Решение № 11179 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2113/2020 г.

Решение № 11179 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2113/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околна среда и водите - Монтана против решение № 592 от 25.11.2019 г. по адм. дело № 502/2019 г. на Административен съд – Монтана. В нея са развити оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Ответникът – И. Николов, не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на Регионална инспекция по околна среда и водите - Монтана против решение № ППН-01-993/2018/11.09.2019 г. на Комисията за защита на личните данни. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № ППН-01-993/2018/11.09.2019 г. на Комисията за защита на личните данни е обявена жалба с рег. № ППН-01-993 от 06.12.2018 г., подадена от И. Николов срещу Регионална инспекция по околна среда и водите - Монтана за основателна и е наложена на администратора Регионална инспекция по околна среда и водите - Монтана, административно наказание, на основание чл. 58, § 2, б. "и" вр. с чл. 83, § 5, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общия регламент за защита на данните, ОРЗД) за нарушение на чл. 5, § 1, б. "в" от ОРЗД - принципа за свеждане на данните до минимум - имуществена санкция в размер на 500 лв. При решаване на спора съдът е установил вярно релевантните фактически обстоятелства по делото и въз основа на точен анализ е достигнал до обосновани правни изводи. Правилно съдът е констатирал, че Регионална инспекция по околна среда и водите - Монтана е администратор на лични данни и в това качество е обработвала личните данни на И. Николов. Съдът е установил, че на 05.12.2018 г. И. Николов е посетил РИОСВ - Монтана, за да се запознае с документацията, свързана с инвестиционно предложение на "България Рисайкъл" ООД за изграждане на инсталация за преработка и рециклиране на пластмаса в с. Лехчево, община Бойчиновци, област Монтана. След като се е запознал с материалите по преписката, на Николов е предоставен протокол за предоставяне на достъп до информация по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредба за ОВОС за подпис, съдържащ лични данни, за което не е давал съгласие същите да бъдат обработвани. В същата преписка И. Николов е видял, че има и други такива протоколи, подписани от други лица. По делото са представени заповеди и правила за политиката и мерките и средствата за защита на личните данни от Регионална инспекция по околна среда и водите - Монтана. При тези фактически установявания, съдът обосновано е приел, че жалбоподателят РИОСВ - Монтана, в качеството си на администратор на лични данни, не установява нито в административното, нито в съдебното производство, с каква цел събира и обработва личните данни от протокол за предоставяне на достъп до информация по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредба за ОВОС, в т. ч. и адрес за кореспонденция, имайки предвид, че изпълнението на задължението по чл. 6, ал. 9, т. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) може да бъде удостоверено и без обработването на тези данни, като обработването на личните данни е в нарушение на принципа за свеждане на данните до минимум – чл. 5, § 1, б. "в" от ОРЗД, съответно чл. 2, ал. 2, т. 3 (отм.); от ЗЗЛД и обработването е прекомерно. Съдът е посочил, че протоколът, който е под формата на бланка изисква попълване на три имена/наименование и седалище, адрес за кореспонденция и подпис и не съдържа обозначения за задължителни, респ. незадължителни полета, т. е. съдържанието на същия не дава основание да се приеме, след като няма изрично посочено такова обстоятелство, че лицата, които получават искания обществен достъп до съответната информация, попълвайки съответния протокол имат избор и могат да оставят непопълнени позиции. В случая от доказателствата по делото не може да се направи извод, че е спазен принципът за свеждане на данните до минимум – чл. 5, § 1, б. "в" от ОРЗД, личните данни са подходящи, свързани с и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват, поради което съдът е извел правилен извод, че е налице нарушение на принципа за свеждане на данните до минимум. При това положение, съдът е счел, че Комисията законосъобразно е наложила на жалбоподателя предвидената в чл. 58, § 2, б. "и" вр. с чл. 83, § 5, б. "а" от ОРЗД имуществена санкция в размер на 500 лв. Спорният предмет по делото е изяснен от фактическа и правна страна. Безспорно е между страните, че РИОСВ Монтана е администратор на лични данни, поради което инспекцията има законовото основание да обработва личните данни на Николов, съобразно чл. 6, ал. 1, б. "в" и "д" и ал. 2 от ОРЗД. Този въпрос не е спорен по делото, спорът се свежда до това дали извършеното обработване е прекомерно, с което е нарушен чл. 5, § 1, б. "в" от ОРЗД. Съгласно чл. 5 от ОРЗД, регламентиращ принципите, свързани с обработването на личните данни, същите следва да се обработват в съответствие със следните принципи, посочени в § 1 на нормата: законосъобразност, добросъвестност и прозрачност (б. "а"), ограничение на целите (б. "б"), свеждане на данните до минимум (б. "в"), точност (б. "г"), ограничение на съхранението (б. "д"), цялостност и поверителност (б. "е"), като в § 2 е въведен и принципът на отчетност, като администраторът носи отговорност и следва да е в състояние да докаже спазването на параграф 1. Принципът на свеждане на данните до минимум по чл. 5, § 1, б. "в" гласи, че личните данни следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. В случая в противоречие с цитираните текстове от страна на Регионална инспекция по околна среда и водите - Монтана, в качеството й на администратор, не установява, нито в административното, нито в съдебното производство, с каква цел събира и обработва личните данни от протокол за предоставяне на достъп до информация по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредба за ОВОС, в т. ч. и адрес за кореспонденция, имайки предвид, че изпълнението на задължението по чл. 6, ал. 9, т. 1 от НУРИОВОС, изискващо осигуряване на обществен достъп до информацията по приложение № 2, може да бъде удостоверено и без обработването на тези данни, което води до извод за допуснато нарушение при обработката на личните данни на И. Николов. Съдът правилно е посочил, че според доказателствения материал по делото, личните данни на лицето в обем - три имена/наименование и седалище, адрес за кореспонденция и подпис, са обработени в нарушение на принципа за свеждане на данните до минимум – чл. 5, § 1, б. "в" от ОРЗД, съответно чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД (отм.); и обработването е прекомерно. По делото категорично е установено, че жалбоподателят пред комисията И. Николов не е попълнил изцяло полето адрес за кореспонденция по свои лични съображения. Въпреки това, администраторът на лични данни е бил длъжен да инструктира лицата, на които е предоставил за попълване протокол за предоставяне на достъп до информация по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредба за ОВОС, чрез обозначение за задължителни, респ. незадължителни полета, за да се приеме, че на лицата, които получават искания обществен достъп до съответната информация, попълвайки процесния протокол е даден избор и разполагат с възможност да оставят непопълнени позиции, каквато теза поддържа касационният жалбоподател. В контекста на изложеното, съдът правилно е приел, че обработването на данните от страна на Регионална инспекция по околна среда и водите - Монтана е допустимо, съгласно чл. 6, § 1, б. "в" и б. "д" от ОРЗД, но надхвърля обема, необходим за осъществяване на целите, за които се обработват, с което е нарушен принципът, свързан с обработването на лични данни регламентиран в чл. 5, § 1, б. "в" от ОРЗД. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касация, касационният жалбоподател Регионална инспекция по околна среда и водите - Монтана следва да заплати на Комисията за защита на личните данни, сумата в размер на общо 100 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, с оглед препращащата норма на чл. 144 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,