа на които се издава един административен акт, е нарушение на установените административнопроизводствени правила и е възможно да обуслови недействителност на административния акт, но само когато липсата на мотиви е съществено нарушение на административнопроизводствени правила. А то ще бъде съществено когато липсата на мотиви е съчетана с липса на посочване на правното и на фактическото основание за издаването на акта и в резултат на това правото на защита на адресата на административния акт е нарушено. В процесния случай обаче липсата на мотиви не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и поради това не е основание за отмяна на разпореждането, с което злополуката е призната за трудова. Според чл. 58, ал. 1, 3 и 6 КСО териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) и другите компетентни органи разследват всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност, с цел да бъдат установени причините и обстоятелствата за нейното възникване, вида на уврежданията и други сведения, които ще подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката, а резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Този протокол се прилага към досието за трудова злополука и въз основа на него, както и въз основа на данните в досието за трудовата злополука в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр - чл. 10, ал. 2, изр. 1-во и чл. 12, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Съществените за спора фактически обстоятелства се съдържат в протокола за разследване на злополуката, а според тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, приложимо и днес при действието на АПК, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалване по съдебен ред.

в) Следващият аргумент, на който е основан довода за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, е, че разпореждането, с което злополуката се признава за трудова, е издадено извън установения от закона срок - според чл. 60, ал. 1 КСО разпореждането следва да бъде издадено в седемдневен срок. В случая злополуката била станала на 01.10.2001 г., а разпореждането, с което е призната за трудова, е издадено на 08.09.2009 г.

Този аргумент е също неоснователен.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е имало на разположение две процесуални възможности: или да спре образуваното при него административно производство, ако междувременно е било образувано гражданско дело по трудовия спор за съществуването на трудово правоотношение, или да издаде разпореждане, с което да не признае злополуката за трудова, защото работата е била извършвана без трудово правоотношение и след като съдебното решение, с което се установява съществуването на трудово правоотношение влезе в сила, при своевременно направено искане от работника директорът на РУСО да издаде решение, с което да възобнови административното производство като отмени разпореждането за отказ, а длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО да издаде ново разпореждане, с което въз основа на влязлото в сила съдебно решение по трудовия спор и въз основа на данните от протокола за разследване на трудовата злополука да издаде разпореждане, с което да признае, че злополуката е трудова.

В процесния случай длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО направо е пристъпило към издаване на разпореждане, с което признава злополуката за трудова. Допуснатото от него нарушение не е съществено, още повече че то е обусловено от усложняването на спора от фактическа и правна страна, което се дължи изключително на недобросъвестното поведение на работодателя (не е сключил трудов договор, отказва да признае реално съществуващото трудово правоотношение между него и увредения работник, което е наложило да се проведе съдебно производство, продължило няколко години, отказва да подаде декларация за станалата злополука и т. н.), а никой не може да черпи изгодни за него последици от собственото си неправомерно поведение.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При това разрешение на правния спор, предмет на настоящето дело, "СИЛВИЯ КОМ" ЕООД следва да възстанови разноските по делото, направени от ответника по касационната жалба Георги Любенов Махлелиев, които са в размер на 300 лв. - възнаграждение за един адвокат.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,