Решение № 12165 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6525/2010 г.

Решение № 12165 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6525/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Димитър Иванов Кискинов от гр. Ивайловград, против Решение № 173/08.04.2010 г. по адм. дело № 868/2009 г. на Административен съд - Хасково, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - началникът на РДНСК - Южен централен район, сектор - Хасково, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Димитър Иванов Кискинов, против Заповед № ДК-02-Х-31/2.11.2009 г. на Началника на РДНСК - Хасково, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Вила", изградена от жалбоподателя в поземлен имот /ПИ/ № 000147, м. "Бърчината" /"Попова бахча"/, землище на с. Горноселци, община - Ивайловград. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалния закон. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, за наличието на незаконен строеж, изграден от касатора през 1996 г., за който е приложим реда за премахването му по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. От данните по делото е установено, че процесната вила, с технически характеристики по оспорената заповед, представлява "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно разпоредбата за "строеж" се счита надземна сграда или постройка, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че в случая е налице такъв строеж, изразяващ се в основен ремонт и реконструкция на сграда, изградена върху стари основи от каменна зидария, с промяна и на предназначението, което е такова за живеене. За този строеж, съгласно извършената проверка от длъжностни лица по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ и съставен от тях Констативен акт № 200-Х-74/23.10.2009 г., няма издадени строителни книжа - разрешение за строеж, каквото се изисква, съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Строежът не е сред визираните в чл. 151, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗУТ, за които не се изисква такова разрешение. С оглед времето на изграждане, което гласните доказателства установяват противоречиво, съдът законосъобразно е кредитирал данните по КА от 23.10.2009 г. на ответника, а именно 1996 г. и е направил изводи, че за строежа са неприложими разпоредбите на § 16, ал. 1 - ал. 2 от ПР на ЗУТ, визиращи търпимостта му, както и разпоредбата на § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/22.07.2003 г./, за узаконяването му, тъй като е пропуснат срока за това, в сила до 25.01.2004 г. Поради това изводите на съда, че изграденият от касатора строеж е незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, са правилни и законосъобразни. Поради това неоснователно се поддържа, че годината на изграждане на строежа е 1987, а не 1996 г. и че е налице търпим строеж, по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. За последното, извън гласните доказателства, не бяха ангажирани никакви други, поради което и с оглед на противоречието в показанията на разпитаните свидетели, съдът основателно е отказал да ги кредитира в тази част. Неоснователно е и другото оплакване, относно извършителя на строежа. Такова оплакване не е правено пред първоинстанционния съд, до приключване на устните състезания, а се прави за първи път пред касационната инстанция, което е недопустимо. Независимо от горното е налице изрично признание /в жалбата до АС - Хасково/, че извършител на строежа е самият касатор, което опровергава доводите му за друг извършител. Изложеното мотивира краен извод за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,