Решение № 1482 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4944/2007 г.

Решение № 1482 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4944/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на "Български д. железници" ЕАД, със съдебен адрес в гр. С., против въззивното решение № 125 от 11 юли 2007 г., постановено по гр. д. № 164 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2007 г., с което е отменено решение без номер от 3 ноември 2006 г., постановено по гр. д. № 487 по описа на С. градски съд за 2004 г. и исковете на касатора за обезщетение за сумата от 36872,16 лева и за мораторна лихва за сумата от 2256,88 лева за периода 18 октомври 2003 г. - 9 април 2004 г., са отхвърлени. Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът изтъква, че по делото е доказано противоправно и виновно поведение на митническите служители, което е причина касаторът да търпи щети; размерът на щетите е точно определен; процесният период е 14 май 2003 г. - 17 октомври 2003 г.; касаторът не е могъл да реализира приходи от цистерните поради неправомерното поведение на ответника. Ответникът в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква доводи за неоснователността на жалбата. В представени пред съда писмени бележки и двете страни поддържат становищата си по касационната жалба. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че правното основание на иска е по чл. 49 от ЗЗД, като се търси обезщетение за пропуснати ползи; касаторът не е доказал пропуснатите ползи; пречка за реализиране на доход също не била доказана; доказаната вреда, произтекла от заплатения на румънските железници наем за престой на вагони, не е предмет на иска. В исковата си молба касаторът сочи, че, два вагона, собственост на чужда железопътна администрация, били спрени, като ответникът съставил акт за митническо нарушение и наказателно постановление, а в последствие продуктите били продадени на търг, но ответникът дължал на касатора стойността на престоя на вагоните, ведно с мораторна лихва. Атакуваното решение е постановено по нередовна искова молба. При изложението на обстоятелствата по иска си касаторът не е съумял да посочи кое е нарушеното му субективно материално право, водещо до необходимостта от обезщетяване. Ако касаторът е претърпял щета следва да се посочи каква е тя - заплатената на чуждата ЖП администрация сума за оставането на цистерните в България или невъзможността да използват коловозите, на които са били разположени цистерните, или някакъв друг вид щета. А ако се претендират пропуснати ползи, то касаторът следва да отбележи какви са те и по какви критерии определя размера им. Като цяло исковата молба е неясна, което е довело до невъзможност на ответната страна да се защитава по спора. Неяснотата на искането на ищеца води и до затруднение на съда да квалифицира правилно спора, както и да даде отговор на доводите на страните по спорното право. Ето защо е необходимо решението на въззивния съд да се обезсили, като съдът даде срок на ищеца да поправи нередовностите, констатирани в исковата молба и да изложи ясно твърденията си по спорното материално право. По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение