Решение № 2861 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2002/2017 г.

Решение № 2861 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2002/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. Г., от гр. Р. против решение № 1798/16.12.2016 г. по адм. дело № 238/2016 г. на Административен съд - гр. Б.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че административният съд не е съобразил липсата на конкретни мотиви, от които страдат актовете на пенсионните органи. Посочва, че в нарушение на чл. 170 АПК в хода на процеса не са били установени фактите и обстоятелствата релевантни за спора. Намира, че въпреки изпълнената експертиза, по делото е останал неизяснен начинът - механизмът на определяне на стажа и размера на отпуснатата пенсия. Посочва, че съдът не е обсъдил всички събрани в хода на съдебното дирене писмени доказателства, не ги е подложил на анализ и се е ограничил да обсъжда обстоятелства, свързани с начина на установяване на закупения осигурителен стаж по чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Поддържат се доводи, че съдът не е изложил съображения защо оспорването е неоснователно. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Б. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че не са налице сочените от касатора касационни основания. Наведените от него твърдения и доводи в касационната жалба не намират подкрепа от данните по делото и административната преписка. Съдебното решение е ясно и точно мотивирано като са обсъдени всички относими за спора факти. Приложен е точно материалният закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1798/16.12.2016 г. по адм. дело № 238/2016 г. Административен съд - гр. Б. е отхвърлил жалбата на М. Б. Г., от гр. Р. срещу решение № 2153 - 01 - 27/14.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Б. и потвърденото с него разпореждане № 4801220032/02.02.2016 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. За да постанови съдебното решение, административният съд е приел, че актовете на пенсионните органи са издадени в рамките на тяхната компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № 4801220032/07.12.2006 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Б. на М. Г. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), считано от 01.08.2006 г. при зачетен осигурителен стаж от трета категория от 35 години, 01 месец и 01 дни. Пенсията е преизчислявана по реда на чл. 102 КСО с последващи разпореждания като е бил включен и допълнително придобит осигурителен стаж. С разпореждане № 4801220032/02.02.2016 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ ЛПОСВ на Г. е била изменена като е зачетен общ осигурителен стаж от трета категория труд от 44 г., 01 м. и 26 дни. В последвалото обжалване по административен ред жалбоподателката е направила твърдение, че осигурителният и стаж е в размер на 45 г., 05 м. и 22 дни. Не е обосновала за кои периоди е налице разминаване в преценката на пенсионните органи и нейните изчисления. С решение № 2153 - 01 - 27/14.04.2016 г. директорът на ТП на НОИ - гр. Б., позовавайки се на подробния доклад за наличния и установен осигурителен стаж по административната преписка и проверявайки изчисляването на пенсията по методиката за нейното определяне не е установил грешки или несъответствия и е потвърдил оспореното пред него разпореждане. В жалбата пред първоинстанционния съд М. Г. отново твърди, че размерът на отпуснатата ЛПОСВ е определен неправилно, но не конкретизира в какво се състои неправилността. Посочва, че осигурителният стаж е изчислен неправилно без да влиза в ясна конкретика, за това кои са спорните периоди. При така заявени пороци на оспорените актове законосъобразно административният съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която да извърши цялостна проверка на отпуснатата ЛПОСВ. Вещото лице е дало заключение за точно определяне на индивидуалния коефициент и правилно изчисляване на размер на осигурителното плащане. Административният съд е съобразил, че липсват несъответствия между доказателствата по делото и установените факти досежно наличния осигурителен стаж на лицето. Обосновано е отказал да цени осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 1, т. 1 КСО поради неналичие на фактическия състав от посочената разпоредба и законосъобразно е кредитирал с доверие приетата по делото експертиза. Настоящият състав на Върховния административен съд намира за неналични наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение. Актовете на пенсионните органи не страдат от порока липса на мотиви, а фактите във връзка с осигурителните права на жалбоподателката са вярно изяснени. Не са налице твърдените нарушения по чл. 170 АПК. В рамките на назначената експертиза и от анализа на относимите доказателства съдът е изяснил релевантните за спора факти и е направил верни изводи. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице наведените с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност е достигнал до верни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение