Решение № 13714 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9954/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Областен управител на област с административен център Видин, срещу решение 1045 от 24.07.2024 г., постановено по адм. дело 262/2024 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлено оспорването обективирано в заповед РД25-30/15.05.2024г. на Областния управител на област Видин, с която на основание чл. 32, ал.1 и ал. 2, чл. 31, ал.1 т. 4 от Закона за администрацията и чл. 45, ал. 4, ал. 7 и ал. 8 от ЗМСМА във връзка с чл. 31, ал.1, т. 5 от ЗА е оспорена законосъобразността на решение 94 по Протокол 4/15.04.2024г. на Общински съвет- Видин. В жалбата се основава неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по жалбата, Общински съвет Видин, не е изразил становище по касационната жалба. Ответните страни по жалбата, П. П. С., И. П. Р., Н. П. И. и С. П. А., в депозиран писмен отговор, считат касационната жалба за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна поради следното: Производството пред административния съд е образувано по оспорване на Областния управител на Област Видин, предприето със Заповед РД 25/30 от 15.05.2024 г., срещу решение 94, взето с Протокол 4 от 15.04.2024 г. на Общински съвет Видин. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспореното решение е мотивирано и е взето при спазване на процедурата съгласно ЗМСМА. От представените доказателства по делото съдът е установил, че И.Р., Н.И., С. А. и П.С. са собственици на имот с идентификатор 1091.502.725 съгласно нотариален акт 73, том III, дело 1517/1994г. А в същия имот е построена сграда, която е собственост на Община Видин съгласно АОС 3424802.02.2016г. В случая същата е предмет на оспорения административен акт. Административния съд е приел, че въпреки непрецизното посочване по чл. 36, ал.1 ЗОС решението е материално законосъобразно, тъй като касае способ за продажба на частта на общината без търг или конкурс, позовавайки се на чл. 35, ал. 3 и чл. 66 от ЗС. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при неправилно приложение на закона. От фактическа страна по делото се установява, че производството е започнало с молба, подадена от И.Р., П.С., Н.И. и С. А. до Община Видин, в което е направено изявление за прекратяване на съсобственост на основание чл. 36 от Закона за общинската собственост, тъй като същите са признати за собственици с нотариален акт 73, том III, дело 1517/1994г. на поземлен имот с идентификатор 10971.502.725 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин, без сградите в същия, тъй като същите са общинска собственост. Кметът на община Видин е отправил предложение до Общински съвет гр. Видин за вземане на решение, с което съгласно т.1 да се Допълни годишната програма за управление и разпореждане с имоти общинска собственост в частта й Имоти частна общинска собственост съгласно Закона за общинската собственост и Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на Община Видин с продажба на сграда с идентификатор 10971.502.725.2 по кадастралната карта на гр. Видин, община Видин, със застроена площ 84 кв.м., с предназначение: Жилищна сграда, съгласно Акт за частна общинска собственвост 3424/02.02.2016г. с прогнозен приход от продажбата в размер на 8 424.00 лв. С т. 2 Общински съвет Видин дава съгласие Община Видин да продаде недвижимия имот частна общинска собственост, съгласно АОС 3424/02.02.2016г. на И. Р., П. С., Н. И. и С. А. като собственици на поземления имот. С т. 3 е одобрена цена за продажба и с т. 4 е упълномощен кмета на Община Видин да издаде заповед и сключи договор за продажба с И. Р., П. С., Н. И. и С. А.. По така отправеното предложение на редовно заседание на Общински съвет Видин проведено на 15.04.2024г. с Протокол 4 е взето решение 94, с което на основание чл. 21, ал.1, т. 8 от ЗМСМА във връзка с чл. 36, ал.1, т. 2 и ал. 3 от Закона за общинската собственост и чл. 65, ал.1, т. 3 и ал. 6 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на Община Видин е дадено съгласие за разпореждане на общинско имущество /прекратяване на съсобственост/, съгласно по горе посочените точки. По делото няма спор за факти. Спорът е досежно приложението на материалния закон в частност чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗОбС. За законосъобразността на едно решение на ОбС, основано правно на чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗОбС, се следва да е налице съсобственост по отношение на конкретен имот между посочените в нея субекти общината, държавата, физически и юридически лица. От данните по делото /коментирани по-горе/, Съдът приема извод, че пред него не се доказа построената сграда с идентификатор 10971.502.725.2 по КК на гр. Видин, със застроена площ от 84 кв.м. собственост на Община Видин, да е била в съсобственост между Община Видин и някое трето лице, вкл. и заинтересованите страни И.Р., П.С., Н.И. и С. А.. Видно от приложения АЧОС 3424 от 02.02.2016г. правото на собственост върху тази сграда е изцяло за Община Видин. В същият смисъл са и данните от приложената скици на сграда, издадени от АГКК. Те еднопосочно удостоверяват, че коментираната сграда е изцяло собственост на Община Видин и не съдържат никакви данни за наличие на съсобственост. Съсобственост върху сградата не се удостоверява дори и от представения констативен нотариален акт 73, том III, дело 1517/1994г. на нотариус Т.А. при РС-Видин. Съгласно него, И.Р., П.С., Н.И. и С.А. са признати за собственици по наследство на недвижим имот, като изрично е посочено без сградите посочени в парцела. След като липсват факти, които да водят до възникване на съсобственост върху сградата с идентификатор10971.502.725.2 по КК на гр. Видин и такава не е удостоверена нито от констативния нотариален акт, нито от АЧОС, се налага правният извод, че хипотезата на чл. 36, ал. 1 от Закона за общинската собственост не е налице липсва съсобственост, поради което Решение 94, взето с Протокол 4 от 15.04.2024г. от Общински съвет - Видин за прекратяване на съсобственост върху този ПИ, чрез способа по чл. 36, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОбС, се явява постановено в противоречие с материалния закон. Липсва основание за възникване на привилегията за изкупуване частта на общината, тъй като сградата е индивидуална частна общинска собственост, а третите лица не удостоверяват да притежава някакви идеални част от нея. При така установеното, към релевантният момент върху тази сграда с идентификатор 10971.502.725.2 не съществува съсобственост между Община Видин и И. Р., П. С., Н. И. и С. А., която да се прекрати по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗОбС, както основателно твърди касаторът. Основателно в оспорването на Областен управител на област Видин се сочи, че този правен ред е приложим единствено в хипотеза на установена съсобственост между общината и едно трето лице върху конкретен имот, частна общинска собственост, каквато не се удостовери да е била налице към датата на приемане на Решение 94/15.04.2024г. от ОбС Видин, поради което е налице неправилно приложение на материалния закон. На следващо място от една страна следва да се посочи, че не намира приложение и другата привилегирована хипотеза, която законодателят установява в чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, тъй като липсват предпоставки и за нейното приложение, както неправилно е приел административния съд. А от друга страна недопустимо е съдът да замести и да тълкува волята на органа, и да твърди че непрецизно е посочена разпоредбата на чл. 36, ал.1 от ЗОС и да се позовава на предвидената хипотеза в чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Въз основа на изложеното настоящият състав на касационната инстанция намира, че в конкретния случай общинският съвет е задължил кмета на общината да сключи договор за покупко - продажба на процесната сграда с И. Р., П. С., Н. И. и С. А. на цена определена от общинският съвет без търг или конкурс в нарушение на горепосочената законова норма. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, решението като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отменено решение 94, взето с Протокол 4 от 15.04.2024 г. на Общински съвет Видин. При този изход на спора и предвид заявеното искане от пълномощника на касатора, на последния следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за настоящата съдебна инстанции. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд четвърто отделение