Решение № 225 от 10.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9234/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Крумова и П. Гълъбов против решение 4884 от 18.07.2023 г., постановено по адм.д. 2889/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и молят за отмяната му. Ответникът кметът на район Сердика Столична община не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Д. Вълкова и Б. Здравкова Михайлова оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответницата Р. Здравкова не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Д. Крумова и П. Гълъбов против заповед РСР23-РА50-40/06.03.2023 г. на кмета на район Сердика Столична община, в частта по т. ІІ, с която на основание чл. 16, ал. 6 вр. с чл. 4 ЗУТ са посочени наследниците на С. Николов съгласно удостоверение за наследници, относно индивидуализирания новообразуван с плана УПИ Х-502.723, отреден за За производство, складове, офиси и търговия, кв. 33, находящ се в строителните граници на [жк], м. Герено (бивш имот 1429, кв. 2 по плана на гр. София, м. ПЗ Илиянци изток), с площ 4019 кв. м. и е определен идентификатор на имота. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения, в съответната част, административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неговата законосъобразност. Излага съображения, че по делото не е налице спор относно индивидуализацията на имота, а единствено относно описаните в заповедта наследници на С. Николов и Г. Гълъбов, които органът е посочил, съгласно удостоверение за наследници. Приема, че ЗУТ не предвижда посочване на собственици, позовавайки се на § 5, т. 12 от ДР ЗУТ, но предвид, че заповедта се изпраща за вписване в Агенцията по вписванията се изисква посочване на имена на живи собственици. Посочва, че наличието на спор между наследниците, в частност притежаването на вещни права, следва да се разреши по съдебен ред. По тези съображения съдът прави заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. По делото е безспорно, че ПУП е изработен и одобрен на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ с решение на Столичен общински съвет, влязло в законна сила. Оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като при постановяването му не е спазено изискването на чл. 35 АПК и не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. От приложената по делото кадастрална скица на процесния имот, издадена на 03.04.2018 г. е видно, че в кадастралния регистър като съсобственик е вписан Логистичен център Север ООД и е налице отбелязване, че няма данни за носители на други вещни права. Жалбоподателите се легитимират като собственици на имоти с решение на ОСЗ от 30.12.2005 г., с което е признато правото на собственост на наследниците на С. Николов в съществуващи (възстановими) стари реални граници, като не е установена идентичност на процесния имот с някой от имотите, върху които е възстановено правото на собственост. Съгласно императивното изискване на чл. 16, ал. 2 ЗУТ подробният устройствен план по ал. 1 се изработва на базата на кадастрална карта, одобрена по реда на ЗКИР. Със заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ се конкретизира съответният новообразуван УПИ, но собствеността се определя по данните залегнали в ПУП, чиято основа е действащата КК и КР. След като е налице влязла в сила заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър съгласно чл. 16, ал. 2 и чл. 115, ал. 2 ЗУТ, ПУП се изработва въз основа на нея като същата съдържа данни за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти и сградите, а собствеността се определя съобразно данните, залегнали в регистъра към кадастралната основа, на която е изработен подробния устройствен план. Административният орган има правомощието да отрази в административния акт само изрично посочените в закона обстоятелства, обвързан е от данните по плана и е длъжен да се ограничи в рамките на съдържанието на влезлия в сила ПУП при посочване на собственика на имота. От изложеното следва, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до нарушение на материалния закон, а обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед в обжалваната й част да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне в отменената част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,