Решение № 10767 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7013/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 7768/25.02.2026 г., постановено по адм.д. № 10171/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е изменен ревизионен акт № Р-22221923006085-091-001/28.06.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност в общ размер на 185 057, 16 лв., от които главница в размер на 122 801, 51 лв. и определени лихви в размер на 62 255, 65 лв. като е намален размера на допълнително установени задължения за данък по Закона за данък върху добавената стойност в общ размер на 184 163, 14 лв., от които главница в размер на 122 195, 51 лв. и лихви в размер на 61 967, 63 лв., с което е изменен ревизионен акт № Р-22221923006085-091-001 от 28.06.2024 г., относно допълнително установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане в общ размер на 100 884, 23 лв., от които главница в размер на 71 070, 70 лв. и определени лихви в размер на 29 813, 53 лв. като е намален размера на допълнително установени задължения за данък по Закона за корпоративното подоходно облагане в общ размер на 100 428, 76 лв., от които главница в размер на 70 742, 42 лв. и лихви в размер на 29 686, 34 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна – Юниор М ЕООД, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221923006085-020-001/17.10.2023 г., издадена от началник на сектор в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на „Юниор М“ ЕООД, за определяне на задълженията му за ДДС за периодите от 01.12.2018 г. до 11.05.2021 г., както и по реда на ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад № Р-22221923006085-092-001/09.05.2024 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-22221923006085-091-001/28.06.2024 г. Установени са задължения за корпоративен данък в размер на 71 027, 37 лв. и за ДДС в размер на 122 828, 18 лв. В хода на ревизията, органите по приходите са установили, че "Юниор М" ЕООД не е представило изисканите му по реда на ДОПК първични счетоводни документи - фактури за покупки, платежни документи, сключени договори и други, поради което са приели, че декларираните разходи не са документално обосновани, чрез първични счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството, поради което е приложена разпоредбата на чл. 26, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане като е било извършено преобразуване в посока увеличение на счетоводните финансови резултати по години, като са били установени данъчни финансови резултати и дължим корпоративен данък, както следва: за 2018 г. жалбоподателят е подал годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с декларирани приходи в размер на 71 850 лв., а разходи в размер на 71 288 лв. и счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 562 лв. като дружеството е извършило преобразуване в посока намаление, чрез приспадане на данъчна загуба от предишни периоди, в резултат на което е формирало нулев данъчен финансов резултат. От органите по приходите на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е извършено допълнително преобразуване в посока увеличение с размера на декларираните разходи, които не са били документално обосновани и е формиран данъчен финансов резултат - печалба в размер на 71 288 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 7 128, 80 лв., за 2019 г. от дружеството жалбоподател са били декларирани приходи в размер на 405 101, 49 лв. и разходи в размер на 403 498 лв. със счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 1603, 49 лв. Извършено е било преобразуване в посока намаление, чрез приспадане на данъчна загуба в размер на 87 лв., в резултат на което е бил формиран данъчен финансов резултат – печалба в размер на 1516, 49 лв. и полагащ се корпоративен данък – 151, 65 лв. От ревизиращите органи е било извършено допълнително преобразуване в посока увеличение с размера на декларираните разходи, които не са били документално обосновани и е формиран данъчен финансов резултат - печалба в размер на 405 014, 49 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 40 501, 45 лв. и след приспадане на декларирания данък, останалата сума за довнасяне е била определена в размер на 40 349, 80 лв., върху която е начислена лихва в размер на 18 049, 68 лв. За 2020 г. дружеството е декларирало приходи в размер на 194 778, 32 лв., разходи в размер на 187 458, 94 лв. и счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 7 319, 38 лв. Извършило е преобразуване в посока увеличение и намаление със суми в размер на 2 318 лв., представляващи годишни счетоводни разходи за амортизации по чл. 54, ал. 2 от ЗКПО и годишни данъчни амортизации по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, като е била формирана данъчна печалба в размер на 7 319, 38 лв. и изчислен полагащ се корпоративен данък в размер на 731, 94 лв. Органите по приходите на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО са извършили допълнително преобразуване в посока увеличение с размера на декларираните разходи, които не са били документално обосновани като е формиран данъчен финансов резултат - печалба в размер на 194 778, 32 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 19 477, 83 лв., а след приспадане на внесения по ГДД данък, останалата сума за довнасяне е изчислена в размер на 18 745, 89 лв. като е начислена и лихва в размер на 6484, 82 лв. За 2021 г. от дружеството жалбоподател е била подадена ГДД, с която са били декларирани приходи в размер на 31 530 лв. и разходи в размер на 31 095, 13 лв. със счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 434, 87 лв. като е било извършено преобразуване в посока увеличение и намаление със суми в размер на 935 лв., представляващи годишни счетоводни разходи за амортизации и годишни данъчни амортизации и като краен резултат е била формирана данъчна печалба в размер на 434, 87 лв. и полагащ се корпоративен данък в размер на 43, 49 лв. Органите по приходите са извършили допълнително преобразуване в посока увеличение размера на декларираните разходи, които не са били документално обосновани. След извършен анализ на представените от търговските банки извлечения е било установено, че през периода дружеството има постъпления по банковите сметки в размер на 83 839, 34 лв. като част от тях в размер на 30 261, 50 лв. представлявали усвоен кредит. За останалата част от сумите в общ размер на 48 898, 52 лв., преведени от търговските дружества "Софтрейд 2003" ООД, "Сирена инвест" ЕООД, "Пагодасоф" ООД, "Бедар" ООД, "Плейбийч" ЕООД, "Комерсио" ЕООД, "Кливенто" ЕООД, "ние консултинг" ЕООД и други е било констатирано вписано основание "по фактура", като за органите по приходите при тези данни и с оглед декларирания размер на приходите, е установен недеклариран приход в размер на 17 368, 52 лв. като на основание чл. 78 от ЗКПО с посочената сума е извършено увеличение на финансовия резултат. Въз основа на тези корекции е формиран данъчен финансов резултат - печалба в размер на 48 463, 65 лв. и е изчислен дължим корпоративен данък в размер на 4 846, 37 лв., а след приспадане на внесения данък в размер на 0, 16 лв., е била останала сума за довнасяне в размер на 4846, 21 лв., върху която е начислена лихва в размер на 1185, 07 лв. При извършената ревизия по отношение на задълженията но ЗДДС е било установено, че "Юниор М" ЕООД е декларирало облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната с обща данъчна основа в размер на 624 338, 65 лв. и начислен ДДС в размер на 124 474, 90 лв. като всички фактури са описани подробно в ревизионния доклад. Пред органите по приходите не са били представени никакви доказателства относно осъществяваната от дружеството търговска дейност, документи и счетоводни справки за доказване на извършените доставки, като на осн. чл. 37, ал. 4 от ДОПК е било прието, че такива документи не съществуват. При преценка от и от служебно достъпната информация, органите по приходите са приели, че декларираните в дневниците за продажби фактури са издадени без основание и начисляването на ДДС за периода е неправомерно. В заключение е констатирано, че липсват реално осъществени доставки и действително настъпили данъчни събития, поради което за получателите не възниквало право на приспадане на данъчен кредит, но на основание чл. 85 от ЗДДС, е прието че ДДС по тези фактури е дължим, независимо, че реална доставка не е била осъществена. За получените доставки и данъчния кредит от ревизиращите органи е установено, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 122 828, 18 лв. по 30 броя фактури, в т. ч. по 13 броя фактури, издадени от "Кливенто" ЕООД в общ размер на 111 159, 94 лв.; в размер на 6656, 67 лв. по 7 броя фактури, издадени от "Юниор медикъл технолоджис" ЕООД; 1 бр. фактура, издадена от "Ворошилов пласт" ЕООД в размер на 1596 лв.; 1 бр. фактура, издадена от "Квант сервиз" ООД в размер на 1 240 лв.; 3 бр. фактури, издадени от "Тишо пласт" ЕООД в общ размер на 18 510 лв.; 2 бр. фактури, издадени от "Мссн" ЕООД в общ размер на 7 700 лв.; 2 бр. фактури, издадени от "Камакс" ООД в общ размер на 1 103, 45 лв. и 1 бр. фактура, издадена от "СОС Сервиз" ЕООД в размер на 1 920. 00 лв. От органите по приходите е било констатирано, че фактурите са били включени в дневниците за покупки на ревизираното дружество и в справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. При така установеното и след анализ на цялостната фактическа обстановка, предвид обстоятелството, че ревизираното дружество по никакъв начин не е удостоверило, че стопанисва обекти от които да извършва дейност и не представяне от негова страна и не осигуряване на достъп и възможност на органите по приходите да се запознаят със първични и вторични счетоводни – фактури, банкови и търговски документи, оборотни ведомости, главни книги, аналитични и хронологични регистри на счетоводни сметки и всякакви други книжа на осн. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6/чл. 9 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 122 828, 18 лв. по всички описани от жалбоподателя в дневниците му за покупки получени доставки. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е изменен от първоинстанционния съд. Решението си първоинстанционният съд е съобразил с изслушаната по делото съдебна експертиза. Първоинстанционният съд е приел, че относно доставчиците Юниор Медикал технолоджис" ЕООД, "Кливенто" ЕООД, "Тишо пласт" ЕООД и "Сос сервиз" ЕООД в хода на ревизионното производство, а и в съдебното производство, по делото не са приложени доказателства жалбоподателят да притежава документи по чл. 71, т. 1 от ЗДДС като получател на облагаеми доставки. Освен първичният счетоводен документ няма приложени и никакви други съпътстващи ги документи – договори за покупко-продажба, приемо-предавателни протоколи, оферти. Прието е, че по фактурите липсват реално осъществени доставки, ДДС е начислен неправомерно и за получателя не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Първоинстанционният съд е приел, че за съда са налице доказателства за предоставени услуги/стоки от доставчици "Квант сервиз" ЕООД, "Ворошилов пласт - 06" и "Камакс" ООД доказващи реалност на същите по фактура от 11.02.2020 г. на "Квант сервиз" ЕООД за 1 бр. лаптоп; фактура с № от 25.10.2019 г. на "Ворошилов пласт - 06" ЕООД за производство, доставка и монтаж на ПВЦ дограма с ДО 1330 лв. и ДДС 266 лв.; фактура от 20.11.2020 г. на "Камакс" ООД с ДО 416, 67 лв. и ДДС 83, ЗЗ лв. и фактура от 27.11.2020 г. на "Камакс" ООД с ДО 502, 87 лв. и ДДС 100, 58 лв. със съпътстващ документ спецификация № 1, тъй като са налице кумулативно предвидените материалноправни предпоставки на регламентирания в ЗДДС състав, а именно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, съпътстващи документи за реално получаване на стоките или услугите - гаранционна карта, спецификация, данни за плащания по банков път, както и че дружествата са разполагали с кадрова и кадрова обезпеченост, поради което жалбата в тази част следва е уважена, а ревизионният акт като незаконосъобразен е изменен. По отношение на задълженията за корпоративен данък, съдът е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когото е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Приел е, че в случая не са налице първични счетоводни документи за процесните периоди: 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. хронология на счетоводни сметки, аналитични и синтетични оборотни ведомости, главни книги, документи доказващи техническа и кадрова обезпеченост на извършваните доставки, фактури за покупки и документи за разплащане между страните по сделките, сключени договори, приемо – предавателни протоколи, разписки и други съпътстващи доставките документи, с изключение на горепосочените от съда за доставките по 4-те броя фактури от 11.02.2020 г. с № от 25.10.2019 г.; с № от 20.11.2020 г. и от 27.11.2020. Съдът приема, че за 2018 г. правилно е извършено допълнително преобразуване от органите по приходите на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО в посока увеличение с размера на декларираните разходи, които не са били документално обосновани като е формиран данъчен финансов резултат - печалба в размер на 71 288 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 7128, 80 лв., за 2019 г. от ревизиращите органи е било извършено допълнително преобразуване в посока увеличение с размера на декларираните разходи, които не са били документално обосновани и е формиран данъчен финансов резултат - печалба в размер на 405 014, 49 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 40 501, 45 лв. като след приспадане на декларирания данък, е изчислена сума за довнасяне в размер на 40 349, 80 лв., върху която е начислена лихва в размер на 18 049. 68 лв. При приети извършени реални доставки по фактура с от 25.10.2019 г. на "Ворошилов пласт - 06" ЕООД за производство, доставка и монтаж на ПВЦ дограма с данъчна основа 1330 лв. и ДДС 26 лв. е определен дължим корпоративен данък е в размер на 40 216, 80 лв., и съответната лихва. За 2020 г. от органите по приходите на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е извършено допълнително преобразуване в посока увеличение с размера на декларираните разходи, които не са били документално обосновани и е формиран данъчен финансов резултат - печалба в размер на 194 778, 32 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 19 477, 83 лв., а след приспадане на внесения по ГДД данък, сумата за довнасяне е изчислена в размер на 18 745, 89 лв. като е начислена и лихва в размер на 6484, 82 лв. При приети извършени реални доставки по фактура от 11.02.2020 г. от 20.11.2020 г. и от 27.11.2020 г., дължимият корпоративен данък е определен в размер на 18 550, 61 лв. За 2021 г. органите по приходите са извършили правилно допълнително преобразуване на осн. чл. 78 от ЗКПО в посока увеличение размера на недеклариран приход. Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО - при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. При установяване, че през периода жалбоподателя има постъпления по банковите сметки в размер на 83 839, 34 лв. като сумите в общ размер на 48 898, 52 лв. са преведени от търговските дружества "Софтрейд 2003" ООД, "Сирена инвест" ЕООД, "Пагодасоф" ООД, "Бедар" ООД, "Плейбийч" ЕООД, "Комерсио" ЕООД, "Кливенто" ЕООД, "Ние консултинг" ЕООД с вписано основание "по фактура" и с оглед декларирания размер на приходите и установен недеклариран приход в размер на 17 368, 52 лв., със същата сума е извършеното увеличение на финансовия резултат, поради което е формиран данъчен финансов резултат - печалба в размер на 48 463, 65 лв., изчислен дължим корпоративен данък в размер на 4846, 37 лв., след приспадане на внесения данък в размер на 0, 16 лв., е останала сума за довнасяне в размер на 48462 21 лв., върху която е начислена лихва в размер на 1185, 07 лв. Първоинстанционният съд е приел, че допълнително установените задължения в ревизионния акт по Закона за корпоративното подоходно облагане в общ размер на 71 070, 70 лв. и определените лихви в размер на 29 813, 53 лв. следва да бъдат изменени, като бъдат намалени в общ размер на 70 742, 42 лв. и лихви за просрочие в размер на 29 686, 34 лв. Решението на първоинстанционния съд, в обжалваните му части е неправилно. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на ревизионния акт по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Квант сервиз ЕООД фактура от 11.02.2020 г., Ворошилов пласт 06 ЕООД – фактура от 25.10.2019 г. и фактура от 20.11.2020 г., Камакс ЕООД – фактура от 27.11.2020 г., както и преобразуването на финансовия резултат със стойността на тези фактури за целите на ЗКПО. Предмет на доставката по фактурата, издадена от Квант сервиз ЕООД е покупката на лаптоп. Изводите си първоинстанционният съд е обосновал единствено с обстоятелството на представена гаранционна карта. Основателни са оплакванията, съдържащи се в касационната жалба, че не са представени доказателства, че същият е използван за целите на независимата икономическа дейност на търговското дружество. Предмет на доставката по фактурата, издадена от Камакс ЕООД е производство, доставка и монтаж на ПВЦ дограма. Предмет на доставка по фактурите, издадени от Ворошилов пласт 06 ЕООД е производство, доставка и монтаж на ПВЦ дограма. По отношение на посочените доставчици са представени само процесните фактури. Всъщност по отношение на тези фактури изводи на първоинстанционния съд липсват, доколкото е направена само констатацията, че са налице материалноправните предпоставки за правото на приспадане на данъчен кредит. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с това, че правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде "данъчнозадължено лице" по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата — да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и с членове 238—240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). От това следва, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. Качеството "данъчнозадължено лице" на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). В процесния случай не съществува спор по отношение на обстоятелството, че са изпълнени формалните изисквания. Едно от тези изисквания е и притежаването на самата фактура. Член 178 от директивата предвижда, че данъчнозадълженото лице следва да притежава фактура, съставено в съответствие с чл. 220 – 236 и чл. 238 – 240. В тези фактури е посочен и съответният доставчик, като това обстоятелство представлява формално основание за правото на приспадане на ДДС. За разлика от това, качеството данъчнозадължено лице на доставчика наа стоките или услугите спада към материалноправните условия. Именно данъчнозадълженото лице, което упражнява правото на приспадане на ДДС трябва да докаже, че доставчикът на стоките или услугите, във връзка с които е упражнено това право е имал качеството на данъчнозадължено лице. Данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. От събраните по делото доказателства, обаче не се установява и изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация не са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Това не се отрича от принципно правилното разбиране на първоинстанционния съд, че дори и да се приеме че не са доказани кадрова и материална обезпеченост за извършване на доставките, то само наличието на това обстоятелство, без доказано и твърдяно обстоятелство от органите по приходите на данъчна измама не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Целта на член 203 от директивата е да отстрани риска от загуба на данъчни приходи, този риск може да бъде избегнат в случай, че данъчната администрация разполага с необходимите данни, за да установи дали са изпълнени материалноправните условия за възникване на правото на приспадане на ДДС, независимо от това дали този ДДС е бил посочен в документ озаглавен фактура или в друг документ, като например договор сключен между страните. В тази връзка съдът на Европейския съюз приема, че договор за финансов лизинг след чието сключване не е издадена данъчна фактура може да се счита за фактура по смисъла на чл. 203 от директивата в случай че този договор съдържа всички необходими данни, за да може данъчната администрация на съответната държава членка да установи дали материалноправните условия за възникване на правото на приспадане са изпълнени. В процесния случай не се установява на какво основание са били издадени процесните фактури. Решаващо е дали получателят по доставката може да установи действителното извършване на фактурираните доставки и останалите предпоставки за правото на приспадане на данъчен кредит. Във връзка са данъчната измама, тази съдебна инстанция съобразява, че що се отнася до тежестта на доказване на качеството на данъчнозадължено лице на доставчика, следва да се направи разграничение от една страна, на изпълнението на това материалноправно условие за правото на приспадане на ДДС, и от друга страна за наличието на измама с ДДС. Затова, макар от искащото да упражни правото си на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице по принцип да не може да се изисква – в контекста на борбата с измамите с ДДС, да проверява дали доставчикът на съответните стоки или услуги има качеството на данъчнозадължено лице, това не се отнася за случаите, когато установяването на това качество е необходимо, за да се провери дали е изпълнено това материалнаправно основание за правото на приспадане. Това доказване не може да се приеме за осъществено само с представените по делото фактури. При съобразяването на така направените изводи неправилно първоинстанционният съд е изменил ревизионния акт по отношение на установените задължения за ДДС и за корпоративен данък. При съобразяване на тези обстоятелства първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено, и следва да бъде постановено ново, с което да се отхвърли жалбата на търговското дружество срещу ревизионния акт. Разноски се дължат на ответника за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 450 евро за двете съдебни инстанции и внесена държавна такса за касационното обжалване в размер на 869, 20 евро. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, Върховният административен съд, първо отделение