Решение № 473 от 13.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1146/2011 г.

Решение № 473 от 13.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1146/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. Г. -К. от [населено място] срещу решение от 21.06.2011 г., постановено по гр. дело № 12700/2009 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, Второ "Б" отделение. С определение № 730 от 5.09.2012 г., постановено по гр. дело № 1146/2011 г. е допуснато касационно обжалване по въпроса относно индивидуализацията на недвижим имот с оглед установяване на активната-материално правна легитимация по предявения ревандикационен иск. Въпросът се свърза с приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК с оглед липсата на трайно установена практика. К. Г. К. подържа, че обжалваното решение е неправилно. Твърди, че съдът не е обсъдил изцяло представените по делото доказателства и не е извършил правилна преценка на доказателствената стойност на същите. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск по чл. 108 от ЗС бъде уважен. Ответникът по касация С. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните във връзка с посочените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 от ГПК и чл. 293 от ГПК приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 8.6.2009 г. на СРС, 24 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. М. Г. -К. срещу С. иск по чл. 108 от ЗС за предаване владението върху недвижим имот, представляващ УПИ ... от кв. .... по плана на [населено място], м. "Г. М.-П.-Р.", с площ от 650 кв. м, при граници: [улица], УПИ XI и църковен двор. Предявеният иск е правно основание чл. 108 от ЗС. Установено е по делото, че съгласно нотариален акт № 130 от 18.7.1915 г. В. К. е признат за собственик на нива в м. "Б." от 2 дка и 5 ара при съседи: Л. Т., Г. М., С. М., църковно място и път. След смъртта на В. К. този имот е поделен с неформално извършена делба между синовете му Н. К. и Г. К., като са обособени две части-северна, владяна от Н. К. и южна- от Г. К. Последният прехвърлил своята идеална част на дъщеря си Г. Г., която се е снабдила с нотариален акт № ..., т. ..., дело № ..../.... г. за собственост по обстоятелствена проверка на празно място в землището на С.- София, представляващо част от имот пл. № ..., кв. ..., местност "Г. М." с пространство от 659 кв.м при съседи: от две страни път, църковно място и Н. В. К. Собствената на Г. Г. част е отчуждена по рег. пр.№ 417/59 г. като й е изплатено обезщетение в размер на 16 250 лв. Със заповед №..../..... г. на кмета на СО е оставено без уважение искането на Г. М. Г.-К. за отмяна на отчуждаването на имота, за който е била обезщетена по регулационна преписка № .../... г. с мотиви, че не са налице условията по чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ и др. поради осъществяване на мероприятието, за което е било извършено отчуждаването /изграждане на парк/. С решение на Софийски градски съд, Трето "А" отделение, постановено на 7.10.1994 г. по а.х.д. № 1211/1993 г. в производството по чл. 33 и сл. от З., вр. чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ и др. горната заповед е отменена и съдът е постановил в полза на Г. Г. възстановяване на собствеността върху дворно място от 650 кв.м, съставляващо имот пл. №.. от кв. ..., м. "Г. М.", по плана на [населено място], действал преди ..... г. Другата част от имота, собственост на наследниците на Н. К. е била завзета от държавата без надлежно отчуждаване, поради което с влязло в сила на 15.3.1995 г. съдебно решение по гр. дело № 7237/1993 г. на СРС, 44 състав, Столична община е осъдена да предаде на наследниците на Н. К. - Ц. К. и К. К. владението върху празно дворно място в [населено място], на [улица], имот пл. № ... от кв. ... /сега кв. .../ по плана на [населено място], с пространство от 695 кв. м. на [улица], черковен двор и държавно място. По основанието за касационно обжалване. Обекта на спорното право се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване на местоположение, граници, градоустройствен статут и площ, като площта на имота и сигнатурата по плана не са присъщи белези. За индивидуализацията на недвижим имот са необходими, най-малко трите му граници. В исковата молба, с която е предявен иск по чл. 108 от ЗС спорния имот се описва съобразно актуалния му статут. При липса на влязъл в сила устройствен план се посочва планоснимачния му номер. Когато имотът е урегулиран, задължително се индивидуализира с номера му по устройствения план. Съседните имоти също се посочват с номерата им по устройствения план. С оглед изложеното по основателността на касационната жалба, съдът намира следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът не е подложил на всестранен анализ доказателствата по делото и не е направил обосновани изводи относно активната материално-правна легитимация на ищцата-касатор в настоящото производство. От събраните по делото доказателства се установява, че Г. Г. -К. е собственик на описания в нотариален акт №..., т...., дело №..../.... г. за собственост по обстоятелствена проверка недвижим имот: празно място в землището на С.-София, представляващо част от имот пл.№..., кв...., местност "Г. М." с пространство от 659 кв.м при съседи: от две страни път, църковно място и Н. В. К. От заключението на приетата пред въззивния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че съобразно съседи от три страни и площ имотът, описан в нотариален акт №..., т...., дело №..../..... г. за собственост по обстоятелствена проверка е идентичен с настоящ УПИ... от действащия регулационен план. Това е имотът, отчужден на касаторката по отчуждителна преписка №.../.... г. и възстановен с влязло в сила съдебно решение от 7.10.1994 г., по адм. дело 1211/93 г. на СГС, Трето "А" отделение по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др след възстановяване на полученото обезщетение. В това се състои и смисъла на реституцията-да се възстанови собствеността именно върху вещта притежавана от лицето преди неговото отчуждаване, а не върху друг имот. Налице е активната материално-правна легитимация по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, доколкото ищцата е собственик на процесния имот по давност и реституция по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Липсват каквито и да било доказателства, установяващи правото на собственост на ответника върху спорния имот, поради което следва да се приеме, че същият го владее без правно основание и следва да бъде осъден да го предаде на действителния собственик. В обобщение обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК искът по чл. 108 от ЗС бъде уважен. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищцата направените от нея разноски в трите съдебни инстанции в размер на 813,13 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение