Решение № 5013 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9419/2010 г.

Решение № 5013 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9419/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Анна Климентова Петкова, от гр. Плевен, срещу решение № 132 от 4.06.2010 г., постановено по преписка № 215/2009 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация. В жалбата се поддържа оплакване за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му поради противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуалния си представител - юрк. Горянова, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересуваната страна Мая Стефанова Николова, от гр. Плевен, в представен отговор от 23.10.2010 г. е развила доводи, че решението е правилно и моли жалбата срещу него да бъде оставена без уважение. Заинтересуваната страна - Регионален инспекторат по образованието при Министерството на образованието, младежта и науката (РИО на МОМН) - Плевен, не ангажира становище. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗД е образувано по жалба на Мая Стефанова Николова, в която се твърди, че във връзка с преписка № 4/2009 г. по описа на КЗД, ответната страна ОУ "Васил Левски" - гр. Плевен е представила като доказателство писмо изх. № 535/27.02.2009 г. на РИО - гр. Плевен относно образователната степен, професионалната квалификация и придобитите професионалноквалификационни степени (ПКС) на Маринелла Ангелова и Мая Стефанова Николова - учителки в същото училище. В п. 1, абзац трети от текста на писмото, във връзка с положени от Николова изпити за придобиване на Пета и Четвърта ПКС в Департамент за информация и усъвършенстване на учители (ДИУУ) към СУ "Климент Охридски" е посочено, че: "...от предоставените копия на последните два цитирани документи не става ясно дали придобитите ПКС са по български или по английски език". Николова сочи, че това вписване представлява декларирана неспособност на РИО - Плевен да определи специалността на придобитите от нея ПКС и по същество съставлява пряка дискриминация спрямо нея по признак "образование", спрямо други учители, придобили ПКС по съответната специалност в Плевенска област. По жалбата е проведена процедура по проучване съгласно чл. 55, и сл. ЗЗДискр. За изясняване на релевантните за спора факти са събрани и приобщени към административната преписка становищата на участниците в производството и ангажираните от тях доказателства, описани подробно в атакувания административен акт. След преценка на доказателствения материал и на изложените от страните доводи, Комисията е постановила процесното решение, с което е приела за установено на основание чл. 65 ЗЗДискр., че Анна Климентова Петкова в качеството на Началник на РИО на МОМН - Плевен към релевантния момент на разглеждания спор е удостоверила волеизявление на поверената й институция в писмо изх. № 535/27.02.2009 г., съдържащо следната некоректна информация по отношение на специалността за придобити ПКС на жалбоподателката Мая Стефанова Николова: "Като учител по английски език в ОУ "Васил Левски" - гр. Плевен, г-жа Николова е работила в посока повишаване на квалификацията си, чрез полагане на изпит за придобиване на Пета професионалноквалификационна степен през 2005 г. и Четвърта професионалноквалификационна степен през 2007 г. в Департамента за информация и усъвършенстване на учители към СУ "Св. Климент Охридски" - гр. София. От предоставените копия на последните два цитирани документа не става ясно дали придобитите ПКС са по български език или по английски език". С този акт е нарушила забраната на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. по признак "образование" спрямо Мая Стефанова Николова от гр. Плевен. На основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. на Анна Климентова Петкова е наложено наказание "глоба" в размер на 250 лева за извършване на установената с решението дискриминация. За предотвратяване и преустановяване на дискриминацията, на основание чл. 47, т. 6, във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. на РИО на МОМН - Плевен, представлявано от началника Албена Тотева е дадено задължително предписание да предприеме ефективни мерки за повишаване на информираността на служителите в РИО - Плевен относно действащото антидискриминационно законодателство, както и да доведе решението до знанието на всички заинтересовани лица, извършващи експертна дейност при изготвяне на препоръки и становища за учители, придобили или кандидатстващи за ПКС в област Плевен. За да постанови този резултат, Комисията е приела за установено от фактическа страна, че Мая Стефанова Николова притежава образователна степен "бакалавър" по специалността "Български и английски език" и професионална квалификация "учител", придобити от ПУ "Паисий Хилендарски", филиал Смолян, през 2003 г. Установила е, че същата е придобила V ПКС, въз основа на Протокол № АЕ/7 от 10.10.2005 г. и Заповед № 109/1.11.2005 г. на директора на ДИУУ - СУ "Св. Климент Охридски", както и IV ПКС, издадена въз основа на протокол № АЕ/8 от 11.10.2007 г. и Заповед № УД-1327/22.11.2007 г. на директора на ДИУУ - СУ "Св. Климент Охридски". Към преписката е приложена служебна бележка изх. № 271/20.03.2009 г. на директора на ДИУУ, от която е видно, че придобитите ПКС са по специалността "английски език". При така установената фактическа обстановка Комисията е извела заключение, че в съответствие с правилото на чл. 9 ЗЗДискр. относно доказателствената тежест в производството пред КЗД, жалбоподателката е доказала, че придобитата ПКС е по английски език, поради което вписването в текста на писмо изх. № 535/27.02.2009 г. на РИО на МОМН - Плевен, че не е ясно по коя специалност е придобитата ПКС, е довело до по-неблагоприятното й третиране в сравнение с останалите учители по английски език. Комисията е квалифицирала поведението на Анна Климентова Петкова (по това време началник на РИО - Плевен) като нарушение на равенството в третирането, приемайки че с писмото е удостоверено некоректно волеизявление от името на поверената й институция, което засяга законни интереси на Мая Николова и "следователно е нарушен принципа на равното третиране спрямо нея в сравнение с други учители, придобили ПКС в област Плевен" (Виж: л. 152 от преписката). Счела е, че действията на Петкова сочат на нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., представляващо пряка дискриминация по признак "образование". В частта, с която е отхвърлено искането на Мая Стефанова Николова за прилагане на принудителна административна мярка по отношение РИО на МОМН - придобитите от нея ПКС да фигурират в базата данни на Инспектората и в частта относно искането за присъждане на обезщетение за разноски по преписката, решението на Комисията не е обжалвано, влязло е в законна сила не е предмет на съдебен контрол. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата срещу решението на КЗД за основателна. Извършената в изпълнение на чл. 168 АПК служебна проверка на законосъобразността на административния акт сочи, че същият е издаден от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При постановяването му по същество обаче административният орган е приложил неправилно материалноправните разпоредби и не е съобразил целта на закона. Съгласно чл. 15 от Наредба № 5 от 29.12.1996 г. за условията за повишаване квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета и реда за придобиване на професионално-квалификационни степени, издадена от министъра на образованието, науката и технологиите (обн., ДВ, бр. 6/21.01.1997 г.) ПКС се присъждат от специализираните институти за повишаване квалификацията на учителите: ЦИУУ - София, ИПКУ - Варна, и ИПКУ - Стара Загора. На придобилите съответна ПКС институтите по ал. 1 издават свидетелства по образец (приложения № 1 - 5). Последните са официални свидетелстващи документи за обстоятелствата, за които съответният държавен орган разполага с удостоверителна компетентност и се ползват с обвързващо доказателствено значение. Видно от съдържанието на писмо изх. № 535/27.02.2009 г. (л. 6), в отговор на запитване от ОУ "Васил Левски" - Плевен и въз основа на представените от самото учебно заведение документи, РИО на МОМН - Плевен в изпълнение на произтичащите си от нормата на чл. 11, т. 14 от ПУДРИО задължения, е предоставил становище по въпрос, поставен от директора на учебното заведение. Спорният текст в процесното писмо ("... от предоставените копия на последните два цитирани документи не става ясно дали придобитите ПКС са по български или по английски език"), приет от КЗД като нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. и дискриминационно третиране на Мая Стефанова Николова, по никакъв начин не би могъл да се квалифицира като отказ на РИО на МОМН за признаване на придобитите ПКС, нито като умишлено неконкретизиране на специалността, за която са издадени, както необосновано е заключила Комисията. С оглед установените факти, наличните по делото доказателства и обясненията на страните, съдът намира, че по същество се касае за спор относно установяването на факт с правно значение в отношенията между Мая Стефанова Николова (от една страна) и ОУ "Васил Левски" - Плевен и РИО на МОМН - Плевен (от друга), който спор неправилно е пренесен на плоскостта на антидискриминационното законодателство. Приемайки, че Анна Климентова Петкова, в качеството си на началник на РИО на МОМН - Плевен (към релевантния момент на разглеждания спор) е извършила дискриминация по отношение на Мая Стефанова Николова, чрез вписване в текста на служебен документ на некоректна информация, Комисията неправилно е интерпретирала събрания в административното производство доказателствен материал. Изготвеното от РИО на МОМН - Плевен писмо не изхожда от орган с удостоверителна компетентност и не може да служи като доказателство за твърдения факт. Удостоверяването на придобити от учителите ПКС е извън удостоверителната компетентност на РИО на МОМН, поради което писмото не се ползва с обвързващо доказателствено значение, още по-малко съдържанието му съставлява дискриминация. След като РИО на МОМН не е компетентен да издаде официален документ за придобита ПКС, то обективно не е налице неравно третиране от негова страна спрямо Мая Стефанова Николова. Изследването на посоченото обстоятелство е извършено на база представени от ОУ "Васил Левски" - Плевен документи и текстът на писмото не съдържа категорично отрицание, а уговорка за липса на достатъчно данни за извършване на нужната преценка. Неустановеността се дължи на обстоятелството, че притежаваната от Мая Николова образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" е по специалността "Български и английски език". При това положение единственото допустимо доказване на спорния факт е било чрез представяне на самите свидетелства от заинтересуваната страна. Следва да се отбележи още, че по спор за бездействие при отразяване на придобитите ПКС между заинтересуваната страна Мая Стефанова Николова и директора на ОУ "Васил Левски" - гр. Плевен, е постановено влязло в сила решение № 4853/14.04.2010 г. по адм. д. № 15596/2010 г. на ВАС, с което отречено дискриминационно третиране на учителката. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По определението на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. За да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство е необходимо да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4 от закона, в случая - "образование". Противно на възприетото от административния орган, уведомителното писмо няма за цел, а и обективно не би могло да възпрепятства упражняването на правата, произтичащи от придобитите ПКС. Данните по делото в тяхната съвкупност не сочат на различно третиране на заинтересуваната в настоящото производство страна в сравнение с останалите учители при сравними сходни обстоятелства. Ето защо изводите на административния орган за наличие на неблагоприятно третиране на Мая Николова са необосновани и в противоречие с материалноправната уредба в областта на защитата от дискриминация. Оттук незаконосъобразно се явява и упражняването на правомощията на Комисията по чл. 47, т. 6, във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр., т. к. дадените предписания на ответната страна имат производен характер, доколкото следват от приетото за установено нарушение на същия закон, каквото не е налице. При липсата на дискриминация не са налице и основанията за прилагане на мерките чл. 47, т. 6 ЗЗДискр., поради което същите противоречат на материалноправните норми и на целта на закона. На последно място, но не и по значение, следва да се има предвид, че от приложената към жалбата командировъчна заповед № 81/19.02.2009 г. е видно, че на датата 27.02.2009 г., когато е изведено процесното писмо изх. № 535, Анна Климентова Петкова в качеството на началник на РИО на МОМН - Плевен е била командирована в гр. София, поради което не го е подписала лично. Положеният подпис е от лице с неустановена самоличност и неизяснена длъжност, като пред името е поставена запетая. При това положение Петкова не е извършила описаното нарушение и дори и дискриминация действително да съществуваше, личната й отговорност не може да бъде ангажирана. По изложените съображения съдът намира решението на Комисията за незаконосъобразно в оспорените му части. Административният акт е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при липса на съответствие с преследваната от закона цел. Така констатираните пороци на акта налагат неговата отмяна на основанията по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,