Решение № 466 от 11.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1756/2014 г.

Решение № 466 от 11.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1756/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от подсъдимия П. В. П. срещу решение № 180 от 16.09.2014 г. по ВНОХД № 161/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново, с което е потвърдена присъда № 8 от 15.05.2014 г., постановена по НОХД № 107/2014 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ловеч и подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 04.06.2013 г. в [населено място] е отнел от владението на В. С. П. чужди движими вещи на обща стойност 123,71 лева, като употребил за това сила и грабежа е придружен с убийството на П., като на основание чл. 199, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 198, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 3, във вр. с ал. 2 НК на подсъдимия е определено наказание "доживотен затвор", заменено с наказание "лишаване от свобода" за срок от двадесет и пет години, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от "закрит" тип при първоначален "строг" режим. С присъдата подсъдимият П. е осъден да заплати на гражданските ищци С. Г. С. и Д. Г. С. сумата от по 60 000 лева - обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, като предявените граждански искове са отхвърлени до пълния им размер от 100 000 лева. С присъдата подсъдимият П. е осъден да заплати и сумата от 5343,82 лева - разноски по водене на делото. В касационната жалба се сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Поддържа се, че наложеното наказание е явно несправедливо и твърде завишено. В хода на касационното производство подсъдимият изразява съжаление за извършеното, като твърди, че е бил провокиран от пострадалия. Моли да бъде изменена присъдата, като бъде намалено наложеното му наказание. Защитникът поддържа касационната жалба, като твърди, че въззивният съд не е съобразил съществуващите смекчаващи отговорността обстоятелства. Предлага наложеното на подсъдимия наказание да бъде редуцирано до двадесет години "лишаване от свобода". Представителят на държавното обвинение поддържа, че въззивния съд е отмерил правилно наказанието на подсъдимия, като вярно е отчел и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Законосъобразно е приел, че като отегчаващи отговорността обстоятелства трябва да бъдат ценени мястото, начина, мотива и средството послужило за извършване на деянието, като и обстоятелството, че П. е нанесъл няколко удара с нож на пострадалия. Предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. В касационната жалба са отразени изключително пестеливо единствено оплаквания, свързани с размера на наложеното наказание, които са относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Впоследствие с приложената по делото писмена защита и в хода на касационното производство е изразено и недоволство от възприетата ат решаващите съдилища фактическа обстановка по делото и конкретно се твърди, че пострадалият е осъществил действия, с които е провокирал извършването на инкриминираното деяния. Касационният съд, като съобрази разпоредбата на чл. 347 НПК и конкретно пределите на касационната проверка прие, че в настоящото производство следва да се произнесе само по оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, тъй като единствено то е отразено в касационната жалба. По отношение на други оплаквания, свързани с останалите касационни основания съдът не може да се произнесе, тъй като те са представляват недопустимо разширяване на касационната жалба и са направени извън срока по чл. 350 НПК. Наред с изложеното съществува и принципна забрана да бъдат ревизирани отразените в обвинителния акт факти, тъй като настоящото производство се е развило по реда на диференцираната процедура по глава ХХVII НПК и конкретно при приложението на чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият е признал отразените в обвинителния акт факти. Касационният съд прецени, че правилно решаващите съдилища са ценили като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и изразеното съжаление за извършеното престъпление. Законосъобразно като отегчаващи отговорността обстоятелства са преценени начина на извършване на престъплението (посредством множество удари с нож), липсата на разбираем мотив за извършването му, значителните болки, търпени от пострадалия, преди настъпването на смъртта и обстоятелството, че пострадалия е оказвал помощ на подсъдимия и е демонстрирал добро отношение към него. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства правилно решаващите съдилища са преценили, че на подсъдимия трябва да бъде наложено наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и вярно са определили наказание "доживотен затвор". Законосъобразно съдилищата са приели, че това наказание трябва да бъде заменено с по-лекото наказание "лишаване от свобода", като правилно са приложили разпоредбата на чл. 58а, ал. 3 НК. Законосъобразно е определен и срока на наказанието в размер на двадесет и пет години, като са отчетени посочените по- горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и конкретно обществената опасност на подсъдимия и на осъщественото от него престъпление. Касационната инстанция прецени, че така определеното наказание е съразмерно и съответно на извършеното престъпление и евентуалната му редукция не би била съобразена с нормата на чл. 36 НК и с постигането на целите на специалната и генералната превенция. Ето защо касационният съд прецени, че определеното на подсъдимия П. наказание е справедливо и същото не трябва да бъде намалявано. На тези основания съдът прие, че не са налице предпоставките за изменение на атакувания въззивен съдебен акт, като същият трябва да бъде изцяло оставен в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение