Решение № 337 от 12.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 987/2014 г.

Решение № 337 от 12.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 987/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е третата инстанция по делото, като пред него в срок са постъпили касационни жалби от служебния защитник на подсъдимия Г. Г. Г. и от повереника на частния обвинител и граждански ищец С. С. Костова срещу въззивно решение на Апелативения съд - гр. Пловдив, потвърждаващо присъдата на Окръжния съд - гр. Пловдив. С присъда № 126 от 05.12.2013 г. по н. о. х. д. № 1560/2013 г., Окръжния съд - гр. Пловдив, признал подсъдимия Г. Г. Г. за виновен за това, че на 16.03.2013 г. в [населено място] е отнел чужди движими вещи на обща стойност 65,25 лева и пари в размер на 60 лева, всичко на обща стойност 125,25 лева от владението на С. Т. Л., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребена сила и грабежът е придружен с убийството на пострадалия, поради което на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НК, вр. чл. 58а, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 57, ал. 1, вр. чл. 54 от НК подсъдимият е осъден на двадесет и две години и шест месеца лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и за това, че на 17.03.2013 г. в [населено място] е отнел чужди движими вещи на обща стойност 115,51 от владението на П. В. К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай, след като деецът е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо най - тежко наказание измежду наложените му, а именно това за престъплението по чл. 199 НК - двадесет и две години и шест месеца лишаване от свобода. Постановено е наказанието да се изтърпи от подсъдимия в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален "строг" режим. Времето, през което подсъдимият Г. е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" е приспаднато по реда на чл. 59 от НК. На основание чл. 45 ЗЗД е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия, като е осъден да заплати на гражданския ищец С. Костова обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 50000 лева, ведно със законна лихва от 17.03.2013 г. до окончателното й изплащане. Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 3206,62 лева. С решение № 192 от 27.03.2014 г. по в. н. о. х. д. № 77/2014 г. образувано по жалби от името на подсъдимия Г. и на частния обвинител Костова, Апелативеният съд - гр. Пловдив на основание чл. 338 от НПК потвърдил присъдата. В касационната жалба на служебния защитник се оспорва основно справедливостта на наложеното наказание, което било твърде тежко спрямо възрастта и "специфичните" характеристики на подсъдимия. Релевират се доводи и срещу високия размер на уважения граждански иск. Жалбата е поддържана изцяло и в съдебно заседание на касационната инстанция с посочените в нея основания и доводи. Частният обвинител чрез повереника й оспорва въззивното решение в наказателно-осъдителната му част, като считат, че наложеното наказание не съответства на високата степен на обществена опасност. Доводите изтъкнати в жалбата се поддържат и в съдебно заседание Прокурорът счита и двете жалби за неоснователни. Пледира въззивното решение да се остави в сила. Върховният касационен съд намери, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила. При потвърждаването на присъдата не е допусната явна несправедливост на наложеното наказание. Защитата на подсъдимия настоява за по-нисък размер на наказанието, смятайки за недостатъчно оценени смекчаващите отговорността обстоятелства. Не могат да доведат до по-нататъшно смекчаване на наказанието формално изразеното съжаление за извършеното престъпление и около 60 - годишната възраст подсъдимия Г.. Защитата прави неотносими по делото разсъждения относно средната продължителност на живот в страната и хипотетични изводи, колко евентуално ще живее подсъдимият Г.. Изводът за високата степен на обществена опасност на извършеното съдът е основал на безспорните данни за проявената от подсъдимия особена бруталност и пренебрежение към човешкия живот, причинявайки смъртта на пострадалия Л. по особено мъчителен начин. Във фаталния ден пострадалият - предишен наемодател на извършителя, го пуснал в дома си, последният поискал пари назаем, но Л. отказал. Тогава подсъдимият извадил бухалката, която криел под дрехите и почнал да нанася множество и силни удари по главата и тялото на пострадалия. Вследствие на ударите пострадалият получил множество счупвания по главата и лицето, кръвонасядания избиване на зъби и др. Виждайки че пострадалият продължава да дава признаци на живот въпреки жестокия побой, подсъдимият решил да го удуши, като започнал силно да притиска устата и носа му, а от натиска били избити няколко зъба. Накрая подсъдимият оставил трупа на Л. полегнал на стола и дивана в кухнята и започнал да търси вещи и пари в жилището. После се прибрал в последната си квартира, като взел и от там вещи, собственост на св. К., и на следващия ден се опитал да продаде част от тях. С оглед на всичко дотук претенциите на защита относно размера на наложеното наказание са неоснователни и не могат да бъдат уважени. В допълнение към завишената степен на обществена опасност на дееца съдебните инстанции коректно са преценили и проявената заплаха срещу пострадалия, предхождаща инкриминираното деяние. В тази насока са съобразени и показанията на другия пострадал по делото - свидетеля П. К., пред когото подсъдимият се разкрил като агресивен човек, склонен да проявява насилие в преследване на личния си интерес. Няма основание за определяне на някое от индивидуализиращите обстоятелства като изключително или за извод, че смекчаващите са многобройни по смисъла на чл. 55 НК, и правилно наказанието не е определено при условията на чл. 58А, ал. 4 НК. Намаляването на размера на наказанието и проявата на по-голяма снизходителност означава да бъде нарушен принципът по чл. 35, ал. 3 НК - наказанието няма да бъде съответно на извършеното, както и на целите по чл. 36 НК. Относно претенцията на защитата за неправилно предявен и уважен граждански иск, въззивната инстанция е дала аргументиран отговор, поради което е безпредметно да бъде преповтарян от състава на ВКС. Справедлив е и размерът на присъденото обезщетение за претърпените от гражданския ищец С. Костова неимуществени вреди. Въззивният съд е отчел претърпените физически и психически болки и страдания от наследника на пострадалия, техният интензитет и продължителност във времето и справедливо е отмерил размера на дължимата обезвреда - 50 000 лева. Жалбата от името на частния обвинител за явна несправедливост на наложено наказание на подсъдимия Г. съставът на ВКС също счита за неоснователна. Наказанието е определено в справедлив размер и от обективната гледна точка на тази страна отсъстват основанията, позволяващи да се направи извод за такова несъответствие между определеното наказание и индивидуализиращите обстоятелства, което да налага по необходимост - каквото е изискването по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, увеличаване на възприетия като справедлив размер на лишаването от свобода. Ръководен от всичко изложеното и съобразно с останалите приложими разпоредби на глава двадесет и трета от НПК, ВКС първо наказателно отделение