Решение № 1436 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7581/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Росенерго ЕООД, с ЕИК 201536871, представлявано от упълномощения адв. П. Койкова, срещу Решение 2445 от 12.04.2024 г., постановено по адм. д. 3343 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2023 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт (РА) СФД 22-РД77-186 от 22.12.2022 г., издаден от Е. Костадинов на длъжност началник отдел Ревизии и събиране на вземания - възложил ревизията и Н.Станкова на длъжност главен инспектор - ръководител на ревизията, органи по приходите към Дирекция Общински приходи (Д ОП ) при Столична община (СО), потвърден с Решение СОА23-РД28-13 от 24.02.2023 г., издадено от кмета на СО. Наред с това, касационният жалбоподател е осъден да заплати на СО юрисконсултско възнаграждение в размер на 5126,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът е пристъпил към решаване на спора при неизяснена фактическа обстановка и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до постановяване на необоснован съдебен акт, който е и в нарушение на материалния закон. Прави се оплакване, че решението не съдържа преценка и цялостен анализ на доказателствата, както и констатации по фактите, релевантни за решаване на спора съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Оспорват се изводите на съда във връзка с компетентността на органите, издали спорния РА и ревизионния доклад. В тази връзка се релевират доводи, основани на липсата на доказателства за отсъствие на кмета на СО на 08.01.2020 г. и преупълномощаване на Р. Стоянова с оглед подписване от последната на заповедите за преназначаване на съответните длъжности на лицата Е. Костадинов и Н. Станкова издатели на РА. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че релевантен за определяне на задължението за ДНИ и ТБО не е устройственият статут на имота, а начинът на използването му. Развиват се съображения, че принципът на оценяване и облагане на недвижимите имоти по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) се извършва съгласно предназначението на имотите според одобрения инвестиционен проект и другите строителни книжа. Твърди се също така, че по делото не са установени и доказани релевантните факти, въз основа на които да се направи извод за дължимост на установените с РА задължения за ТБО. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение, като при уважаване на доводите за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска след отмяната му, връщане на делото на друг състав от АССГ за ново разглеждане. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от адв. П. Койкова, която от негово име поддържа касационната жалба, а по същество на спора моли за отмяната на обжалвания съдебен акт по съображенията, изложени в касационната жалба. Претендира присъждането на разноски съобразно представен списък и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение. Ответникът кметът на СО оспорва касационната жалба в съдебното заседание по делото чрез упълномощения юрисконсулт Дакова. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА СФД 22-РД77-186 от 22.12.2022 г., издаден от органи по приходите към Д ОП при СО, потвърден с Решение СОА23-РД28-13 от 24.02.2023 г., издадено от кмета на СО. Съдът приел за установено от фактическа страна, че на Росенерго ЕООД била извършена ревизия, в резултат на която с утежняващия РА били определени задължения в общ размер на 55959,35 лв. за периодите 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., от които 6605,20 лв. за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и лихви в размер на 2211,28 лв., както и 35227,65 лв. за ТБО и лихви в размер на 11915,22 лв. Посочените задължения били установени във връзка със следните недвижими имот, собственост на ревизираното лице (РЛ) урегулиран поземлен имот (УПИ) с кадастрален идентификатор 68134.1973.156, с площ по документи 795,00 кв.м., ведно с построената върху него сграда - двуетажна еднофамилна жилищна сграда 2, с кадастрален идентификатор 68134.1973.156.1, с площ от 308,00 кв.м. По делото било допуснато, изслушано и прието като неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), което съдът кредитирал. От правна страна съдът направил извод, че спорният РА е издаден от компетентни орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 3 - 5 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и чл. 9б ЗМДТ. Приел, че при издаване на РА са спазени изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Свел обхвата на спора до установяване на приложимия ред за третиране на имотите, собственост на Росенерго ЕООД за целите на определянето на дължимите ДНИ и ТБО. В тази връзка съобразил, че предвид липсата на легална дефиниция на понятията жилищен и нежилищен имот в ЗМДТ следва да се използват тези по ЗУТ. Установил също така, че имотите били декларирани с предназначение за стопанска дейност - отдаване под наем или продажба. Същевременно приел, че по изведената в ЗУТ дефиниция тези имоти безспорно се явявали жилищни. Предвид декларираното от дружеството предназначение и липсата на доказано ползване на имотите като жилищни, съдът достигнал до извод, че същите следва да се третират като нежилищни такива за целите на облагането. В този смисъл направил извод, че правилно приходните органи са определили ДНИ по реда на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ при определяне на по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка, изчислена съгласно Приложение 2 от ЗМДТ. На следващо място, съдът приел, че безспорно имотите попадат в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, съгласно приложените заповеди на кмета на СО. Съобразил, че дружеството не е подало декларации по чл. 23, чл. 24 или чл. 27 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от СО (НОАМТЦУПСО, Наредба/та), поради което и за трите категории общински услуги бил приложим реда за начисляване по чл. 26, ал. 1 НОАМТЦУПСО, а именно - пропорционално в промили на база отчетната стойност на имотите, като конкретния размер на таксата е определян ежегодно от Столичния общински съвет (СОС) на основание чл. 23, ал. 3 от Наредбата. Съдът счел, че в хода на ревизията са събрани и по делото са приложени достатъчно доказателства относно реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По тези съображения първоинстанционният съд достигнал до извод за неоснователност на оспорването срещу спорния РА и го отхвърлил, като разпределил и отговорността за разноските съответно на изхода на спора. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до постановяване на необоснован съдебен акт, който не съответства и на материалния закон. Основателни са касационните оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с необсъждане на приобщените по делото доказателства, довело до необосновани и в нарушение на материалния закон правни изводи. Обосновано на съдържанието на обжалваното съдебно решение е възражението на касационния жалбоподател, че то не съдържа преценка и цялостен анализ на доказателствата, както и констатации по фактите, релевантни за решаване на спора съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съдът е направил бегъл преглед на извършените в хода на ревизионното производство процесуални действия от приходните органи и е инкорпорирал в съдържанието на съдебния акт задачите към СсчЕ, някои от нейните констатации и дадените от вещото лице отговори. Обсъждане на доказателствата, приобщени по делото и в папка приложение класьор, респективно фактически констатации въз основа на тях, в решението не се съдържа. Отбелязано е от съда, че в хода на ревизията са събрани и по делото са приложени «достатъчно доказателства» относно реалното предоставяне на услгите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места с обобщено изброяване без каквато и да е индивидуализия на тези документи, преценка и посочване какво приема за установено и доказано по делото съдът въз основа на тях по спорните въпроси, повдигнати от «Росенерго» ЕООД още в жалбата до АССГ. Основателно касационният жалбоподател се позовава и на доказателствена липса във връзка с установяване на компетентността на лицата издатели на РА. Обосновани на съдържанието на представените по делото заповеди от 08.01.2020 г. за преназначаване на възложилия ревизията орган - Е. Костадинов и на ръководителя на ревизията - Н. Станкова са твърденията, че те са подписани от Р. Стоянова, в качеството ѝ на заместник - кмет на СО. В резултат на изрично доказателствено искане, направено от Росенерго ЕООД с молба до АССГ от 04.07.2023 г., по делото е представена Заповед СОА20-РД15-36 от 07.01.2020 г. от кмета на СО Й. Фандъкова (л. 332 от първоинстанционното дело), по силата на която е възложено на заместник - кмета Р. Стоянова да замества кмета на СО на 08.01.2020 г., в това число и изрично с правата на работодател по реда и условията на чл. 6, ал. 2 от Закона за държавния служител и чл. 61 от Кодекса на труда. Не са представени обаче доказателства за отсъствието на кмета на СО в този ден, респективно от съда не са били дадени указания за попълване на тази доказателствена липса в изпълнение на процесуалните му задължения. Впрочем, съдът не се е произнесъл въобще по доказателственото искане на Росенерго ЕООД по т. 1 от молбата от 04.07.2023 г. Не е дал и отговор на доводите, релевирани в тази молба във връзка с посочената доказателствена липса в съдебното решение. В този смисъл необоснован на доказателствената съвкупност е направеният от съда извод за наличието на компетентност на лицата издатели на РА предвид посоченото по горе и заповедта от 14.02.2020 г. на кмета на СО (с която се отменя и негова Заповед СОА20-РД09-1072 от 15.01.2020 г.), с която по т. 1 са определени служители, заемащи определени длъжности в Д ОП от състава на Столичната общинска администрация, които извършват производствата по установяването, обезпечаването, събирането и контрола на публичните общински вземания за местни данъци и местни такси по реда на ДОПК, имащи правата и задълженията на административни органи по местни приходи и упражняват компетентността на органи по приходите в производствата по чл. 4, ал. 1, ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ. Между тези длъжности са длъжностите, на които са преназначени издателите на РА със заповедите от 08.01.2020 г. по т. 3 и т. 4 от заповедта. В този смисъл заповедта от 16.01.2020 г., издадена от директор на Д ОП във връзка с отменената заповед на кмета на СО от 15.01.2020 г. не е достатъчна за обосноваване компетентността на Костадинов и Станкова. Предвид изложеното, основателни са касационните оплаквания, основани на несъобразяване на съдържанието на обжалвания съдебен акт с установеното от закона негово съдържание. Съдът не е обсъдил приобщените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, не е изложил съображения какво приема за установено въз основа на тях по спорните въпроси за ДНИ и ТБО по всеки от трите компонента отделно във връзка с направените възражения още с първоинстанционната жалба. Не е извършил процесуални действия и не е взел становище във връзка с направеното оспорване от Росенерго ЕООД на актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане видове работи по т. 3 от молбата до АССГ на настоящия касационен жалбоподател от 04.07.2023 г. Съдът не е направил констатации и не е дал отговор и на повдигнатите от Росенерго ЕООД въпроси относно компетентността на издателите на РА в контекста на издаването на заповедите от 08.01.2020 г. от заместник кмета на СО и недоказаното отсъствие на кмета на СО на тази дата, вкл. не е извършил своевременна преценка относно необходимостта да разпредели доказателствената тежест и да даде нарочни указания до страните в изпълнение на задължението да им укаже процесуално съдействие за изясняване на спора от фактическа страна. Предвид изложеното следва да се приеме, че в нарушение на съдопроизводствените правила обжалваният съдебен акт не съдържа преценката на доказателствата и изложение на фактическите констатации на съда въз основа на тях (чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с пар. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК), респективно на фактите по делото, установени от съда, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на фактически и правни изводи (чл. 12 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР на ДОПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда въз основа на установените релевантни факти, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора по всички спорни въпроси. Обжалваното решение не съдържа констатации относно тези факти, направени след обсъждане на относимите към предмета на спора приобщени по делото доказателства, които се съдържат в приложената административна преписка. Направените оплаквания от касационния жалбоподател за несъответствие на обжалвания съдебен акт с предявените от закона към съдържанието му изисквания са изцяло основателни. Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло, вкл. в частта за разноските, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане на делото от АССГ в производството по чл. 226 АПК, съдът следва да изпълни процесуалните си задължения и да разпредели доказателствената тежест между страните относно установяване и доказване на обстоятелствата, свързани с компетентността на приходните органи, издали РА, като даде нарочни указания в тази връзка. Едва след това и като обсъди всички приобщени по делото писмени и гласни доказателства относими към спорните по делото въпроси във връзка с установените задължения за ДНИ И ТБО, и заключението на ССЕ, да постанови съдебен акт по същество на спора като при това вземе предвид и приетото в Решение 9 от 20.06.1996 г., постановено по конст. д. 9 от 1996 г. на Конституционния съд на Република България. При постановяване на съдебното решение съдът следва да съобрази изложеното по горе по въпроса относно предявените от закона изисквания към съдържанието на акта съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР на ДОПК. Съдът е необходимо да съобрази, че не може да се позовава на доказателствена липса ако не е изпълнил процесуалните си задължения, които следват от разпоредбите на чл. 170, ал. 3 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, а и по чл. 9, ал. 3 и чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. При това дължимо е да съобрази и правилата на чл. 12 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и да изложи пълноценни мотиви в рамките на съдебния контрол по всички спорни въпроси. Следва да даде отговор на направените конкретни възражения срещу компетентността на лицата издатели на РА и срещу останалите констатациите на приходната администрация, дали основание за издаването му. Съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение