Решение № 9935 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4452/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Й. Кузманова от гр. Пловдив, чрез адв. Божинов срещу Решение 423 от 06.03.2023 г., поправено с Решение 548 от 22.03.2023г., постановени по адм. дело 1465/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 2153-15-153 от 13.05.2021г. на Ръководител ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата и срещу разпореждане [номер] от 04.03.2021г. на Ръководител на ПО при същото поделение на НОИ и то е било потвърдено. Ответникът Ръководител ТП на НОИ Пловдив оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Кузманова, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че е била установена от пенсионния орган хипотезата на чл.99 ал.1,т.2 б. д КСО, за да измени предходно свое разпореждане от 12.10.2000г. и издадените последващи на него актове. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а и не е спорно, че с разпореждане 12.10.2000 г. е била преизчислена ЛПОСВ на Кузманова, считано от 05.04.2000 г., като е изменено първоначалното разпореждане за отпускането и от 28.02.2000г. С новото разпореждане е бил променен размера на общия признат стаж, като е прибавен и категориен такъв, вкл. и осигурителния доход, което е довело и до промяна на индивидуалния коефициент на лицето от 1.048 на 1.892. Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета в ТП на НОИ Пловдив, е била констатирана липсата на няколко десетки от тях, вкл. пенсионното досие на Кузманова, поради което пенсионният орган е предприел производство по всички липсващи досиета за тяхното възстановяване и установяване правилността на отпуснатите и получавани от съответните лица пенсии. За целта от Кузманова са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж, тъй като същите, представени при отпускане на пенсията, не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС. Именно в тази връзка и било постановено и разпореждането на пенсионния орган от 13.05.2014 г., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, е изменено това от 12.10.2000 г. и всички последващи разпореждания и е определен нов размер на пенсията, считано от 05.04.2000 г. пожизнено. Същото е било потвърдено при задължителното административно обжалване с решение на Ръководителя на ТП на НОИ Пловдив от 23.07.2014г. При осъщественото съдебно обжалване, приключило с Решение 3638 от 30.03.2016г. по адм. дело 8671/2015г. на ВАС на РБ е било прието, че Изгубването на пенсионната преписка на Й. Кузманова е в резултат на действията на служителите от ТП на НОИ гр. Пловдив и няма основание отговорността за тези действия да бъде понесена от нея в качеството й на пенсионер, на когото е била отпусната и е била изплащана пенсия. Не са събрани доказателства, че към датата на постановяване на разпореждането от 12.10.2000 г. в пенсионната преписка на Й. Кузманова не са съществували документи, който да установяват наличието на трудов стаж с посочената в това разпореждане продължителност 38 години 6 месеца и 11 дни, както и за осигурителен доход в посочения размер за периода 01.01.1991 г. 31.12.1993 г.. Поради това решението и разпореждането били отменени. Последващо с разпореждане [номер] / протокол 2136-15-143 от 21.07.2016 г. на Ръководителя на ПО, издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, отново била изменена на ЛПОСВ на Кузманова, отпусната с разпореждането от 12.10.2000, което било и потвърдено с Решение 2153-15-240 от 26.09.2016 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив. При съдебното обжалване, приключило със съдебно Решение 14894 от 05.12.2017г. по адм. дело 3595/2017г. по описа на ВАС решението, ведно с разпореждането били обявени за нищожни, тъй е било прието, че административните органи не са зачели задължителната сила на влязлото в сила касационно решение по предходното дело и без да възобновяват административното производство са издали нов административен акт по отношение на същото лице, със същото съдържание и на същото основание. Съобразявайки се с посоченото в това съдебно решение, пенсионният орган издал ново разпореждане [номер] /Протокол 2136-15-48/ 07.06.2018 г., потвърдено с Решение 2153-15-190/01.10.2018 г. на горестоящия Директор, с което отново, но считано от 17.03.2018 г., изменил размера на ЛПОСВ, получавана от Кузманова на основание чл. 99, ал. 1, б. д от КСО. При съдебната проверка с Решение 16746 от 09.12.2019г. по адм. дело 4255/2019г. на ВАС на РБ било оставено в сила съдебното решение на Административен съд Пловдив, с което и тези актове били отменени, тъй като било прието, че не са били налице никакви нови доказателства, които да установяват нещо различно от вече приетото в предходните две съдебни производства. Т.е. настоящото производство се явява четвърто такова по предприето изменение на изменената с акта от 12.10.2000г. лична пенсия на Кузманова. В случаят разпореждането на пенсионния орган е постановено на основание чл.99 ал.1,т.2 б. д КСО в хипотезата на изменение по инициатива на органа, когато е установено от него, че пенсията е била определена в неправилен размер. Като негова причина е посочено, че междувременно, в резултат на действия на компетентните държавни органи, са били открити липсващите(изгубени) пенсионните досиета на множество лица, вкл. и това на Кузманова. При преглед на същото е установено, че в него не са били посочени имената на осигурителите, при които тя е работила за периодите, представени като допълнителен стаж и послужили за издаване на акта на пенсионния орган от 12.10.2000г., поради което същата е била приканена с писмо от 17.09.2020г. да уточни тази обстоятелства, респ. ангажира доказателства. Последната със заявление от 15.10.2020 г. посочила, че не съхранява никакви документи и няма конкретни спомени, поради отдалеченост във времето, вкл. и че няма спомен да е подавала заявлението от 05.04.2000 г. Последващо били предприети и други действия(служебно от органа), за да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за размера на пенсията на лицето, вкл. с оглед лошото състояние на откритото пенсионно досие. Във връзка с всички събрани нови доказателства е извършена и нова преценка за пенсионните права на Кузманова, което е наложило да се измени разпореждането от 12.10.2000 г. и всички последващи и е определена ЛПОСВ на основание чл.99 ал.1, т.2 б.д от КСО, като е определен размер на пенсията съобразно установените данни за стаж и доход при условията на трета категория труд 29 г. 03 м. 28 дни и индивидуален коефициент 1.045, а от 01.07.2001 г. преизчислен индивидуален коефициент 1.100, определен за периодите от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г. от от 01.01.1997 г. до 29.12.1999 г. Т.е. напрактика е установеното съответства на посоченото в първоначалното разпореждане за отпускане на ЛПОСВ на лицето, досежно общия осигурителен стаж, осигурителния доход и индивидуалния коефициент. При съдебното дирене пред първата инстанция приета без възражения от страните е съдебно-почеркова експертиза, установяваща, че първоначалното заявление за пенсиониране от 12.12.1999г. е подписано от Кузманова, но не и това от 05.04.2000г., по което е постановено разпореждането от 12.10.2000г., което сега се изменя. Настоящият касационен състав намира, че са правилни изводите на административния съдия, касателно наличие на основанието по чл.99 ал.1,т.2 б.д КСО, доколкото именно и съгласно посоченото в цитирани по-горе три предходни решения на други състави на касационната инстанция ясно е отбелязано, че липсата на документите и въобще пенсионното досие, прави напрактика неустановимо обстоятелството дали пенсията е била изменена през 2000 г. по начин, обосноваващ извода, че тя се явява определена в един неправилен размер. В случая именно и съобразявайки се точно с посочените мотиви на тези съдебни решение и органите на НОИ, а и съдебния състав на първата инстанция, правилно са приели, че наличните документи от пенсионното досие дават обективна възможност за проверка на пенсионните права на лицето, вкл. и досежно размер на отпусната и получавана през годините пенсия. Всъщност защитата на лицето няма никакви отговори, които да представят конкретни факти, релевантни към тази преценка. Самата Кузманова признава, че най-вероятно не те е подписала и заявлението от 05.04.2000г., адресирано до пенсионния орган. С касационната жалба се сочи, че необосновано не е предоставена възможност на пенсионера да посочи друг тригодишен период съгласно чл.70 КСО, но това възражение правилно е оценено като неоснователно от първостепенния съд, тъй като Кузманова е посочила такъв още с първоначалното си заявление от 12.12.1999г., а ако последващо е искала нещо друго, то е следвало да подаде ново заявление, което обаче ще се съобразява само за напред. Що се отнася до твърденията за допуснати нарушения на съществени процесуални правила в развилите се пред ТП на НОИ Пловдив административни производства, то такива не са установени от административния съдия, който извод се споделя и от касационния съд. В тази връзка следва да се отбележи, че в пълната пенсионна преписка е налице кореспонденция именно в тази връзка между пенсионния орган и Кузманова(писмени доказателства на л.291-л.298), установяващи че пенсионерът е бил в известност и за започналото производство, и за откритото пенсионно досие, вкл. за начина на достъп до него, респ. самата Кузманова е посочила със заявлението си от 15.10.2020г., че възлага на служителите на органа сами да потърсят необходимите им документи, тъй като тя не разполага с такива, вкл. и повече да не и оказват психически тормоз. Отделно от това в съдебната фаза тя отново е имала и се е възползвала от възможността да провери достоверността на част от документите чрез съответните процесуални способи. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,