Решение № 7940 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12808/2011 г.

Решение № 7940 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12808/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Графа - 91 - Алекси Николов", гр. София, чрез пълномощника му - адв. Атанас Симеонов, против Решение от 4.07.2007 г. по адм. дело № 512/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "а" състав, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" -София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника му - юрисконсулт Волянова оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, доколкото по делото няма данни за надлежно изпълнена процедура по връчване на съобщение за обжалваното решение до касатора и предвид молба от Диана Загонова до СГС, вх. № 22703/31.08.2007 г. По същество е основателна. С обжалваното решение Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Графа - 91 - Алекси Николов", гр. София, против ДРА № 784/24.02.2005 г. на ТДД - София, ДП "Овча купел", потвърден с Решение № 3114/24.11.2005 г. на директора на РДД - гр. София, в частта на определените лихви за просрочие, за д. п. м. 08.1999 г., м. 12.1999 г., м. 02.2000 г., м. 06.2001 г. и м. 04.2002 г., в общ размер на 1 396,17 лева, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че установените от органа по приходите лихви са акцесорно задължение за забава, което произтича от основното задължение - главница по ДДС, съгласно подадените от жалбоподателя Справки-декларации за тези периоди. Лихвите са дължими, поради наличието на забавено плащане на главниците за тези данъчни периоди, съгласно чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС (отм.) и Глава ХV "Прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за период - данък за възстановяване" от същия ЗДДС (отм.). За съда е безспорно установено, че лихвите са дължими, тъй като е налице внасяне със забава на главницата по ДДС, поради което ДРА е законосъобразен, а жалбата срещу него се явява неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Съдът правилно е определил предмета на спора, като наличие на основания за начисляване на лихви по забавени плащания на ДДС - главници по подадени от касатора справки-декларации за данъчни периоди: м. 08.1999 г., м. 12.1999 г, м. 02.2000 г., м. 06.2001 г. и м. 04.2002 г., общо в размер на 1 396.17 лева, начислени за внасяне с оспорения ДРА № 784/24.02.2005 г. При преценката за основателност на начислените лихви, съдът законосъобразно е приложил чл. 77, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДС (отм.) в ред. Д. в. бр. 153/1998 г. за лихвите за д. п. м. 08. и м. 12.1999 г., в ред. ДВ, бр. 103/1999 г. за лихвите за д. п. м. 02.2000 г., ред. ДВ, бр. 102/2000 г. за лихвите за д. п. м. 06.2001 г. и в ред. - ДВ, бр. 109/2001 г. за лихвите за д. п. м. 04.2002 г. При всички тях безпротиворечиво е установено от органа по приходите, а също и от съда, че след извършеното приспадане данъка за възстановяване или остатъка /след прихващане на установените задължения с посочения в СД данък за възстановяване, по т. 1/ от дължимия данък за внасяне, за период от шест /за 1999 г. и 2000 г./, четири /за 2001 г./ и три /за 2002 г./ поредни едномесечни данъчни периоди, няма остатък за прихващане с други установени и неизплатени задължения или за възстановяване в 45-дневен срок от подаване на последната справка-декларация, съгласно чл. 77, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.). Следователно при правилно приложение на материалния закон съдът е отчел, че погасяване на дължимата лихва за визираните данъчни периоди би могло да бъде извършено при наличие на остатък за възстановяване, след изпълнение на процедурата по приспадане по чл. 77, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), с който, чрез прихващане да се извърши погасяване на дължимата лихва. В случая от данните по делото правилно е установено, че за всички данъчни периоди, след изпълнение на процедурата по приспадане данъка за възстановяване /или остатъка по т. 1 на чл. 77, ал. 1, т. 1 ЗДДС /отм./ от дължимия ДДС за внасяне по СД на касатора, за посочените 6, 4 или 3 поредни едномесечни данъчни периода, не е останал остатък за възстановяване, който да служи за такова прихващане на тези лихви, с последица погасяване на вземането. Така законосъобразно е посочено от съда, че за д. п. м. 08.1999 г., съгласно СД на касатора, същият дължи ДДС за внасяне в размер на 334.84 лв., като в предходната на този период процедура по приспадане, за 6 месечен пореден период, приключила през м. 07.1999 г., няма остатък за възстановяване по т. 4, поради което данъкът е дължим в 14 дневен срок от изтичане на данъчния период - м. 08.1999 г., ведно с лихва за забава. По същия начин съдът е констатирал, че и за останалите данъчни периода, след процедурите по прихващане и приспадане, на основание подадени от касатора СД, липсват остатъци за възстановяване, за погасяване на дължимите лихви, съобразно поредността установена в материално-правната норма на чл. 139 от ДПК (отм.). Изводите на съда съответстват на събраните по делото доказателства, на таблица № 2 към ДРА, както и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Разминаванията между експертизата и Таблица № 2 към ДРА са относно включения от експерта предходен период - м. 01 - 12.1998 г., приключил към м. 12.1998 г. с ДДС за възстановяване в размер на 4 403.67 лв. към следващите по време данъчни периоди. Прибавянето на тази сума към следващите периоди е неправилно, тъй като не се държи сметка на установените с чл. 77, ал. 1 ЗДДС /ДВ, обн. ДВ, бр. 153/1998 г., в сила от 1.01.1999 г. /правила за прихващане, приспадане или възстановяване на данъка по чл. 76 от с. закон. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Съобразно този резултат по касационната жалба и искането на ответника, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на минималния размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г., в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,