Решение № 2419 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. В. М. от гр. Велинград чрез адв. Радуцов против Решение 1477/16.04.2024 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 1137/2019 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на А. В. М. от гр. Велинград против Решение 1012-12-161#1/30.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане 2140-12-175 от 21.05.2019 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пазарджик и го е осъдил да заплати разноски от 350 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пазарджик е подал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С Решение 1477/16.04.2024 г. постановено по адм. дело 1137/2019 г. Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на А. В. М. от гр. Велинград против Решение 1012-12-161#1/30.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, потвърждаващо Разпореждане 2140-12-175 от 21.05.2019 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пазарджик. Приел е, че М. не е доказал наличие на осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице в периода 01.04.1996 г. - 31.12.2011 г.и е отхвърлил оспорването срещу административния акт, с доводи за неговата законосъобразност. Решението е неправилно. Спорът между страните е за наличието на осигурителен стаж на М. в периода 01.04.1996 г. - 31.12.2011 г. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст жалбоподателят, според изчисленията на административния орган и съда, има сбор от осигурителен стаж и възраст -89 г., 0 м. и 28 дни. Пенсионният орган е определил осигурителен стаж на жалбоподателя въз основа на представените оригинални документи и данните от информационната система на НОИ, съответно е осъществил контролна дейност по реда на чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно §9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Трудовият стаж положен до 31.12.1999 г. при условията на първа и втора категория труд, както и при специфичните условия на т. 66а-66к по отменения, с чл. 1 от Постановление 75 на Министерския съвет от 1998 г., Правилник за категоризиране на: труда (ПКТП) съгласно §2 от ЗР Постановление 235/20.10.1998 г., при пенсиониране се ,признава от съответната категория и при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст след 01.01.2000 г. В хипотезата на чл.69б, ал. 1 КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. При формиране на правния извод за липса на материалните изисквания за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 69б, ал. 2 КСО от страна на жалбоподателя, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е свързано с неизясняване на спора от фактическа страна. Спорът по делото се концентрира около стажа на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице в периода 01.04.1996 г. - 31.12.2011 г. В хипотезата на чл. 41, ал. 1 НПОС осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. За времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Цитираните разпоредби, за спорния период от време до 31.12.2011 г., установяват начина на доказване, поради което имат процесуален характер и затова са приложими в редакциите, които са действали към момента на извършване на съответното процесуално действие, или в случая на произнасянето на административния орган, който е моментът, към който следва да бъде проведено доказването. Смисълът на доказването на факти в едно производство, каквото е административното производство за отпускане на пенсия е да бъде установено съществуването на релевантните такива за спорното субективно право. Относно правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и за определянето на нейния размер релевантните факти са наличието на осигурителен стаж през регламентиран със законова норма период от време и размера на осигурителния доход за този период. За да се зачете определен период от време за осигурителен стаж следва да се установи, че лицето е упражнявало дейност, за която подлежи на задължително осигуряване за всички рискове, поради което за него са внесени или дължими осигурителни вноски върху посочения доход. Наличието на данни за тези обстоятелства, макар и неустановени със заверена осигурителна книжка е следвало да бъдат обсъдени и при установяване на тяхната достоверност преценени като релевантни факти във връзка с възникването правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Доказателствата по чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са сред допустимите за установяване на релевантни факти за спора, каквито именно са били релевирани от жалбоподателя в хода на първоинстанционното съдебно производство и касационната жалба. Данните от Регистъра за осигурените лица на Националния осигурителен институт не следва да бъдат игнорирани като недопустими или неотносими. Те установяват релевантни факти за осъщественото осигуряване при самоосигуряващите се лица и е следвало да бъдат зачетени за онези периоди, за които М. е посочил, че е упражнявал дейност като самоосигуряващо се лице. За изясняване на обстоятелства, свързани със заплащане на осигурителни вноски от страна на жалбоподателя, като самоосигуряващо се лице, съдът е следвало с оглед принципа на служебно начало в административния процес, да събере от информационната система на НОИ и от портала за електронни услуги на НАП, информация за размера и периода на внасяните от лицето осигурителни вноски, включително и чрез записи в осигурителна книжка. При необходимост този въпрос е могъл да бъде изяснен чрез назначаване на експертиза. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. Законодателят е поставил изискване да са внесени дължимите, т. е. всички - както авансовите, така и окончателните осигурителни вноски за ДОО, за да бъде зачетен съответният период за осигурителен стаж. Когато не са внесени всички дължими вноски за ДОО, съответният период не се зачита за осигурителен стаж независимо от причината за това. По изложените съображения първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни обективно, всестранно и пълно всички доказателства по делото, по необходимост да назначи експертиза, която да установи периодите и размера на внасяните от М. осигурителни вноски съгласно предвиденото в чл. 41 НПОС, включително и от информационните масиви на НОИ след 31.12.2006 г. до 31.12.2011 г. Разноските по делото следва да бъдат присъдени при условията на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение