Решение № 15705 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3495/2013 г.

Решение № 15705 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3495/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 1123/2012 г., постановено по адм. д. 1725/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас в частта, с която е изменен ревизионен акт (РА) № 201002162/20.04.2011 г., издаден от старши инспектор при ТД на НАП-Бургас, потвърден изцяло с решение № РД-10-220/08.07.2011 г. на изпълняващ правомощията на директор на "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"), относно определено задължение по ЗКПО за данъчен период 2007 г., като вместо определената в главница в размер на 10 693,53 лв. е определен размер на дължимия корпоративен данък на 4 750,00 лв. и вместо определената лихва в размер на 3 952,30 лв. е намалена дължимата лихва на 1 789,14 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение и бъде отхвърлена изцяло жалбата против РА по много подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Ариан" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1123/2012 г., постановено по адм. д. 1725/2011 г. по описа на АС-Бургас е изменен РА № 201002162/20.04.2011 г., потвърден с решение № РД-10-220/08.07.2011 г. на ДД "ОУИ" относно определено задължение по ЗКПО за данъчен период 2007 г., като установената с РА главница от 10 693,53 лв. е намалена на 4 750,00 лв. и съответно определената лихва от 3 952,30 лв. е намалена на 1 789,14 лв., като е отхвърлена жалбата на "Ариан" ЕООД в останалата обжалвана част на РА за установени задължения по ЗКПО за 2006 г., 2007 г. до пълния размер на установеното задължение и за 2008 г., както и са присъдени разноски. Предмет на касационен контрол е само частта от съдебното решение, с което са изменени чрез намаляване установените задължения за корпоративен данък и лихва за 2007 г. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, издаден от компетентен орган, но като се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е приел, че в частта за 2007 г. е допуснато нарушение при определяне на конкретните стойности на дължимите данък и лихва. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не е основателно оплакването в касационната жалба, че административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквото на практика не е конкретизирано изрично, но може да се извлече от доводите, че неоснователно съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Действително АС-Бургас е кредитирал заключението на вещото лице Събина Арбаджиева, но то е прието в съдебно заседание, поведено на 27.03.2012 г. без оспорване от страните. В това съдебно заседание е присъствал процесуален представител на касационния жалбоподател, който е поставял въпроси към вещото лице, но не оспорил заключението и не е поискал назначаване на тройна съдебна експертиза. Изводите на вещо лице са използвани от АС-Бургас при установяване на спора от фактическа страна и за трите ревизирани периода, от които за 2006 г. и 2008 г. РА не е отменен. При формиране на правните изводи АС-Бургас е съобразил правилно характера на счетоводните сметки 501"Каса" и 492"Сметка на собственика" и изводите му не са в противоречие с тази част от мотивите на решението на ДД"ОУИ" и доводите на стр. 3 от касационната жалба. Съдът също преценил, че са налице основания за провеждане н ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, но за един от периодите е обосновал извод, че укритите доходи са в по-малък размер от този, установен в РА. При формиране на фактическите си изводи АС-Бургас е използвал и фактическите констатации, направени от органите по приходите в РА, според които е налице съпоставимост по време на датите, на които е регистрирано теглене от личната сметка на Насрола Юшизаде спрямо датите, на които паричните средства са внесени в касата на дружеството и отчитане по сметка 492. Не е спорен размера на внесените парични средства от собственика в касата на дружеството, съгласно справка "Състояние на сметка 492 за 2007 г.", а именно 258 500 лв., но решаващият съд правилно е преценил, че следва да бъдат отчетени и сумите, представляващи върнатите парични средства на собственика, които са в размер на 213 000 лв. Само за разликата между тези две суми (45 500 лв.), не е установен произхода на средствата и в тази част съдът е приел за правилни констатациите на органите по приходите. Тези изводи са в съответствие със събраните доказателства, част от които са събрани по време на ревизията, но не са преценени правилно от ревизиращият екип. Извършваните счетоводни операции показват недостиг на парични средства, който е компенсиран с вноски на собственика, но при получаване на средства в касата на дружеството е извършвано и възстановяване на средства на собственика. Тези операции на годишна база показват недостиг на парични средства в годишен размер само в размер на 45 500 лв., а не 104 935,33 лв. Правилно е преценката на АС-Бургас за изчисляване на недостига на годишна база с оглед начина на формиране на финансовия резултат за годишен период, а в конкретния случай може да се установи и частично хронологично съответствие между тегленето на суми от личната сметка на собственика Насрола Юшизаде като физическо лице и внасянето на средства по сметка на собственика в дружеството, от което да се обоснове произхода на внесените средства за компенсиране на недостига по касова наличност. В данъчното производство е изготвена от орган по приходите таблицата според която времето на постъпване на средствата по личната сметка на Насрола Юшизаде е съпоставимо с момента на тяхното изтегляне от личната сметка и датите, на които паричните средства са внесени в касата на дружеството. Според ревизиращите органи "Ариан" ЕООД не е осчетоводявало приходи от стопанската си дейност (продажба на недвижими имоти) с цел да елиминира кредитното салдо по сметка 501 "Каса в лева" като за 2007 г. и тези средства са в размер на 104 935,33 лв., с което е нарушен принципа на текущото начисляване, но тези констатации са в противоречие с наличието на данни относно реализираните приходи, съдържащи се в други счетоводни документи и обстоятелството, че недостига на касовата наличност е частично компенсиран от вноски по сметка 492 "Разчети със собственика". По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и не претендира заплащане на такива, поради което и с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение