Решение № 4593 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8819/2017 г.

Решение № 4593 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8819/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "М. ИНК" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д. Б., ул. "Т." №..., представлявано от управителя Д. Г. К., чрез адв. А. И., против Решение № 4524/5.07.2017 г., постановено по адм. дело № 2593 по описа за 2017 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 0249478/7.03.2017 г. издадена от изпълняващ длъжността Директор на дирекция "Контрол" в ТД на НАП С., - запечатване на търговски обект - магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. С., стопанисван от жалбоподателя, за срок от 14 дни и забрана за достъп до обекта, за срока на действие на мярката, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС. В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че от административното нарушение са причинени незначителни вреди за фиска. Издаването на ПАМ, наред с наказателно постановление, съдържащо имуществена санкция, съществено затруднява стопанската дейност на жалбоподателя и нарушава принципа на съразмерност. Липсват фактически и правни основания за издаване на заповедта и за срока на мярката. В нарушение на принципа на съразмерност бил определен 14-дневен срок на мярката, при игнориране на обстоятелствата, че нарушението е за първи път и дружеството няма неплатени публични задължения. Липсата на мотиви относно определения срок на мярката е самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта, макар определянето на срока да е по целесъобразност. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., чрез юрк. юрк. Николаева и Зарева, в представен писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата Иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу заповедта за наложена ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС - неиздаване на фискална касова бележка при извършена контролна покупка на стойност 1,79 лв.: не е издадена касова бележка - фискален бон от регистрирано в обекта фискално устройство. Извършена е проверка на фискалното устройство с отпечатан дневен фискален отчет и контролна лента от ФУ, при което е установено, че няма регистрирана продажба на тази стойност. Констатирано е, че ФУ е в изправност по време на проверката. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта за срок от 14 дни и отстраняване стоките от него, при което е направил извод за законосъобразност на акта. Решението валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б."а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционния съд е преценил оспорения административен акт като законосъобразен. Дружеството не е опровергало установената в акта за установяване на нарушението фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. В случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Фактическият състав на налагане на принудителната административна мярка не съдържа резултат от административното нарушение, още по-малко преценка за размера на причинените от конкретното нарушение вреди за фиска. Законът допуска издаването на ПАМ, наред с наказателно постановление, съдържащо имуществена санкция и същественото затруднение за стопанската дейност на жалбоподателя е в резултат на създадената от него самия организация на търговската дейност. Неоснователно е оплакването за липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта и за срока на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, което съответства на обстоятелството, че нарушението е за първи път и дружеството няма неплатени публични задължения. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 300 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,