Решение № 3829 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 516/2021 г.

Решение № 3829 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 516/2021 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Д. от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адвокат В., срещу решение № 5064 от 30.09.2020 г., постановено по адм. дело № 13972/2019 г. от Административен съд – София град. С него е отхвърлена жалбата на касаторката против заповед № 3 С-25/6.02.2018 г. на министъра на отбраната, поправена със заповед № 3 С-30/14.02.2018 г. на същия орган. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – министърът на отбраната оспорва касационната жалба в представен по делото отговор от 25.11.2020 г. и поддържа правилност на решението на първата инстанция в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на С. Д. срещу заповед № 3 С-25/6.02.2018 г., поправена със заповед № 3 С-30/14.02.2018 г., и двете на министъра на отбраната. С оспорения акт на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС) от жалбоподателката е иззет недвижим имот – частна държавна собственост, актуван с акт за държавна собственост (АЧДС) № 08817/18.02.2015 г., представляващ военно-фондово жилище в гр. София, [жк], [жилищен адрес] – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4356.50. 3. 56, поради това, че се държи без правно основание. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в рамките на материалната му компетентност, в предвидената от закона форма и съдържание. При издаването й не били допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната й. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС, като е приел, че в разглеждания случай са били изпълнени предвидените в нея предпоставки. На първо място, между страните по делото не се спорело, че процесният имот е частна държавна собственост, актуван с АЧДС № 08817/18.02.2015 г., включен във ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната, предоставен за управление на същото министерство и който съгласно т. 98 от Приложение № 2 към чл. 7, т. 2 на ПМС № 45/1.04.2010 г. се управлява от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно—почивно дело" към МО. С това съдът е приел, че е налице първата предпоставка на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС. Относно наличието на втората предпоставка съдът е установил, че със заповед за настаняване № 70/24.02.1983 г. на началника на Гарнизонна жилищна част – София и въз основа на договор от същата дата в процесното жилище е настанен заедно със семейството му военнослужещият И. Д. – съпруг на жалбоподателката. Договорът за военна служба на Д. е прекратен през 1990 г., а през 1999 г. същият е починал. След смъртта му жилището е продължило да се ползва от касаторката и семейството й въз основа на договор от 21.08.2001 г., сключен между нея и изпълнителния директор на ИА "Управление на частната държавна собственост на МО". С писмо с изх. № 12082/14.09.2017 г. изпълнителният директор на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" е отправил до Д. едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за отдаване под наем на процесното жилище. Като правни основания в предизвестието са посочени чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне – поради прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба, както и поради изтичане на срока за настаняване. Съдът е приел, че към момента на предизвестието и двете посочени в него условия са били изпълнени, тъй като от една страна съпругът на жалбоподателката не е военнослужещ от 1990 г., а от друга договорът за наем от 2001 г., макар и сключен като безсрочен, по силата на чл. 19, ал. 4 от ЗДС не можел да бъде със срок по-дълъг от 10 години. С това съдът е приел, че е изпълнена и втората предпоставка за издаване на заповедта – жалбоподателката владее имота без наличие на валидно правно основание. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е развил обосновани правни изводи за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 80а, ал. 1 от ЗДС, които настоящата инстанция напълно споделя, поради което и не следва да преповтаря. Неоснователно е основното възражение в жалбата, състоящо се в твърдение за неизпълнение на дадените указания с решение № 17053 от 12.12.2019 г. по адм. дело № 7483/2019 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 4187/20.03.2019 г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. дело № 2692/2018 г. поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Указанията на петчленния състав са били за представяне на доказателства от страна на административния орган за надлежно връчване на писменото предизвестие за прекратяване на наемния договор. Видно от данните по делото, във връзка с дадените с решение № 17053/12.12.2019 г. на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 7483/2019 г. указания и по повод оспорването от страна на жалбоподателката на обстоятелството писменото предизвестие за прекратяване на договора да й е било надлежно връчено, първоинстанционният съд е указал на ответника, че следва да представи доказателства в подкрепа на твърдението си за връчване на предизвестието на 26.09.2017 г. в 13. 30 ч. След като доказателства в тази насока не са били представени от административния орган, съдът е приел, че приложената разпечатка за проследяване на куриерска пратка № EB016096925 BG на "Булпост" не може да служи за доказване на получаването на предизвестието от адресата. Предвид това, съдът обосновано е приел, че ответникът може да докаже, че Д. е уведомена за предизвестието с всякакви други доказателствени средства. В тази връзка съдът е приел представените по делото от процесуалния представител на министъра на отбраната две молби, подписани лично от жалбоподателката, съответно с вх. № 20-С-26/6.10.2017 г., адресирана до В. Симеонов и с вх. № 03-01-52/19.10.2017 г. до Кр. Каракачанов, в качеството им на вицепремиери на РБългария. От съдържанието им се установява, че Д. сама заявява, че в края на септември 2017 г. е получила уведомление от Изпълнителната агенция, че трябва да освободи процесното жилище. Към молбите прилага и самото уведомление от 14.09.2017 г. При тези данни, съдът е приел, че към датата на подаване на първата от посочените молби - 6.10.2017 г. уведомлението за прекратяване на договора е достигнало до адресата си, съответно към 6.11.2017 г. е породило своето правно действие. В тази връзка са правилни изводите на съда, че най-късно от тази дата наемното правоотношение е прекратено и за жалбоподателката е отпаднало правното основание, на което тя владее имота. Неоснователно в жалбата се твърди, че договорът за наем не е бил прекратен, тъй като предизвестието за прекратяването му не било връчено по реда на ГПК, а съдът се позовал на частна кореспонденция на жалбоподателката, за да обоснове надлежното му връчване. За да породи своето правно действие, уведомлението за прекратяване е следвало да стигне до своя адресат, т. е. той да разбере за него. Първоинстанционният съд правилно е възприел като доказано това обстоятелство. В случая Д. е узнала съдържанието на писмото, с което й е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем, с което следва да се приеме, че правата й не са нарушени. При това положение правилно съдът е приел, че с узнаването на писмо с вх. № 12082 от 14.09.2017 г. на изпълнителния директор на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" Д. е била уведомена, че договорът за наем се прекратява на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. Цитираните норми на Наредбата се отнасят до случаите на прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба, на служебното или трудовото правоотношение в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и до изтичане на срока за настаняване. Наличието на визираните предпоставки обуславят прекратяване на договора за наем, като е налице и едномесечно предизвестие по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г., чийто срок е изтекъл. При това правилен се явява изводът на първоинстанционният съд, че Д. държи имота на отпаднало основание, което е посочено и в процесната заповед. По тези съображения и по мотивите, изложени в първоинстанционното решение, към които настоящата инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,