Решение № 13959 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6187/2018 г.

Решение № 13959 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6187/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Б. и М. Б., двамата от [населено място], чрез адв. Черногорски като процесуален представител, срещу решение № 1666 от 14.03.2018 г, постановено по адм. дело № 7666/2017 г. по описа на Административен съд София - град в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях иск по чл. 292 АПК за признаване за установено по отношение на началника на РДНСК - Югозападен район, че правото на принудително изпълнение на задължението по заповед № ДК-02-СО-51/09.04.2008 г. на началника на столична РДНСК е погасено поради изтекла погасителна давност. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на РДНСК – Югозападен район, чрез пълномощника си юрк. Стойнов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по отрицателен установителен иск на И. Б. и М. Б., с правно основание чл. 292 АПК, с искане да бъде прието за установено по отношение на началника на РДНСК – Югозападен район (правоприемник на Столична РДНСК), че изпълнението на задължението за премахване на строеж "пристройка и надстройка към съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ IV-174, кв. 16 по плана на с. Кривина, район Панчарево, Столична община, разпоредено със заповед № ДК-02-СО-51/09.04.2008 г. на началника на Столична РДНСК, е отпаднало поради изтекла погасителна давност. Съдът е приел, че в случая петгодишната погасителна давност не е изтекла, считано от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение по реда на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ, поради което е отхвърлил иска. Решението в обжалваната част е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 292 АПК задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, които сочат на неизискуемост на дължимото изпълнение, разпоредено с влезлия в сила административен акт, представляващ изпълнителното основание. В случая ищците в първоинстанционното производство се позовават на изтекла давност по чл. 285, ал. 1 АПК, според която разпоредба, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила. Давността не се прилага служебно. Получаването на поканата за доброволно изпълнение има за последица прекъсване на давността съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК. Според тази норма производството се прекратява по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277, е изтекла давността по чл. 285 АПК. От това следва, че ако от деня, в който задължението е станало изискуемо до получаване на изпратената покана за доброволно изпълнение давността по чл. 285 АПК не е изтекла, липсва основание за прекратяване на изпълнителното производство. Неоснователно е възражението на касационните жалбоподатели за незаконосъобразност на извода на съда относно ролята на поканата за доброволно изпълнение и несъобразяването му с мотивите по т. 10 на ТР № 2/26.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В процесуалната уредба на изпълнителните производства по ГПК и АПК съществуват съществени различия. Двата кодекса по различен начин уреждат и правните последици за давността на действията по изпращане и получаване (връчване) на поканата за доброволно изпълнение. Приложимата в случая разпоредба на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК предвижда като основание за прекратяване на изпълнителното производство изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 285 АПК. Този срок започва да тече от деня, в който задължението е станало изискуемо и от определящо значение за прилагането на давността е изтичането му към датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК. ГПК не урежда последиците на поканата по чл. 428 за погасителната давност по ЗЗД, поради което чрез тълкуването, направено в мотивите на т. 10 на ТР № 2/2013 г., е прието, че нито изпращането, нито връчването на поканата за доброволно изпълнение прекъсват погасителната давност. В АПК изрично е уредено правното значение на факта на получаване на поканата за доброволно изпълнение и с оглед обстоятелството, че изпълнението в случая започва служебно от органа по изпълнението по чл. 271 АПК, обоснован е изводът на съда, че връчването на поканата по чл. 277 АПК прекъсва давността по чл. 285 АПК. По делото е установено, че заповедта, представляваща изпълнително основание за премахване на незаконния строеж, е влязла в законна сила на 20.12.2011 г., на която дата с решение № 16910 по адм. дело № 3331/2011 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 140 от 11.01.2011 г. по адм. дело № 2/2010 г. на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на С. Б. - наследодател на касаторите като извършител на незаконния строеж срещу заповед № ДК-02-СО-51/09.04.2008 г. на началника на столична РДНСК. При тези данни петгодишният давностен срок изтича на 20.12.2016 г. Незаконосъобразно съдът е приел, че връчването на поканата за доброволно изпълнение на С. Б. на 06.10.2016 г. по реда на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ представлява редовно връчване и давността се прекъсва от посочената дата. Тази разпоредба не е приложима в изпълнителното производство, което се регламентира от АПК, а не от ЗУТ. Изпратеното от жалбоподателя И. Б. писмо от 25.10.2016 г. до началника на ДНСК, с което е заявил, че предвид тежкото здравословно състояние на баща му и предстоящия зимен сезон е в абсолютна невъзможност да изпълни заповедта за премахване, не изхожда от длъжника и не може да се приеме за надлежно съобщаване. Независимо от това крайният правен извод, че давността е прекъсната и петгодишният срок по чл. 285 АПК не е изтекъл към датата на предявяване на иска е правилен. Съдът не е обсъдил всички представени от ответника писмени доказателства. С писмо изх. № С7-951-02-922/16.12.2014 г., адресирано до С. Б., същият е уведомен, че му се изпраща покана за доброволно изпълнение от 11.12.2014 г. като приложение и в случай на принудително изпълнение на заповедта за премахване от органите на ДНСК ориентировъчната стойност на премахването възлиза на 9100 лева (л. 34-36). Това писмо видно от приетата по делото обратна разписка - известие за доставяне е получена на 06.01.2015 г. от С. А. с отбелязване "внук" (л. ЗЗ). Обратната разписка е оспорена от ищците в първоинстанционното производство наред с други официални документи, изхождащи от служители на ответника, в съдебно заседание, проведено на 14.11.2017 г., с твърдения, че са антидатирани и съставени за нуждите на производството. Съдът на основание чл. 193, ал. 1 ГПК е открил производство по оспорване истинността на посочените официални документи и е указал на ищците, че носят доказателствената тежест да установят неистиността им, за което следва да ангажират съответните доказателства. В следващото съдебно заседание процесуалният им представител е заявил, че води двама свидетели за доказване на факта, че на 06.10. и 28.11.2016 г. не е извършвана физическа проверка на място, както е удостоверено в съставените протоколи. Липсват каквито и да са твърдения във връзка с оспорването на датата и съдържанието на получената обратна разписка. Няма искания за събиране на доказателства в тази насока. В случая връчването на поканата за доброволно изпълнение на адресата й е направено чрез писмо с обратна разписка, т. е. от служител на "Български пощи" ЕАД. Удостоверяването на връчването, извършено по този ред става чрез отчетния документ, който този служител съставя за него. Посочването в чл. 44, ал. 2 ГПК на обратната разписка като удостоверяващ връчването по този ред установява нейната доказателствена сила и й придава характера на официален документ. С оглед извършване на преценка относно редовността на връчване на поканата за доброволно изпълнение следва да се има предвид разпоредбата на чл. 36 от Закона за пощенските услуги, съгласно който условията за доставянето на пощенските пратки по ал. 1 се определят с общи правила, приети от Комисията за регулиране на съобщенията. Според чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, препоръчаните пощенски пратки (за каквато е изпратено известието за доставяне - обратна разписка) се доставят на адреса на получателя срещу подпис или може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват имената на лицето, получило пратката. Видно от доказателствата по делото обратната разписка е оформена съгласно изискванията на чл. 5 от Общите условия. Ищците не твърдят, че лицето, получило пратката, съдържаща поканата за доброволно изпълнение, не е пълнолетен член на домакинството на получателя или че не живее на адреса. Доказателствената сила на обратната разписка не е оборена. При тези данни следва да се приеме, че поканата за доброволно изпълнение е връчена редовно на длъжника С. Б. с писмо с обратна разписка на 06.01.2015 г. На тази дата давността е прекъсната и изпълнителното производство е висящо, тъй като започва да тече нов срок, в рамките на който следва да се предприемат действия по принудително изпълнение, ако задължението не е изпълнено доброволно. Правилно съдът е приел, че органът по изпълнението е предприел и действия по изпълнението: съставени са протоколи по реда на Наредба № 13/2001 г., установяващи, че незаконният строеж не е премахнат доброволно (констативен протокол от 24.10.2016 г.) и по отношение начина на изпълнение на премахването след предварително проучване, срока на принудителното премахване и неговата стойност (протокол от 28.11.2016 г.). Ето защо, към датата на подаване на исковата молба давността не е изтекла, т. е. не е налице нов факт, който да води до погасяване на задължението. Изводът за неоснователност на иска е законосъобразен. Предвид изложеното решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение