Решение № 177 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9496/2019 г.

Решение № 177 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9496/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Лейцзюн в качеството му на управител на "ОИЕ" ООД – гр. Русе срещу решение № 30/26.06.2019 г., постановено по адм. дело № 229/2019 г. на Административен съд – гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за принудителна административна мярка № 95-ФК/14.03.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП "запечатване на търговски обект китайски ресторант, находящ се в гр. Русе, ул. "Велико Търново" № 5 и стопанисван от "ОИЕ" ООД и забрана за достъп до него за 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Релевират се оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение при прилагане на материалния закон и противоречие с доказателствата по делото, сочещо на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател независимо от обвързаната компетентност на административния орган счита, че заповедта следва да бъде мотивирана и в съответствие с фактите по преписката и доказателствата, както и да съответства на целта на закона. Твърди, че мотивите в заповедта не съответстват на събраните доказателства по делото, както и не са установени нито едно от посочените в нея нарушения. Според касационния жалбоподател принудителната административна мярка е наложена за неизпълнение на задължения по ЗДДС, а мотивите изцяло са свързани с облагане по ЗКПО, както и че няма данни жалбоподателят да не отчита обороти. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената от "ОИЕ" ООД заповед. Претендира се и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация началникът на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "ОИЕ" ООД – гр. Русе срещу заповед за принудителна административна мярка № 95-ФК/14.03.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП "запечатване на търговски обект китайски ресторант, находящ се в гр. Русе, ул. "Велико Търново" № 5 и стопанисван от "ОИЕ" ООД и забрана за достъп до него за 10 дни" първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и съдържаща реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. и фактически и правни основания за издаването й. Според съда напълно ясно е за какво нарушени, допуснато от страна на търговеца, се налага процесната мярка, а именно – издаване на фискални касови бележки от наличното в обекта фискално устройство на 11.03.2019 г., които не съдържат необходимите реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а именно: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, с което търговецът не е спазил реда и начина за издаване на документ за продажба. Относно срока на забраната за достъп до обекта, съдът е изложил мотиви, че той се определя от значимостта на охраняването на обществено отношение, като в случая определените 20 дни са към минимума предвид възможността принудителната административна мярка да се налага до 30 дни, като по този начин е съобразен принципа на съразмерност в чл. 6 АПК. Съдът е посочил, че макар използваната формулировка в мотиви да е до известна степен обща от данните по делото, установява се, че процесното административно нарушение нееднократно е извършвано от жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 3, ал. 1 и и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. задължават всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги в търговски обект да регистрира и отчита тези продажби чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство или касова бележка от кочан. Това означава, че задължението за издаване на посочените бележки е нормативно установено, а неизпълнението му представлява нарушаване фискалната политика на държавата, с което задълженото лице не отчита приходи от извършените от него продажби и е означава отклонение от данъчно облагане. Обстоятелството, че чл. 186 и сл. се съдържат в ЗДДС не означава, че не се спазват изискванията на този закон, тъй като неотчитането на косвения данък, води до неотчитане не прекия данък. Нарушението безспорно е установено предвид, че приходният орган на 11.03.2019 г. при извършване на проверка в търговския обект на касатора – китайски ресторант чрез контролна покупка на стойност 30, 20 лв., заплатена в брой е издадена фискална касова бележка, но тя не е съдържала наименование на стоката, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки. Неоснователно е оплакването, че търговецът не е извършил нарушение, тъй при контролната покупка е издал фискална касова бележка от фискалното устройство на обекта – китайски ресторант. И законът и цитираната по-горе наредба изискват издаване на фискална касова бележка с необходимото съдържание. Това съдържание е регламентирано в чл. 26, ал. 1 от Наредбата, както и в Приложение № 1 към нея, раздел І. "Изисквания за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с фискално устройство", т. 4 е посочено, че фискалната касова бележка трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредба Н-18/2006 г. В случая издадената фискална касова бележка не съдържа посочените реквизити относно наименование на стоката, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки. Същата е приложена по делото и се установява, че наистина тези реквизити липсват. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед за принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган и е налице съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, респ. и мотивирането й с фактически и правни основания съгласно тази разпоредба в т. 4. Поради това отричането на извършено нарушение от касационния жалбоподател се опровергава от доказателствата по делото. Издаването на фискален документ, който не съдържа нормативно определените реквизити представлява нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, както и неиздаването въобще на такъв документ. Неспазването на посоченото изискване за реквизитите на фискалната касова бележка е достатъчно, за да се квалифицира като нарушение по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във връзка с чл. 3, ал. 1 и чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/2006 г., за което да се наложи принудителна административна мярка, както е сторено от административния орган в настоящия случай. Правилна е преценката за срока на запечатването на обекта, респ. забраната за достъп до същия. Този срок административният орган е определил с оглед тежестта на извършеното нарушение и затова обосновано съдът е приел, че срокът в заповедта е определен към минимума и по този начин е спазен принципа на съразмерност съгласно чл. 6 АПК. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, визирани в касационната жалба и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касатора не се дължат разноски. Такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, тъй като не са поискани от него. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение