Решение № 12766 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8742/2017 г.

Решение № 12766 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8742/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Н. [населено място], подадена чрез адв. В. Тихинова, срещу решение № 108 от 06.07.2017 г., постановено по адм. дело № 117/2017 г. от Административен съд – Велико Търново. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде уважена. Претендират се и разноски. Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез упълномощения си представител старши юрисконсулт Ц. Цонева, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Велико Търново е образувано по жалба на М. Н. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-040-6500 /5065 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което на жалбоподателката е отказано изплащане на финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схема за преразпределително плащане (СПП). С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му със заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия. Спазена била формата по чл. 59, ал. 2 от АПК. При постановяването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че правилно е бил приложен и материалният закон. Установил е, че на подаденото от едноличния търговец заявление с УИН 04/1606614/60955 са били извършени административни проверки в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП. Въз основа на тях били констатирани застъпвания на площи, заявени от повече от един кандидат. При тези проверки и след провеждане на процедурата по чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. на МЗХ /в приложимата редакция/ е прието, че заявителят е доказал правното основание, на което стопанисва земите, извън неотстранените застъпвания с обща площ 1, 01 ха /за БЗС № 55573-88-6, кадастрален имот № 55573-043-009 със застъпена площ от 0, 29 ха и БЗС № 55573-88-7, кадастрален имот № 55573-042-031 със застъпена площ от 0, 72 ха/. По отношение на заявените от повече от един земеделски стопани части от имоти БЗС № 55573-88-6, кадастрален имот № 55573-043-009 и БЗС № 55573-88-7, кадастрален имот № 55573-042-031, с обща застъпена площ 1, 01 ха жалбоподателката не е посочила и доказала правното основание, на което ги стопанисва. Обратно, в подадената от нея декларация във връзка с Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4002 от 22.08.2014 г. на ДФЗ – РА, тя е декларирала отказ и относно тези два имота - л. 80 от адм. дело № 744/2015 г. на АСВТ. Другото основание, на което е отказано финансово подпомагане било това по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Според съда правилно били определени от органа като попадащи извън слоя 3. 42 ха от общо заявени 19. 85 ха. Съдът е приел, че по отношение на останалите 18 имота, чиято площ е редуцирана с общо 3, 42 ха се установява, че към момента на подаване на заявлението и към момента на издаване на обжалваното уведомление, въпросните части от заявените от М. Н. площи не попадат в специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Съгласно приложимата за процесния период разпоредба чл. 39 от ЗПЗП (отм.); , земеделските стопани могат да получат директни плащания за земеделските площи, които ползват на територията на страната. Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, със заявление с УИН 04/1606614/60955 М. Н. е заявила за подпомагане по СЕПП и СПП общо 38 БЗС с обща площ от 19. 85 ха. При извършване на административни проверки на подаденото заявление е било установено, че 16 от заявените парцели, два от които с площ по-малка от 0, 01 ха, са заявени за подпомагане и от друг заявител освен жалбоподателката, с общо определени двойно заявени /застъпени/ площи 3, 31 ха. При така установеното е предприета процедура по чл. 17 от Наредба № 5/27.02.2009 г. на МЗХ за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба № 5 от 27.02.2009 г./, като до М. Н. е изпратено Уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/4002 от 22.08.2014 година /получено на 05.09.2014 година/. Жалбоподателката е подала декларация за изясняване на принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, входирана на 07.10.2014 г. като е декларирала отказ относно 4 имота с общо застъпена площ 1, 03 ха, а именно: БЗС № 48550-808-13, кадастрален имот № 48550-000-353; БЗС № 55573-571-4, кадастрален имот № 55573-039-010; БЗС № 55573-88-6, кадастрален имот № 55573-043-009 и БЗС № 55573-88-7, кадастрален имот № 55573-042-031. За останалите парцели Н. е потвърдила искането си за подпомагане, като е представила като доказателства за правото си на ползване три договора за наем на земеделска земя от 15.05.2013 година. Със Заповед № РД 09-807/05.12.2014 г. на министъра на земеделието, е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014, а със Заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за същата кампания. Впоследствие е било издадено оспореното Уведомително писмо изх. № 02-040-6500 /5065 от 29.09.2015 г., с което поради установена разлика от 4, 43 ха между декларираните от жалбоподателката и определените от административния орган площи, на М. Н. е отказано изцяло оторизиране и изплащане на исканото от нея подпомагане по Схема за единно плащане на площ и Схема за преразпределително плащане за кампания 2014. При извършените административни проверки, е установено също, че част от 3. 42 ха от общо декларираните 19. 85 ха попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Със заповед на министъра на земеделието и храните № РД 09-807 от 05.12.2014 г. е одобрен обновеният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. като част от СИЗП. По делото е било безспорно установено, че срещу тази заповед не е било подадено възражение от земеделския стопанин срещу обхвата на обновения специализиран слой. Със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП. Касаторката не се е възползвала от възможността да оспори и тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените за подпомагане от нея парцели, заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното от нея. В тази връзка следва да се отбележи, че с т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на І и ІІ колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. При влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой при действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. Неоснователно е възражението, че жалбоподателката, че административния орган е извършил специализирани теренни проверки, за което не е представил доказателства. Правилно е установил първоинстанционният съд, че на декларираните от Н. площи за подпомагане по СЕПП и СПП не са извършвани физически проверки на място, в този смисъл са изричните твърдения на ответника, въпросното обстоятелство се установява и от заключението на назначената в първоначалното производство СТЕ /вещото лице е посочило, че не са му предоставени документи от такива проверки/. Служебно са извършени административни проверки за допустимостта на същите за подпомагане, съобразно подадените данни от останалите заявители и актуализираните данни за одобрения със Заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието, окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2014 година. Следва да бъде посочено, че теренните проверки не са проверки за контрол. Те се осъществяват от служители на ОДЗ и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол. Извършват се по реда на чл. 16 от Наредба № 105, отменен, но действащ към момента на извършването им. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Последните се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФЗ и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. Във връзка с това и относно възражението, че е следвало да бъде извършена и проверка на място, следва да се отчете, че извършването на проверка на място не е задължителен етап от процедурата по разглеждане на подаденото заявление за подпомагане. Съгласно чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. (отм., но приложим за разглежданата референтна кампания), Разплащателната агенция е задължена да извърши проверка на място на 5% от всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. Липсват данни заявлението на земеделския производител да е попаднало в тези 5%. Поради това и такава изобщо не е правена, а и не е задължителна. Липсва отразяване на констатации в колона 4 – площ на парцелите след извършена проверка на място, тъй като такава не е била извършвана по заявлението на оспорващата страна. Вещото лице е потвърдило констатациите, направени от административния орган и относно определените като недопустими площи, поради изключването им от допустимия слой. В заключение следва да се приеме, че правилно е била определена като недопустима за подпомагане площ от 4. 43 ха, от които 1. 01 ха от неотстранени застъпвания и 3. 42 ха като попадаща извън специализирания слой. Процентното съотношение на наддекларираната към установената площ е 28, 73%. Начинът на определяне на размера на санкционираната площ за процесния период е определен в Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на комисията от 30.11.2009 г. (отм.); , и е в зависимост от процентното отношение на наддекларираната площ към установената /определената/ площ. Съгласно чл. 58 от посочения регламент това отношение може да може да бъде 1. В рамките до 3% и до 2ха; 2. От 3% или над 2ха до 20%; 3. Между 20% и 50% и 4. над 50%. Съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на комисията, ако разликата е по-голяма от 20 % от определената площ /но не по-голяма от 50%/, не се отпуска помощ, свързана с площи, за въпросната група култури. В съответствие с цитираната разпоредба в случая ответникът е отказал изцяло заявените от М. Н. плащания. Неоснователно е възражението за немотивираност на акта. Неразделна част от оспореното писмо са таблиците за формиране на общата сума на финансово подпомагане. Последните, заедно с обстоятелствената част на акта, съдържат информация за конкретната площ, за която се постановява отказ, и информация за относимостта на отказа към установените факти. А именно, че в случая са налице неотстранени застъпвания и че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, като попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., поради което не подлежат на подпомагане по силата на чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП – основания изрично посочени в текста на процесното уведомително писмо. Към преписката са приложени и всички необходими документи, които да обосноват издаването на процесното уведомително писмо. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 200 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,