Решение № 228 от 16.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 615/2018 г.

Решение № 228 от 16.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 615/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Делото е образувано по повод подадените касационни жалби срещу решение от 10.07.2017 г. по гр. д. № 1482/2017 на АС София, с което е уважен частично иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Жалбоподателят – П. на РБ чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което бъде присъдено обезщетение за вреди от незаконно наказателано преследване в размер до 1000 лева. Ответникът по жалба Х. П. Х., не се явява и не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил П. на РБ да заплати на Х. П., към присъденото от първата инстанция обезщетение по предявения по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ иск в размер на 1000 лева допълнително такова в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2015 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 30 000 лева. Прието е, че по делото са установени елементите от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - в хипотезата на повдигнато срещу лицето обвинение за умишлено престъпление, производството по което е прекратено, което е предпоставка за ангажиране отговорността на държавата в лицето на П. на РБ, която е повдигнала обвинението Установено е, че наказателното производство е започнало с постановление за привличане на обвиняем по прокурорска преписка № 49246/2011 г. на РП София и е продължило до влизане в сила на постановлението за прекратяване от 29.12.2014 г., в което е прието че не е доказано авторството и делото е продължило срещу неизвестен извършител. Наказателното преследване е започнало срещу Х. П. за извършени престъпления по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК – за 99 броя измами, а впоследствие – за 119 измами - за поддържане у различни лица, за времето от 06.0.2011 г. до 28.11.2014 г., заблуждение по телефона за това, че ще им бъдат предоставени услуги, срещу което са му заплащани такси. Констатирано е, че за повдитнатото обвинение се предвижда наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода, а му е взета мярката за неотклонение "подписка". Съдът, като е съобразил възрастта на ищеца – на 59 години при започване на производството; тежестта и многобройността на повдигнатите обвинения, които са за тежки умишлени престъпления, като за всяко се предвижда "лишаване от свобода от 1 до 6 години"; продължителността на периода, през който е търпял негативни изживявания - три години; търпяната в рамките на около 6 месеца мярка за неотклонение "подписка"; установените от свидетелските показания притеснения и тревожност във връзка с повдигнатото обвинение, включително и лошо отношение от страна на разследващите; влошаване в здравословното му състояние, изразяващо се в оключване на диабет, който е диагностициран непосредствено след първите му разпити, като доколкото няма данни за други сериозни причини за стрес, съдът намира за доказана причинно-следствената връзка между притесненията по повод наказателната репресия и отключеното заболяване, е приел че сумата от 3 000 лв. е справедливото в случая обезщетение за доказаните и твърдени болки и страдания. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за задължението на въззивния съд да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че решението в обжалваната му част е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 04.02.2013 г., по гр. д. № 85/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013 г., по гр. д. № 1568/2011 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т. 11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване. Настоящият състав намира, че с оглед отговора на поставения въпрос решението следва да се отмени в обжалваната му част, като се постанови ново по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, като не е отчел обстоятелството, че наказателното преследване е приключило с влизане в сила на определение за прекратяване, както и че срещу ответника по жалба не е вземана най-тежката мярка за неотклонение. Ищецът – ответник по жалбата, не е доказал засягането на съответните блага, произтичащо само от незаконосъобразното обвинение. Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 1000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания, произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда. В този размер следва да бъде уважен предявения иск. Същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над 1000 лева до уважения от въззивния съд размер от 3000 лева. Решението на въззивният съд в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 3000 до 30000 лева е влязло в сила на 03.07.2018 г., когато е влязло в сила определение от 15.06.2018 г., постановено по настоящето дело, за връщане касационната жалба на Х. П. Х.. Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора. Предвид изложените съображения, съдът р е ш и: ОТМЕНЯ решение от 10.07.2017 г. по гр. д. № 1482/2017 на АС София, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 1000 хиляда / лева до 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. П. Х. иск срещу П. на РБ, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата над 1000 хиляда/лева до 3000/три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 13.01.2015 г.