Решение № 3607 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12630/2019 г.

Решение № 3607 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12630/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, (имаща характер на искане за отмяна), депозирана от Л. Томов. С него се прави искане на основание чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на влязлото в сила определение № 12774 от 30 септември 2019 г. постановено по адм. дело № 11042/2019 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС). Поддържа се, че така постановеното определение противоречи на определение № 13883 от 13 ноември 2018 г., постановено по адм. дело № 13506/2018 г. по описа на ВАС, като се твърди че двете производства са между същите страни. Ответникът – началникът на Затвора гр. София, чрез пълномощника си младши юрисконсулт Д. Маринова оспорва искането за отмяна като неоснователно и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. В искането се твърди, че определение № 12774 от 30 септември 2019 г., постановено по адм. дело № 11042/2019 г. по описа на ВАС, чиято отмяна се претендира, противоречи на определение № 13883 от 13 ноември 2018 г., постановено по адм. дело № 13506/2018 г. по описа на ВАС. От приложеното влязло в сила определение № 13883 от 13 ноември 2018 г., постановено по адм. дело № 13506/2018 г. по описа на ВАС, трето отделение, се установява, че по жалба на Л. Томов, е отменено определение № 5528 от 07 септември 2018 г., постановено по адм. дело № 7987/2018 г. по описа на Административен съд София - град. С отмененото определение първоинстанционният съд е приел за процесуално недопустима жалбата на Л. Томов срещу Заповед № 035 от 18 юли 2018 г., издадена от и. ф. н. с. ЗО [наименование], за освобождаването му от длъжността "охрана – резервоар питейна вода – 6 гр. ", считано от датата на заповедта, и е оставил без разглеждане същата. За да отмени това определение на първоинстанционният съд, ВАС е приел, че заповедта, с която началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие прекратява участието в трудова дейност на назначен на работа лишен от свобода, се издава в изпълнение на административната им дейност, поради което отговаря на определението за индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С процесното влязло в сила определение № 12774 от 30 септември 2019 г., постановено по адм. дело № 11042/2019 г. по описа на ВАС, трето отделение, чиято отмяна се иска, съдът е оставил в сила определение № 5880 от 05 август 2019 г., постановено по адм. дело № 6181/2019 г. по описа на Административен съд София - град. С това определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Л. Томов, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода в ЗО [наименование], срещу непроизнасяне от страна на началника на Затвора гр. София по негово заявление с вх. № Г-250 от 20 май 2019 г. Направеното от Л. Томов искане е било, съдът да постанови решение, с което от присъдата му да бъдат приспаднати общо 7 месеца и 29 дни, считано от 01 юни 2019 г. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай съдебните актове са постановени между същите страни, но по различни искания и на различно правно основание, или в случая не е налице предвидената в закона пълна идентичност на делата. Останалите доводи в искането за отмяна са неотносими към хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, а са свързани със законосъобразността на съдебния акт, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Предвид гореизложеното настоящият петчленен съдебен състав приема, че искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото основателно е искането на началника на Затвора гр. София, за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство. Тези разноски, определени по чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (обн., ДВ, бр. 5/2006 г., посл. изм. и доп., бр. 98/2015 г.) са в размер на 100 лева. С оглед гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 и 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,