Решение № 13328 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9755/2018 г.

Решение № 13328 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9755/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на П. Парашев от [населено място], за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК на влязло в сила съдебно решение № 4161/30.03.2018 г., постановено по административно дело № 61/2017 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С това решение е отменено решение № 233/24.10.2016 г., по административно дело № 100/2016 г. на Административен съд – Х., и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на П. П. срещу Заповед № 392/11.01.2016 г. на Директора на Агенция "Митници". В искането се твърди, че решението, чиято отмяна се иска противоречи на други съдебни решения, постановени от Върховния административен съд, пето отделение, постановени по съдебни производства между същите страни, за същото искане и на същото основание, което налага отмяна на неправилното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Искането за отмяна се поддържа от пълномощник – адвокат Н. Денева, която моли да бъде да бъде уважено, по съображения развити в писмени бележки. Претендират се сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски. Ответната страна, Директора на Агенция "Митници" се представлява от юрисконсулт Маркова, която оспорва искането и моли да бъде оставено без уважение като неоснователно, и се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за допустимо, като подадено срещу подлежащо на отмяна влязло в сила съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в сроковете по чл. 240 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК е налице, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да е налице това основание за отмяна следва да се установи пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени решенията. В конкретния случай се сочат дела, по които според молителя е налице такова тъждество с порцесното, тъй като били с еднакъв предмет, а именно всички са образувани по жалби на служители от М. С. срещу заповеди за прекратяване на служебно им правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, във връзка с Заповед № ЗМФ-1257/14.12.2015 г. на министъра на финансите за закриване на митницата. Между посочените в искането дела и делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е налице тъждество само досежно една от страните – Директора на Агенция "Митници". Съдебните производства са образувани по жалби на различни лица, насочени срещу различни административни актове, издадени от този орган. Обстоятелството, че оспорените заповеди са със сходно правно и фактическо основание, както и това, че по сочените дела, тези заповеди са били отменени, за разлика от делото, по което страна е бил молителя, не обуславя хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, тъй като не е налице тъждество между страните и оспорения административен акт. Приложимо за случая е Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2010 г., съгласно което разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. По изложените съображения и при липсата на основанието по чл. 239, т. 4 за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, искането следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,