Решение № 7268 от 1.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5838/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенцията по вписванията (АВ), чрез процесуален представител, срещу решение 1134/22.02.2023 г., постановено по адм. дело 11466/2022 г. на Административен съд София град ( АССГ), с което е отменен отказ на АВ, обективиран в писмо с изх. 66-00-199 от 09.03.2022 г., с което е оставено без уважение искане на З. Л. Д. за заличаване на нейни лични данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на КАЛАС ЕООД, раздел Актуален учредителен акт , в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по заявление от 2.03.2022г. и преписката е изпратена на АВ за ново произнасяне по заявлението. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. С писмена молба, постъпила във ВАС на 16.01.2025 г., АВ е представила доказателства за заличаване на лични данни на З. Л. Д. и иска прекратяване на производството по делото, поради отпаднал правен интерес от оспорването. Ответникът по касационна жалба - З. Л. Д., чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмена молба оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а обжалваното решение оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция, представляващи такива за адвокатско възнаграждение за един адвокат по чл.38 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Искането на АВ за прекратяване на производството по делото е неоснователно. Молбата от 16.01.2025 г. на АВ с направено искане за прекратяване на производството по настоящото дело , поради отпаднал правен интерес от оспорването, следва да се тълкува като съдържаща доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение в резултат на отпадане на правния интерес за З. Л. Д., тъй като се сочи, че е извършено заличаване на личните й данни, за което е представено копие от дружествен договор на КАЛАС ЕООД. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно за действителността и допустимостта на обжалваното съдебно решение (и съответствието му с материалния закон), поради което, независимо, че волеизявлението на АВ е направено след срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, се дължи произнасяне относно наличието на основанията за недопустимост (и действителност). Обжалваното съдебно решение е действително и допустимо, като постановено от законен състав на административен съд, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против акт на АВ като администратор на лични данни, за който се твърди, че нарушава правото на изтриване по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Представеното пред касационната инстанция копие от дружествен договор със заличени лични данни е без достоверна дата относно извършената промяна в него, а с оглед забраната по чл. 220 от АПК касационната инстанция не разполага с правомощия за фактически установявания относно съществото на спора (включително дали и кога са заличени личните данни на З. Д.). По изложените съображения се налага извод, че не са налице основания за прекратяване на делото - липсва изрично волеизявление за отказ/оттегляне на касационната жалба, което да е съчетано с искането за прекратяване на производството по настоящото дело ; не са изпълнени предпоставките както на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, така и на чл. 221, ал. 4 от АПК, за да се прекрати производството по делото. Производството пред първоинстанционния съд се е развило след обезсилване, поради неправилно конституиране на страните, на първоначално постановеното решение 3942/13.06.2022 г. по адм. дело 3015/2022 г. на АССГ, с решение 11540/13.12.2022 г. по адм. дело 6878/2022 г. на Върховния административен съд, пето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Административният съд е бил сезиран с жалба от З. Л. Д. против изричен отказ на АВ, обективиран в писмо с изх. 66-00-199 от 09.03.2022 г., постановен по заявление на жалбоподателя с вх. рег. 66-00- 199/02.03.2022 г., като с последното, жалбоподателят е направил искане за заличаване на личните му данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на КАЛАС ЕООД, раздел Актуален учредителен акт , в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че при наличието на изрично заявено оттегляне на съгласието на субекта на данни, както и надлежно отправено искане за изтриване на тези лични данни от свързания с тях субект, и при липсата на някое от изключенията, предвидени в чл. 17, §3 от ОРЗД, ответникът, в нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 17, §1, б. б от ОРЗД е отказал да изтрие/заличи публикуваните лични данни на жалбоподателя. С оглед изложените съображения и след обстоен анализ на относимите норми съдът е приел, че оспорения отказ е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен и преписката да бъде изпратена на Агенция по вписванията като администратор на лични данни, за ново произнасяне по заявлението на З. Д.. При направената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира решението за валидно и допустимо. Представените в касационното производство доказателства за заличаване на лични данни на З. Д. от АВ не сочат за недопустимост на съдебното решение, тъй като нямат достоверна дата отпреди постановяването му, заличаването е след постановяване на решението на АС и образуване на касационното производство, поради което не обосновават извод за порок на съдебния акт. Така постановеното решение е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е направил правилни и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извършеният анализ на събраните доказателства е задълбочен, а приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с тях. Правните изводи са аргументирани. Заявлението за заличаване на лични данни е подадено от З. Д. в качеството на субект на данни, по смисъла на чл. 4, параграф 1 от ОРЗЛД, а не в качеството на представляващ юридическото лице. В качеството си на субект на данни З. Д. разполага с правата по чл. 15 22 от ОРЗЛД, чиято ефективна съдебна защита е гарантирана с разпоредбите на чл. 79 от ОРЗД. Именно субектите на данни са легитимираните по смисъла на ОРЗЛД лица, в полза на които са предвидени правата по чл. 15 22 от същия, с оглед обработване на личните им данни в съответствие с изискванията и принципите, установени в същия акт на Съюза. Неоснователни са наведените доводи от касатора, че АВ е получател на лични данни, предоставяни от заявителите в хода на регистърното производство. Съгласно чл. 4, параграф 7 от ОРЗД администратор на лични данни означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Обработване на лични данни по определението на чл. 4, параграф 2 от ОРЗД означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Съгласно чл. 3 и чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ АВ води, съхранява, осигурява автоматизирано подаване на информация за вписаните търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел и свързаните с тях обстоятелства и обявените актове в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на Националната агенция за приходите, както и на други субекти, определени със закон; осигурява свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите; осигурява регистриран достъп до делото на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел; осигурява свободен и безплатен достъп до вписаните обстоятелства и обявените актове и чрез системата за взаимно свързване на регистрите. Следователно АВ попада в определението за администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, параграф 7 от ОРЗД, независимо от това, че получава актовете и данните от друго лице заявител по смисъла на ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно решение на СЕС от 04.10.2024г. по дело С-200/2023г. органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както получател на тези данни, така и в частност доколкото ги обявява техен администратор по смисъла на тази разпоредба, включително, когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че при постъпило искане от субект на данни за заличаване на лични данни в хипотезата на чл.17, § 1, б. б ОРЗД администраторът на лични данни е длъжен и трябва да изпълни задължението си по чл. 17, § 1 от ОРЗД като изтрие категорията лични данни на заявител, по смисъла на чл. 4, т. 1 от ОРЗД, с изключение на онези, за които съществува друго правно основание за обработването им (чл. 17, § 1, б. б , предл. последно ОРЗД), каквото в случая се съдържа в разпоредбата на чл. 115, т. 3 от Търговския закон. Поради това, при постановения отказ е възникнало право на обжалване по реда на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД за З. Д.. Като ответник по жалбата правилно е конституирана АВ. Становището на КЗЛД като национален надзорен орган рег. ПНМД-01-116(20)/01.02.2021 г., издадено на основание член 58, параграф 3, буква б) от този Регламента, също не е достатъчно, за да освободи администратора на лични данни да изпълнява задълженията си по Регламента и не е обвързващо спрямо двете страни по настоящото производство, поради което и доводите в обратния смисъл в касационната жалба са неоснователни. Неоснователно е наведеното от касатора твърдение, че дружеството не е изпълнило свое задължение да представи заверен препис от акта, подлежащ на вписване, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Пред АВ са предоставени личните данни, но в случая тя ги обработва. Публикуването на лични данни в интернет сайт, съгласно чл. 4, т. 2 Регламент (ЕС) 2016/679 е обработване, тъй като е операция с лични данни, като регламентът включва в това определение и автоматичните операции, предвид което задължението е на администратора - АВ. Съгласно цитираното по горе решение на СЕС С-200/2023 Директива 2017/1132, и по-конкретно чл. 16 от нея, както и чл. 17 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика на държава членка, която предполага органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка, да отхвърля всяко искане за изтриване на неизисквани от Директивата или правото на държавата членка лични данни, съдържащи се в публикуван в регистъра дружествен договор, когато в противоречие с предвидените в тази уредба процесуални правила, не му е предоставен препис от договора със заличаване на тези данни. От изложеното дотук, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АССГ. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за производството пред ВАС за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 1 000 лв., платимо от АВ, като същото не се явява прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение