Решение № 4414 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14436/2008 г.

Решение № 4414 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14436/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Маргарита Пейчинова и Велина Пейчинова от гр. Перник, подадена от адв. Асенова срещу решение № 170 от 17.10.2008 г. по адм. дело № 90/2008 г. на Административен съд - Перник. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението и се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответникът Людмил Савов, в писмено възражение излагат подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Ответникът началник на РДНСК - Перник не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящите касаторки против заповед № ДК-10-14 от 4.12.2007 г. на началника на РДНСК - Перник, с която на основание чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 183, ал. 1 ЗУТ е отменено Разрешение за строеж № 438/1.10.2007 г. на главния архитект на Община Перник за строеж "основен ремонт и укрепване на жилищна сграда със стоманобетонни елементи" в УПИ ХI-5978, кв. 33 по плана на кв. "Клепало", гр. Перник, заедно с одобрения на 15.09.2007 г. от главния архитект инвестиционен проект за строежа. Решението е мотивирано с липса на съгласие по чл. 183, ал. 1 ЗУТ на съсобственика на имота Людмил Савов, което е изискуемо, поради установеното увеличаване на застроената площ на сградата с изграждане на укрепващите колони. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Установено е по безспорен начин по делото, че отменените с процесната заповед на РДНСК - Перник проекти и разрешение за строеж предвиждат изграждане на укрепващи сградата външни колони, с което се увеличава общата застроена площ и съответно се касае за престрояване, засягащо площта на съсобствения УПИ ХI-5978, кв. 33. Следователно е абсолютно изискуемо съгласието по ал. 1 на чл. 183 ЗУТ на съсобственика на 1/2 ид. ч. от имота Людмил Савов, каквото не е налице. Липсата на изискуемото формално съгласие по ал. 1 е абсолютна пречка за издаването на строителните книжа, както правилно е прието от РДНСК и административният съд. Това е така, тъй като нормата на чл. 183, ал. 1 ЗУТ конкретизира изискването, следващо от чл. 31, ал. 1 ЗС, за съгласието на всички съсобственици като условие за промяната на субстанцията или предназначението на съсобствената вещ. Единственото изключение е това по чл. 34, ал. 1 ЗС във връзка с обособяването на реални дялове от етажи или части от етажи при делба, в който случай е допустимо преустройство на съсобствената сграда само въз основа на обективното условие да не е значително и да не води до неудобства при ползването, превишаващи обикновените, без да изисква съгласието на останалите съсобственици - чл. 39, ал. 2 ЗС. В случая обаче не е налице тази изключителна хипотеза. Неоснователни са доводите по касационната жалба за липса на активна легитимация у жалбоподателя до РДНСК Людмил Савов, тъй като отменените строителни книжа касаят "основен ремонт и укрепване на жилищна сграда", която не е в режим на съсобственост. В случая е установено по безспорен начин, че "укрепването" се изразява в пристрояване с описани параметри, водещо до увеличаване на общата застроена част от съсобствения УПИ. Освен това от приетата по делото без оспорване от страните експертиза е видно, че СМР по Досновния ремонт" и "укрепването" са неделимо свързани и изграждането на първите е върху въпросните укрепителни колони, поради което СМР по Досновния ремонт" не могат технически да се осъществят самостоятелно. От съществено значение е и факта, че фактическия строеж, описан конкретно в експертизата е започнал преди издаване на процесните строителни книжа (през 1996 г.) и липсата на проекти на съществуващата сграда препятства конкретизирането от вещите лица на точните параметри на отделните строително-монтажни дейности. Неоснователно е и възражението за стабилитет на разрешението за строеж по чл. 156 ЗУТ, тъй като съсобственика на имота е безспорно от кръга на заинтересованите лица по чл. 149 ЗУТ, но не е бил уведомен за издаване на строителните книжа. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение