Решение № 8979 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4292/2009 г.

Решение № 8979 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4292/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на митница "Кулата", подадена чрез ст. юрисконсулт Бухлева против решение № 33/3.02.2009 г. на Административен съд - Благоевград (АДмС - Благоевград), постановено по адм. д. № 801 по описа за 2008 г. на този съд, с което е отменено уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания (УДППДВ) № 7100 - 0148/24.06.2008 г. на Заместник началника на митница "Кулата" за промяна на митническа стойност. С актът е уведомен ЕТ "Боев - Петър Боев" - със седалище в гр. Пловдив да заплати вносно митническо задължение в размер на 17 539, 32 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2006 г. до момента на погасяване на задължението. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3, предложения първо от АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че УДППДВ не е решение за промяна на митническата стойност или за определяне на нов тарифен номер, а с поканата митническият орган е уведомил длъжника за възникналото вносно митническо задължение относно стока, внесена през МП "Кулата", без знанието и разрешението на митническата администрация. Стоката не е декларирана по установения ред, за нея не са плащани митни сборове и не е определен тарифен номер. При съпоставка на двата комплекта представени документи се установявало, че пред МП "Кулата" е представена друга фактура със същия номер и описание на стоката, но с различна фирма изпращач - "Неохимики Л. В. Лаврентиадис" - Република Гърция. Депозирана е и спецификация за фактура № 3812/16.02.2006 г., където са посочени общ брой колети - 1 346 броя, 9 422 килограма. Такава спецификация липсвала към комплекта документи, представени от гръцката администрация. Вписването в ТИР карнета и във фактурата на еко продукция, като общо наименование, неотговарящо на натовареното в Солун, е с цел оправдаване на декларираните еко брикети. По този начин е осъществена хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМ, вследствие на което е възникнало митническо задължение. В тази връзка е ангажирана отговорността на превозвача - ЕТ "Боев - Петър Боев" - със седалище в гр. Пловдив, а на основание чл. 206 от ЗМ търговеца е поканен да заплати митническото задължение. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне жалбата на едноличния търговец. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Боев - Петър Боев" - със седалище в гр. Пловдив, я е оспорил чрез доводи, изложени от адв. М. Айдарова в писмен отговор. Счита, че въпросът дали уведомлението представлява индивидуален административен акт (ИАА), е разрешен с влязлото в сила определение на друг състав на ВАС, I А отделение и не може отново да бъде пререшаван. Административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не са установени от органа и изяснени фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая. В касационната жалба по този въпрос също е налице противоречие. Ответникът моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да се присъдят направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, аналогични на изложените от ответника по касация. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираното касационно основание и след служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови решението административният съд е установил следното: Предмет на обжалване е УДППДВ, издадено от Заместник началник на митница "Кулата", с което на основание чл. 206 от ЗМ е уведомен ЕТ "Боев - Петър Боев", че следва да заплати възникналото на 19.02.2006 г. и неплатено вносно митническо задължение съгласно чл. 199, ал. 1, т. 3, чл. 202, ал. 1, т. 2, чл. 203, ал. 1 от ЗМ в размер на 17 539, 32 лева. От тях 9 011, 77 лв. са мито, а 8 527, 55 лв. са ДДС, ведно с дължимата за периода лихва. Митническият орган е извършил допълнителна проверка във връзка с осъществен от търговеца внос по ЕАД № 5400/4 - 1841/20.02.2006 г. и приложени документи, като: Тир карнет, международна товарителница, фактура № 3812/16.02.2006 г., спецификация за нея. По линия на международното сътрудничество е направена проверка, като е осъществена и физическа проверка на стоката. При нея е констатирано, че стоката отговаря по вид и количество, но не отговаря на декларираните общ брой колети - 1 346. Административният орган е приел за установено, че на пристанище Солун в товарния автомобил, с който е извършен вноса, е била натоварена друга стока - 1 345 колета обувки. За тях митническият орган е определил тарифен номер 640299980 съгласно МТ на РБ и митническа стойност към 19.02.2006 г. в размер на 33 626 лв., въз основа на което търговецът е задължен да заплати процесните митни сборове. При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е формулирал изводи за следното: Уведомлението е ИАА, издаден от компетентен орган - Заместник началник на митница "Кулата", овластен в съответствие с изискванията на чл. 51, ал. 1 и на чл. 53, ал. 2 от ПОДВРАМ със заповед № 362/18.06.2008 г. на Директора на РМД - гр. София. За основателно е прието възражението на представителя на търговеца, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта да установи наличието на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при неговото издаване, пада върху административният орган. В случая митническата администрация не е изпълнила посоченото законово изискване. Освен това, органът е изпаднал в противоречие с констатираното в акта, позовавайки се на представените документи от международното сътрудничество. Използваната от издателят на акта норма на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМ се отнася за нарушение на чл. 45 - 48, за което не са събрани доказателства в административното производство. Административният съд е приел още, че органът не е спазил последователността по чл. 35 и чл. 36 от ЗМ при определяне на митническата стойност. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. По отношение на въпроса дали процесното УДППДВ представлява ИАА е постановено влязло в сила определение от състав на ВАС, с което първоинстанционният съд правилно се е съобразил. Неоснователно е възражението на ответника по касационната жалба за нищожност на оспореният акт, тъй като последният е постановен след надлежно овластяване със заповед от Директора на РМД - гр. София. Настоящият състав на ВАС, I А отделение споделя становището на представителя на прокуратурата за неоснователност на касационната жалба, защото актът не съдържа ясно изложение и формулиране на фактическите обстоятелства, мотивирали неговото издаване. В тази връзка е обоснован и мотивът на първоинстанционния съд, че административният орган е изпаднал в противоречие с приетото в акта. От съдържанието на уведомлението и приемо - предавателния лист е видно, че внесената стока отговаря на декларираното по ЕАД. Митническият орган е осъществил физическа проверка на внесената стока, констатирайки нейното съответствие по вид и количество. Същевременно органът се е позовал на други документи, събрани при осъществяване на международното сътрудничество, въз основа на които е приел, че са натоварени 1345 колети с дамски обувки. Описаното противоречие е пренесено и в касационната жалба. Законосъобразно решаващият съд е приложил нормата на чл. 35 от АПК, приемайки че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, тъй като ИАА е издаден без да са изяснени относимите за случая факти и обстоятелства. Не е налице касационно основание по чл. 209, т. 3, предложения първо от АПК и решението на АДмС - Благоевград, трябва да бъде оставено в сила. Съдът не присъжда на ЕТ "Боев - Петър Боев" разноски за касационното производство, тъй като в него такива не са направени. Разноските за първоинстанционното производство е следвало да бъдат поискани и присъдени от административния съд. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, I А отделение