Решение № 932 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5375/2017 г.

Решение № 932 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5375/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на инспектор В. Димитрова в качеството й на полицейски орган в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР против решение № 1713 от 16.03.2017 г. по адм. дело № 1364/2016 г. на Административен съд - София-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - "Мейл. БГ" ЕАД, изразява становище, че същата е неоснователна, не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - София-град е обявил нищожността на разпореждане рег. № 126600 - 1693/23.07.2015 г. на полицейски орган - инспектор В. Димитрова при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност". Съдът е установил вярно релевантните факти по спора и в резултат на коректен и обективен анализ е извел обосновани правни изводи. "Мейл. БГ" ЕАД е подал жалба пред съда срещу разпореждане рег. № 126600 - 1693/23.07.2015 г. на полицейски орган при ГД "Борба с организираната престъпност", с което е разпоредено на дружеството в качеството му на доставчик на услуга по смисъла на чл. 16, ал. 1 и във връзка с чл. 16, ал. 3 от Закона за електронната търговия в срок от седем дни от получаване на разпореждането да запази и предостави информация от регистрацията, свързани електронни пощенски кутии (алтернативен e-mail адрес) и логове през настоящата година относно потребители в сайта www.mail.bg, регистрирали и ползващи електронни пощенски кутии: [електронна поща], [електронна поща], както и да бъде уведомен писмено за резултатите по изпълнение на разпореждането. С влязло в сила определение № 4081 от 18.07.2016 г. по адм. дело № 1364/2016 г., Административен съд - София-град е прекратил производството по жалбата в частта по искането за отмяна на оспореното разпореждане на основание чл. 159, т. 5 АПК, поради просрочие, като производството по делото е продължило по доводите за нищожност на оспорения акт, релевирани в жалбата. Съдът правилно е определил спорните въпроси по делото - дали жалбоподателят (пред първата инстанция) има качеството на доставчик на електронни съобщителни услуги, попадат ли изисканите с процесното разпореждане данни в обхвата на чл. 251б от Закона за електронните съобщения и дали полицейският орган разполага с правомощие да задължи жалбоподателя да ги съхрани и предостави. След като е обсъдил предметът на дейност на жалбоподателя, съгласно чл. 7 от Общите условия за ползване на услугите и информационните ресурси на "Мейл. БГ" ЕАД, приложеното писмо изх. № 30-00-ЗЗ/09.11.2015 г. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията и заключението на вещото лице, изготвило компютърно-техническа експертиза по делото и поясненията към нея в съдебно заседание, съдът е приел, че жалбоподателят не предоставя обществени електронни съобщителни услуги, съгласно легалното им определение в § 1, т. 17 от ДР на Закона за електронните съобщения. Съдът е приел за безспорно установено от доказателствения материал, че предоставяните услуги от жалбоподателя не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи, поради което дружеството не притежава качеството на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, а отговаря на определението за доставчик на услуги на информационното общество. Съдът правилно е посочил, че това обстоятелство не изключва възможността при упражняване на своята дейност предприятието да генерира и обработва данни по чл. 251б, т. 1, 2 и 3 от ЗЕС, т. к. информацията от регистрацията и свързаните електронни пощенски кутии могат да послужат за идентификация на абоната. Тези данни са защитени с разпоредбите на чл. 251и, ал. 1, т. 2 вр. чл. 251б, т. 1 ЗЕС и чл. 251и, ал. 2, т. 2 вр. чл. 251б, т. 2 ЗЕС, предвид възможността за проследяване и идентифициране на източника и направление на връзката. Относно данните за логовете съдът също е посочил, че са защитени на основание чл. 251и, ал. 1, т. 3 вр. чл. 251б, т. 3 ЗЕС, т. к. служат за идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката. С оглед характера на данните, които полицейският орган е изискал да му бъдат предоставени от жалбоподателя, съдът правилно е приел, че той не е от кръга на субектите по чл. 251б ЗЕС, за които законът предвижда задължение да съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на дейността им и по отношение на които е приложим редът за предоставяне на достъп по чл. 251в и чл. 251г ЗЕС. Този факт обаче не обуславя извод, че органите по чл. 251в, ал. 1 ЗЕС имат правомощие директно да задължават доставчиците на услуги на информационното общество, какъвто е жалбоподателят, да съхраняват и предоставят данните, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, т. к. определящ критерий е обектът на защитата - конкретният вид данни, а не субектът, от чиято дейност тези данни се генерират и обработват. На следващо място, съдът коректно е анализирал нормативната уредба относно реда, основанията и компетентните органи, които могат да искат достъп до данните по чл. 251б ЗЕС и е извел правилен извод, че издателят на обжалваното разпореждане не е сред ръководителите на визираните органи в чл. 251в, ал. 1 ЗЕС, както и липсват данни за оправомощаването му от такъв орган в хипотезата на чл. 251в, ал. 3 ЗЕС. Като основание за издаване на обжалваното разпореждане полицейският орган е посочил чл. 39, ал. 2, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съдът е отбелязал, че визираната разпоредба урежда общо правомощията и дейността на служителите в ГД "Борба с организираната престъпност", но качеството на полицейския орган и възложените функции и цели на специализираната структура не са достатъчни да обосноват, че разполага с правомощие да задължи "Мейл. БГ" ЕАД да съхрани и предостави исканите данни, които са пряко свързани с лични данни на потребителите на електронни услуги. Правилно е намерил, че такива правомощия не следват и от разпоредбата на чл. 16, ал. 3 ЗЕТ, която бланкетно сочи, че по искане на компетентен държавен орган в случаите, установени със закон, доставчикът е длъжен да предостави всяка информация относно получателя на услугата и дейността му. Съдът обосновано е отхвърлил като неоснователни аргументите на полицейският орган, че информацията, която се иска е само относно IP адреса, въз основа на която ще се предприемат съответните действия по реда на Закона за електронните съобщения за предоставяне на данни за потребителите на електроните адреси. Правилни и обосновани са съображенията на съда, че на първо място тази информация също е от категорията данни, подчинени на режима на чл. 251и, ал. 3, т. 2 ЗЕС и на следващо - съдържанието на обжалваното разпореждане не обективира такова волеизявление на органа. Позоваването на разпоредбите, които уреждат правомощията на полицейския орган и на бланкетния текст на чл. 16, ал. 3 ЗЕТ не удовлетворява законовото изискване за посочване на фактически и правни основания за събиране на информация за потребителя на електронната поща, която е от вида на изброената в чл. 251и, ал. 3 ЗЕС. При тези съображения съдът правилно е приел, че разпореждането е издадено от орган, който не разполага с компетентност за това и страда от най-тежкия порок - нищожност. Възраженията в касационната жалба, основани на правомощията на органа по чл. 39, ал. 2, т. 3 ЗМВР и чл. 64, ал. 1 ЗМВР не налагат друг извод. Касационният жалбоподател, в качеството си на полицейски орган, разполага с правомощието да издава разпореждания по чл. 64, ал. 1 ЗМВР, когато това е необходимо за изпълнение на възложените му функции. В случаите обаче, когато е предвиден специален ред и надлежно упълномощаване, позоваването на общите правила по чл. 39, ал. 2, т. 3 и чл. 64, ал. 1 ЗМВР не е достатъчно. Съгласно чл. 251в, ал. 1, т. 2 ЗЕС, Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и териториалните й звена имат право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, когато данните са необходими за изпълнение на техните правомощия. В чл. 251в, ал. 3 (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 6.12.2016 г., доп., бр. 7 от 2018 г.) е предвидено, че за достъп до данните по чл. 251б, ал. 1 се изготвя мотивирано писмено искане от съответния ръководител на органите по ал. 1 или 2 или оправомощено от него лице, а за дирекцията по ал. 1, т. 5 – директорът на дирекцията или оправомощено от него лице, съдържащо визираните в т. 1 - 6 обстоятелства. В писмо рег. № 126600-5290/11.04.2016 г. на директора на ГД "Борба с организираната престъпност" е посочено, че не е издавана заповед за оправомощаване на инспектор В. Димитрова по реда на чл. 251в, ал. 2 от Закона за електронни съобщения, т. к. предоставяните услуги от "Мейл. БГ" ЕАД са услуги на информационното общество по смисъла на чл. 1, ал. 3 ЗЕТ. Както вече се посочи, от значение за спора е характера на данните, които са изискани от ответника по касация, чието съхранение и предоставяне е подчинено на режима на Закона за електронните съобщения. Поради това, съдът правилно е преценил, че искането за предоставянето им е необходимо да е съобразено с реда и условията на специалния закон. Аргументите на ответника по касация в тази насока, базирани на Решението от 8.04.2014 г. на Съда на Европейския съюз, разширен състав, по съединени дела С-293/12 и С-594/12, са релевантни за спора и правилно са отчетени от решаващия съд, който е изложил коректни мотиви в тази насока. Съгласно визираното решение, националната уредба трябва да съдържа надеждни и убедителни гаранции, че няма да се допуснат злоупотреби както от страна на търговците (предприятията), предоставящи съответните услуги, така и от държавните органи, имащи достъп до генерираните трафични данни, чрез създаване на процесуални и материалноправни условия за предоставяне на достъп до данните, а в решение № 2 от 12.03.2015 г. по к. д. № 8/2014 г. на Конституционния съд също е посочено, че всяко ограничение на основни права на гражданите да е уредено със закон и включва не само основанието, но също така органите и процедурите, по които ще се изпълнява ограничителната мярка. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника пред касационната инстанция следва да се заплатят направените разноски пред касационната инстанция в размер на 725 лв., съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,