Решение № 6069 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2824/2016 г.

Решение № 6069 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2824/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208- чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и "Сититрейд" ООД, чрез процесуалния му представител адв. П. И. срещу решение № 48 от 13.01.2016 г., постановено по адм. дело № 3209/2014 г. по описа на Административния съд-В., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 181201332/31.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 791/16.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В., в частта, в която за данъчен период м. 03.2007 г. е начислен ДДС над сумата от 9828,53 лв. до 23013,80 лв. и съответните лихви и за данъчен период м. 11.2007 г. е начислен ДДС над сумата от 22759,96 лв. до 73555,23 лв. и съответните лихви. Касаторът - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 181201332/31.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 791/16.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В.. Обжалва решението и в частта за разноските. Твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, поради съществено нарушение на материално - правните норми и на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска жалбата да бъде уважена и да му се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът - "Сититрейд" ООД чрез процесуалният си представител адв. Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касаторът - "Сититрейд" ООД обжалва съдебното решение в частта, в която е потвърден РА за данъчен период м. 03.2007 г. за сумата от 9828,53 лв. и съответните лихви и за данъчен период м. 11.2007 г. за сумата от 22759,96 лв. и съответните лихви. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради противоречието му със закона и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно с решението в обжалваната му част е приел, че ДДС върху построените обекти се дължи към момента на учредяване на правото на строеж, което в противоречие с нормата на чл. 63 от Директива 2006/112. Според касатора неправилно съдът е приел, че страните по ревизираните сделки са договорили имотите да се продават изцяло завършени. Моли за отмяната на решението в обжалваната част. Непретендира разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП чрез гл. юриск. Димова в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационните жалби на "Сититрейд" ООД и директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и като такива са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 11520/01.10.2014 г., постановено по адм. д. № 13624/2013 г., Върховен административен съд е отменил решение № 1943/16.07.2013 г. на Административен съд-В., постановено по адм. д. № 4703 по описа за 2012 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - В.. При новото разглеждане на делото административният съд е отменил ревизионен акт № 181201332/31.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 791/16.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В., в частта, в която за данъчен период м. 03.2007 г. е начислен ДДС над сумата от 9828,53 лв. до 23013,80 лв. и съответните лихви и за данъчен период м. 11.2007 г. е начислен ДДС над сумата от 22759,96 лв. до 73555,23 лв. и съответните лихви. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени частично ревизионния акт първостепенният съд се е позовал на неприложимост на разпоредбата на чл. 26, ал. 7 /в приложимата редакция, ДВ, бр. 113, ал. 7/ от ЗДДС, поради противоречието й с разпоредбите на чл. 73 и чл. 80 от Директивата за ДДС, както и на пряката приложимост на разпоредбите на чл. 63, чл. 65 и чл. 73 от Директива 2006/112 при съобразяване на задължителното им тълкуване дадено в решенията на СЕС по дела С-549/11, С-19/12 и С-153/12 г. При определяне на размера на насрещната престация като действително получена стойност съдът се е позовал на прието заключение на ССчЕ, т. 5, таблица № 7. Съдът е кредитирал заключението на експерта в частта, в която е определена себестойността на строителната услуга към датата на сключване на сделките - изготвяне на нотариалните актове, като вещото лице се е съобразило с прогнозните стойности съгласно количествено-стойностните сметки за сграда, находяща се в гр. Р., ул. "А. К." .№... и сграда, находяща се в гр. Р., ул. Ч. В." .№.... От фактическа страна е установено, че дружеството жалбоподател е страна в облигационни отношения: покупко-продажба на право на строеж и недвижими имоти срещу насрещна престация - извършване на строителна услуга, които облигационни правоотношения се квалифицират като бартер. С РА органът по приходите е определил датата на възникване на данъчното събитие за доставката на строителна услуга по нотариални актове от 2007 г., а именно - датата на изповядване на сделката в нотариална форма. Относно спорният въпрос за себестойността на строителната услуга за построяване на обектите, посочени в нотариалните актове от 2007 г. съдът е кредитирал назначена счетоводна експертиза и е приел, че данъчната основа за доставката на строителна услуга по бартерната сделка на сградата на ул. "А. К." .№... е в размер на 49 142.65 лв., а дължимият ДДС за д. п. м. 03.2007 г. е в размер на 9 828.53 лв. Вещото лице е взело предвид количествено-стойностните сметки за сградата, според които прогнозната стойност на сградата е 134 746.84 лв., като е съобразило квадратурата на строителните обекти, посочени в нотариалните актове като задължение за изграждане към учредителите на правото на строеж - 423.06 кв. м. Резултатът за периода за внасяне е определен в размер на 9 828,53 лв, до който размер е потвърден оспореният пред АС-В. ревизионен акт. Относно другата сграда от съда е прието, че данъчната основа за доставката на строителна услуга по бартерната сделка на сградата на ул. " Ч. В." .№... е в размер на 113 799.81 лв., а дължимият ДДС за д. п. м. 11.2007 г. е в размер на 22 759.96 лв. Вещото лице е взело предвид количествено-стойностните сметки за сградата, според които прогнозната стойност на сградата е 369 257.25 лв., като е съобразило квадратурата на строителните обекти, посочени в нотариалните актове като задължение за изграждане към учредителите на правото на строеж - 423.06 кв. м. Резултатът за периода за внасяне е определен в размер на 22 759,96 лв., до който размер е потвърден оспореният пред АС-В. РА. Така постановеното решение на АС-В. е валидно, допустимо и правилно. Не се налице наведените касационни оплаквания. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Решението е постановено в съответствие с приложимите разпоредби на чл. 130, ал. 2 и чл. 25, ал. 6 ЗДДС и на членове 63, 65, 73 и 80 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, при директен ефект на същите, както и при спазване на даденото задължително тълкуване на същите с решение по дело С-549/11, което поради идентитет на фактическия състав е тълкувателно приложимо. В съответствие с тях, както и с дадените задължителни указания при предходното разглеждане на делото в касационна инстанция, насрещната престация е определена като определяема субективна стойност на правото на строеж, т. е. действително получена стойност, измерима с фактическата стойност на разходите, които доставчикът на строителната услуга ще изразходва за построяването на обектите, които ще се предоставят на учредителите на правото на строеж, във вида, в който те са договорени в нотариалния акт. Макар че тази фактическа себестойност на строителната услуга не е окончателно определена при подписването на нотариалната сделка като дата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, то тя е определяема към момента на сключване на бартерната сделка. Релевантни в тази връзка са данните, съобразени в заключението на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза. С оглед неоснователността на касационните жалби и направеното искане от страна на ответника по касация директора на Дирекция "ОДОП" В. за заплащане на разноски, същото е основателно. Предвид което с настоящото решение следва да се присъдят разноски в полза на ответника Дирекция "ОДОП" В. сума в размер на 1131 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение