Решение № 47 от 28.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 689/2009 г.

Решение № 47 от 28.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 689/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 вр. чл. 419, ал. 1 вр. чл. 341, ал. 1 вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. С определение № 679/22.06.2009 г., постановено по Н. Ч. Д. 381/2009 г., РС - Велико Търново /ВтРС/, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е наложил на Л. А. К. едно общо най-тежко измежду определените му наказания по Н. О. Х. Д. 223/2008 г. на ВтРС, Н. О. Х. Д. 238/2008 г. на ВтРС и Н. О. Х. Д. 1038/2008 г. на ВтРС - единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл. 24 НК това наказание е увеличено с пет месеца, при което за цялостно изтърпяване е определено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, търпимо при първоначален строг режим, в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато предварителното задържане по посочените дела. Срещу така постановеното определение в шестмесечен срок - на 19.11.2009 г., е постъпило искане от осъдения за възобновяване на наказателното производство, с оплакване за неосъществено право на защита на К., предвид обстоятелството, че делото е разгледано в негово отсъствие. От друга страна се отправят оплаквания конкретно с оглед прилагане разпоредбата на чл. 24 НК. Моли се процесното наказателно производство да бъде възобновено, с даване възможност за оспорване на увеличението на наложеното общо наказание. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и назначеният му служебен защитник поддържат искането с изложените в него доводи. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като съобрази искането и изтъкнатите в него съображения, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат разглеждани в настоящата процедура, намира за установено следното: За да са налице основанията на чл. 423, ал. 1 НПК, осъденото лице следва да не е участвувало в наказателното производство срещу му, освен ако не се е явило в съдебно заседание след изпълнение процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, без да сочи уважителни причини или се е укрило. Тъй като в конкретния случай става дума за производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, е ясно, че преди това са били постановени влезли в сила осъдителни присъди срещу К. За първото съдебно заседание на ВтРС на 12.05.2009 г. призовката за осъдения е получена от съпругата му, която е поела задължение да предаде на съпруга си сведенията за провеждане на производството за кумулация срещу му /л. 37 от съд. д./. За съдебно заседание на 11.06.2009 г. близките на К. вече са отказали да получат призовка за него, като отказът е регистриран в присъствието на двама свидетели /л. 47 от съд. д./. По този начин са изпълнени изискванията на чл. 180, ал. 4 вр. ал. 2 НПК. Познание на представител на прокуратурата за укриване на лицето с цел осуетяване на изтърпяване на наказание, е било повод в съдебно заседание на 12.05.2009 г. да се пристъпи към негово дирене чрез запитване за обявяването му за общодържавно издирване. На л. 43 от делото е приложено писмо с изх. № 6495/15.05.2009 г. на Областна дирекция на МВР, РУ - гр. Велико Търново, от което е видно, макар и без съществена конкретика, че осъденият е обявен за държавно издирване от РУ на МВР - Полски Тръмбеш. На л. 57 от съд. д. е приложено писмо с изх. № 2993/12.06.2009 г. на Областна дирекция на МВР - гр. Велико Търново, РУ - гр. Полски Тръмбеш. От същото, пристигнало макар след провеждане на откритото съдебно заседание на 11.06.2009 г., е видно, че Л. К. е обявен за ОДИ с телеграма № 20301/30.04.2009 г. и се издирва във връзка с влязла в сила присъда № 1112/17.03.2009 г. по Н. О. Х. Д. 238/2008 г. на ВтРС. Това е една от присъдите, предмет на производството за кумулация. Увереността на съда, дадена му от първото цитирано писмо, че осъденият е обявен за общодържавно издирване поради факта, че се укрива от изтърпяване на наказание, стои в основата на възприемане на наличие на основанията на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК. Затова производството е разгледано задочно за молителя, след като на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК му бил назначен служебен защитник. Произнасянето по същество на ВтРС пък е в рамките на направеното от прокурор от ВтРП предложение за прилагане разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, както и за прилагане разпоредбата на чл. 24 НК. По този начин и назначеният служебен защитник на осъдения не се е явил процесуално изненадан от съдебния акт, който не е атакуван пред горестоящ съд. Всичко изтъкнато по-горе, сочи, че К. се е укрил, макар и не по повод настоящото наказателно производство, а поради желание да се осуети изпълнението на акт, свързан пряко с него. От друга страна, с оглед редовна процедура по призоваването му за първото съдебно заседание, може да се претендира и за евентуално негово познание за провеждането процесно производство. Затова не могат да бъдат разкрити предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК. Тъй като цитираното основание е самостоятелно, неговата липса не дава възможност на тази инстанция да разсъждава по това нарушен ли е материалният закон с приложение разпоредбата на чл. 24 НК. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение