Решение № 275 от 4.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 688/2014 г.

Решение № 275 от 4.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 688/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 197/13 г. Окръжният съд-гр. Бургас осъдил подсъдимия Х. Р. М. на основание чл. 124, ал. 1, предложение трето и чл. 58а НК на една година и четири месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години, като го оправдал по първоначално предявеното обвинение по чл. 124, ал. 1, предложение второ НК. Със същата присъда е ангажирана наказателната отговорност на още три лица - А. Х., А. У. и О. О.. На основание чл. 45 ЗЗД последните и подсъдмия М. са осъдени да заплатят обезщетения за неимуществени вреди на Д. Х. Ж. и И. П. Ж. - по 40 000 лева на всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 28.08.2011 г. до окончателното им изплащане.

С решение № 159 от 03.12.2013 г. по внохд № 183/13 г., образувано по жалба на двамата граждански ищци, Апелативния съд-гр. Бургас изменил присъдата на БОС, като увеличил размерите на обезщетенията за неимуществени вреди на по 50 000 лева. В останалата част присъдата на БОС е потвърдена.

Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия М., с която се претендира, че са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. Иска се намаляване размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди; връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване по възведеното обвинение и отхвърляне на гражданския иск.

Пред ВКС жалбоподателят и защитата му редовно призовани, не се явяват. С молба вх. № 926 от 09.05.2014 г. подсъдимият е заявил, че поддържа жалбата си.

Гражданските ищци лично и повереникът им изразяват становище за неоснователност на оплакванията.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на обжалваното решение.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

Процесуалното развитие на делото налага извод за стесняване пределите на настоящата касационна проверка. Предмет на последната е гражданската част на въззивното решение, доколкото с него е изменена отговорността на жалбоподателя, в негова вреда. В наказателната част присъдата на БОС е влязла в сила съответно на чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК.

1. Подсъдимият възразява, че обвинението не доказва наличието на причинно следствена връзка между стореното от него и настъпилия вредоносен резултат, както и наличието на субективната страна на престъплението по чл. 124 НК, както и това, че приетите съдебно медицински експертизи предопределят многовариантност на изводите по фактите.

В тази част жалбата на подс. М. следва да се остави без разглеждане.

За жалбоподателя, присъдата на БОС, в наказателната й част, е влязла в сила, след изтичане на срока за обжалването й. Процесуалният закон не предвижда възможност за прескачащо обжалване.

1. Възразява се, че обезщетенията за неимуществени вреди са завишени и се иска намаляването им. В тази част жалбата е неоснователна.

Не се установява претендираното от жалбоподателя противоречие в мотивите на въззивния съд. Макар и лаконични, те дават основание да се приеме, че БАС не е установил обстоятелства, имащи значение за определяне размера на дължимото на пострадалите обезщетение за неимуществени вреди, да са останали вън от погледа на първостепенния съд, а само това, че те са отчетени от последния, не съответно на тяхното обективно значение, поради което не е постигната справедливостта по чл. 52 от ЗЗД. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че легалният термин "справедливост" е изпълнен с морално съдържание. Последиците за ищците (загубата на дете) са най-тежките от възможните изобщо да настъпят в живота. Нарушена е логиката на живота, пострадалите са претърпели болки и страдания не само на емоционално ниво, но и реална загуба на очакваната духовна, материална поддръжка в бъдещия живот, свързаните с това лични грижи и внимание. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице несправедливост на присъдените обезщетения, но с обратен знак, която няма как да се отстрани в това производство, образувано по жалба на подсъдимия М..

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение