Решение № 5439 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1737/2010 г.

Решение № 5439 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1737/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариника Чернева Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Рубар Мохамед Рахим, действаща лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца Шабанг Рашид Мохамед и Шапол Рашид Мохамед, тримата граждани на Ирак, срещу Решение № 15743 от 19.12.2009 г. на ВАС, Трето отделение, постановено по адм. дело № 11565/2009 г., с което е потвърдено Решение № 381/20.08.2009 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет за отказ за предоставяне на бежански и на хуманитарен статут. В жалбата се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На първо място касаторката счита за неправилен извода на тричленния състав на ВАС, че обжалвания административен акт е мотивиран и на второ място заявява, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 15 "в" от Директива 2004/83 (ЕО на Съвета на ЕС за минималните стандарти за признаване и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б."д" от нея. По тези и други изложени съображения моли съдебното решение да бъде отменено и да се укаже на административния орган да постанови решение, с което да й предостави бежански и хуманитарен статут на нея и на малолетните й деца. В открито съдебно заседание чрез надлежно упълномощения си процесуален представител адв. Андреева поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът - Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет оспорва жалбата чрез процесуалният си представител юрк. Ичева. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно тричленният състав приема, че не са налице изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, в настоящият си съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С Решение № 15743 от 19.12.2009 г. на ВАС, Трето отделение, постановено по адм. дело № 11565/2009 г. е потвърдено Решение № 381/20.08.2009 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет за отказ за предоставяне на бежански и на хуманитарен статут. Съдът е констатирал, че при излагане на фактическата обстановка в обжалваното пред него решение са взети предвид всички изложени твърдения, направени в хода на административното производство. Констатациите на административния орган правилно са обсъдени съобразно дадените интервюта от жалбоподателката. По отношение на нея и на децата й не е налице преследване от страна на властите или на организация, на която държавата не може или не желае да противодейства. Не са й били отправяни закани за насилие или заплахи. Наличието на въоръжен конфликт в Ирак не е достатъчно за предоставянето на хуманитарен статут. Жалбоподателката е напуснала страната по нейно лично желание да придружава съпруга си, а от данните по преписката той няма предоставен статут в България. Направен е краен извод, че по отношение на нея не са били налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Така постановеното съдебно решение е правилно. Следва да се отбележи, че оплакването в касационната жалба, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила не представлява касационно основание за отмяна на съдебно решение, защото административнопроизводствени правила може да наруши само административен орган, а съдът нарушава съдопроизводствени правила. С обжалваното пред първоинстанционния съд решение № 381/20.08.2009 г. Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Рубар Мохамед Рахим, действаща лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца Шабанг Рашид Мохамед и Шапол Рашид Мохамед, тримата граждани на Ирак. Съображенията на тричленния състав на ВАС за да отхвърли жалбата срещу този отказ в производство по реда на чл. 87 от ЗУБ се споделят и от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че обстоятелства, които не са били изложени от жалбоподателката в проведените с нея интервюта законосъобразно не са били обсъдени от административния орган и не могат да се обсъждат за първи път от първата инстанция, а още по-малко могат да се коментират в касационното производство. Според разпоредбата на § 1а от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците, този закон въвежда разпоредбите на редица конкретно изброени директиви на Съвета на Европейската общност, включително и на Директива 2004/83 (ЕО на СЪВЕТА относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В чл. 15 "в" от тази директива са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е възприета в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, където се посочва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Цитираните текстове от Директивата и от ЗУБ не са различни в смисъла на направеното тълкуване в касационната жалба, поради което възражението се явява неоснователно. Касае се за лични заплахи срещу живота или личността, а не само до обективна характеристика на ситуацията в държавата по произход. Следователно не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Не са налице и условията на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Жалбоподателката не изразява никакви лични опасения за живота си при напускането на Ирак. Лично тя не се позовава на страх да се завърне в страната поради преследване заради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и / или убеждение. Като е достигнал до същия този правен извод, тричленният състав на ВАС е постановил решение, което не страда от твърдените в касационната жалба пороци, които да налагат неговата отмяна. С оглед изложеното и като се има предвид, че при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира обжалваното пред касационната инстанция съдебно решение да е нищожно или недопустимо, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - Първа колегия,