Решение № 5500 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1112/2009 г.

Решение № 5500 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1112/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Калинка Запрянова Цонева и Галя Илиева Йорданова чрез процесуалния им представител - адвокат Стефан Георгиев Лалов против решение от 9.10.2008 година по адм. дело № 03015/2006 година на Софийски градски съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата на Калинка Запрянова Цонева против писмо на кмета на Столична община, изх. № 1194Р-07-03 от 14.12.2004 година. С решението е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима жалбата, подадена от Галя Илиева Йорданова против същия административен акт и производството по делото по отношение на нея е прекратено. Релевират доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че отчуждената собственица не е изпълнила указанията в административното производство да представи нотариално заверена молба от дъщеря й - обезщетена със самостоятелно жилище, поради което не е изпълнено изискването на чл. 7 от приложимия реституционен закон. Касационната жалба на Калинка Запрянова Цонева е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Доколкото съдебното производство по отношение на Галя Илиева Йорданова е прекратено, то жалбата следва да се приеме за частна жалба. Същата е допустима, а по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Образувано е по жалба от Калинка Запрянова Цонева и Галя Илиева Йорданова против писмо изх. № 1194 р-03 от 14.12.2004 година, издадено от кмета на Столична община, с което се прекратява административна преписка вх. № 1194р-07-03 от 26.11.2004 година. Възразили са, че административният орган не е изяснил релевантните за решаването на спора факти и обстоятелства. От писмените доказателства по приложената преписка е установено, че административното производство е образувано по молба от 22.05.1998 година, подадена от Калинка Запрянова Цонева за отмяна на отчуждаването на дворно място с къща. Бланката, на която е формулирана молбата е непопълнена в графите за вида на полученото от нея обезщетение - с апартамент или парично. Установено е, че със заповед № 2190 от 21.06.1977 година от Калинка Запрянова Иванова е отчужден недвижим имот пл. № 750, парцел III в кв. 27 -"Христо Смирненски", застроен с масивна и паянтова жилищни сгради. Общественото мероприятие е построяване на жилищен блок. Със заповед на основание чл. 100 ЗТСУ от 27.07.1978 година отчуждената собственица е обезщетена с двустаен апартамент. С апартамент е обезщетена и Галя Илиева Йорданова - нейна дъщеря. С оглед обстоятелството за имотно обезщетяване на трето лице, общинската администрация е уведомила заявителката с писмо от 9.07.1999 година, че е необходимо молбата да бъде подадена от всички собственици, обезщетени с отстъпване на апартамент с нотариална заверка на подписите. Задължителното указание не е изпълнено. Вместо това на 21.07.1999 година Галя Илиева Йорданова писмено е заявила желание да изкупи заедно с майка си дворното място по регламентирани държавни цени. Административният орган е счел молбата за отмяна на отчуждаването за нередовна, тъй като не отговаря на императивното изискване на чл. 7 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Не я е разгледал по същество, а е прекратил реституционното производство. Нотариално заверено писмено съгласие от Гаря Илиева Йорданова е представено за първи път пред Софийски градски съд, като писмено приложение към подадената жалба, инициирала съдебното производство. Съдът е уважил искането на жалбоподателката и е допуснал съдебно-техническа експертиза. По този начин е установено, че отчуждителното мероприятие е изпълнено, но не засяга процесния имот. При тези данни по делото, съдът е приел, че отчуждената собственичка не е изпълнила задължението по чл. 7 от реституционния закон. Поради това и молбата й за отмяна на отчуждаването не подлежи на разглеждане по същество. Като е прекратил административното производство, кметът на Столична община е постановил законосъобразен акт и жалбата срещу него е отхвърлена, като неоснователна. По отношение на втората жалбоподателка - Галя Илиева Йорданова е съобразил, че не е участничка в административното производство и съответно не е активно легитимирана да обжалва административния акт за неговото прекратяване. Жалбата й е определена, като процесуално недопустима и е оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство е прекратено. Така постановеното решение е правилно. Безспорни са данните по делото, че в резултат на отчуждения застроен недвижим имот, отчуждената собственичка и нейната дъщеря са обезщетени поотделно с по един апартамент. Поради това за конкретното реституционно производство важи изискването на чл. 7 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Нормата предвижда когато в резултат на отчуждаването са отстъпени в обезщетение имоти и на трети лица, молбата да се подаде от всички обезщетени. Налице е и специално изискване по отношение на положените подписи от заявителите - да са нотариално заверени. Молбата, подадена от Калинка Запрянова Цонева на 22.05.1998 година не отговаря на това изискване, поради което не е следвало да бъде разгледана, като редовно искане за отмяна на отчуждаването. Като не я е разгледал по същество, а е прекратил административното производство, кметът на Столична община е постановил законосъобразен административен акт. Подадената срещу него жалба правилно е приета от първоинстанционния съд за неоснователна и е отхвърлена. Напълно неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е изискал пълната административна преписка. Само по този начин можело да се установи дали не е е налице и допълнителна нотариално заверена молба. На първо място административната преписка е в цялост. На следващо място в нея се намира вече описаното писмо от втората жалбоподателка, с което се прави искане не за отмяна на отчуждаването, а за изкупуване на отчужденото дворно място на държавно регулирани цени. Неоснователна е и частната жалба. След като не е подписала молбата за отмяна на отчуждаването, обезщетената с апартамент Галя Илиева Йорданова не е страна в административното производство. Поради това и не е активно легитимирана да подава жалба срещу административния акт, с който то е приключило. Обстоятелството, че едва пред съда тя е депозирала нотариално заверено писмено съгласие за връщане на апартамента, получен в обезщетение, не може да отстрани неизпълнението на императивното изискване на чл. 7 от реституционния закон. Отделно от това такова съгласие не я прави участник в административното правоотношение, тъй като е подадено след издаването на административния акт. Поради това решението на съда, с което жалбата й е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството е прекратено се явява правилно и следва да се остави в сила и в тази му част. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение